Имах щастието да видя Ванга два пъти, и то в месеците преди да почине през 1996-а. Направих интервюта, които тогава ми се сториха прости и ясни. Скоро си дадох сметка, че сляпата съм била аз. Това пише Светослава Тадаръкова в книгата си "Ванга, мъченицата на 20 век". В специална поредица ще ви представим откъси от нея

В рубриката "Мистерии и факти" на журналистката Светослава Тадаръкова за пръв път ще имате възможност да прочетете откъси от дългоочакваната й книга "Ванга, мъченицата на 20 век". Днес пред вас е третата част.

Първата може да прочетете тук!

А втората вижте тук!

Никога, и в най-страшните сънища, които ме спохождаха за Ванга, не ми мина през ум, че ще стигна до дилемата - българка ли е тя? Че тази дилема няма да е само банален националистичен спор. Че Ванга наистина в един момент е "македонка"!

Интуитивно усещах само едно - ако исках да науча какво е станало в действителност - трябваше да виждам по далече от носа си.

От баба Катя, приятелка на Ванга в Струмица, чух остри думи. Дъщерите й, Соня и Даница, също не ми спестиха нищо:

Интервю с Катерина Босилянова и дъщерите й, Соня и Даница:

- Ванга говореше на български. - подхвърлих.
Соня Чурлинова:
- Не, не! Тя говореше бугарски-струмишки язико.

- А имаше ли тук българи, които са се смятали за българи?
Екатерина Босилянова:
- Моят баща беше комунист и аз не допущам!
Соня Чурлинова:
- Комунист, ама и стар македонец - по чувства, по пределба, по светоглед, ако го препаташ каков е. Он е от първите учители – не може да се чувства бугарин! Айде, да не сборуваме за време бугарско, за време окупацията - то цела Македония не е смеела образованието да се изведое на македонскио язик.
Екатерина Босилянова:
- Като бех ученик, дедо ми на село не смееше да говори на македонски! За време на окупацията бугарски говореха.

- Аз искам да ми кажете как според вас се е чувствала Ванга?
Даница Спасович:
- За нейните политически разбирания ли мислите или за човечките? За какво мислите, сакам да знам?! Физически ли? - Универсален човек! Човек, произлезен от Бога, с каква божия дарба, с чим служила на всите, на всичките хора. Тя, значи, е била универсален човек. Не може да бъде определена с една дума. Абсолютно! Иначе спазваше културата на Бугария. Искаше ги бугарските хора. И сакаше много и Македония. И македонските хора.

Не показах раздразнение и Соня ми ходатайства пред директорката на археологическия музей. Една от най-красивите сгради в Струмица. - В която изживях най-големия кошмар.

За пръв път влизах в исторически музей в Македония. Това е тежко преживяване за всеки българин по принцип. Ние, особено след присъединяването ни към Европейския съюз през 2007, волю-неволю свикнахме с друг вид междунационална толерантност. Понятие, още твърде чуждо за македонците.

В началото нищо не подсказваше изригването на вулкан. Историците в музея ни посрещнаха сърдечно. Предоставиха ми щедро куп стари, даже скъсани снимки. Но безценни за мен! Снимахме ги цял час - как иначе щях да покажа древната Струмица – изостаналия бит на хорицата, къщичките, уличките с каручките, сиреч атмосферата, която е създала Ванга?

Оказа се, че македонските историци - по държавна линия! - много старателно бяха проучили рода й. Без да им мигне окото, ми показваха снимки на воеводи на ВМРО, които „се борели за свободата на Македония“...

Интервю с историците в археорогическия музей в Струмица. По време на „стълкновението” те отказаха да участват с имената си:

- Тук помаци има ли, в Струмица?
- Помаци нема. Нема помаци!

- От каква националност са Панде Сурчев и Параскева?
- Ама, вие сами требе да знаете! Македонци са биле. Що може друго?

- Е, да, ама тогава е била Османската империя. И не се знае, нали, как точно са записвани.
- Е, па, аз мислем, дека македонци са били, във всеки случай.

- Вие сте историк. Мислите? Или са били записвани?
- А стига, сега! Не снемайте! Не снемайте!

Той стана от бюрото, почервенял, и бутна камерата.

- Добре, няма да ви снимаме, няма! - отстъпих. - Какво толкова попитах?
Но лавата, дремеща столетия, тръгна напред. Скочи и човекът на съседното бюро:

- Българските войски са бели окупационни спрямо македонската история! Окупатори са били тука! Па, как?

- За пръв път чувам подобно нещо! - удивих се аз.
Наскачалите изведнъж се размножиха. Не разбрах как ескалираха...

- Спокойно! Това е само история... - махнах с ръка.

Благодарих учтиво и помолих да направим малко кадри в музея. - Това ми беше грешката! Да бяхме напуснали веднага...

Започнахме да снимаме витрините. Гледах и не вярвах: Карта на "Македония", начело с Цар Самуил, светите братя Кирил и Методий, които са измислили македонския буквар...

Внезапно директорката на музея, която предварително ми даде достъп, нахлу и поиска да й предам телевизионната касета! Без повод ни обвини, че търсим политическа провокация. Че ще изопачим всяка тяхна дума и какво ли още не. Зад нея историците завикаха, че Ванга е македонка, друго не можело да бъде! Всички закрещяха като луди...

Докато се мъчех да ги успокоявам, се огледах. За бягство нямаше шанс! Дебели стени, железни порти... В истерия, те задърпаха камерата - веднага да изтрием касетата! Разбира се, това щеше да стане само през трупа ми...
Моите уговорки, че вече сме в Европа, където се говори за историята културно, не хванаха декиш. До ден днешен не знам как се отървахме. Обещавахме коректност, молихме за разум, клехме се, че искаме да покажем и тяхната гледна точка... И ето, че накрая - дишахме вън!

И днес, когато трябва да напиша истината за Ванга, но без да я преинача, ще се опра на един цитат. Веднъж с доц. Людмил Вагалински, шеф на българския Национален археологически музей, заспорихме за истината в историята. Той сложи точка на дебата с думите:

- Истината е философска категория. Ние, археолозите, работим само с факти.
И така, каква е хрониката?

Когато свършва Руско-турската освободителна война, през 1878 мирният договор от Сан Стефано оставя „Македония“ и „Беломорска Тракия“ в Османската империя.

Реших да проверя има ли тогава в района македонски етнос? Изрових разни стари карти – френски, турски. Те посочват какъв е бил етническият състав на населението – турци, българи, гърци и какви ли не малцинства, но македонци – не.

Остана един единствен начин, по който можехме да установим етносите – тяхната принадлежност към църквата.

Новата турска власт дава на поробените народи църковна свобода. Тогава на цялата територия действа Българската екзархия. Тя кръщава новородените с български кръщелни свидетелства. От Македонска църква няма помен тогава. Впрочем тя и сега от никого не е призната.

Струмица се намира в Българската екзархия от 1897 до 1918 г. Тоест родената през 1911 г Ванга няма как да не е записана „българка“.

През 1912 г започва Балканската война. Османците най-после са прогонени и Струмица отново става българска. Само за 7 години.

България губи последвалите войни. След Първата световна през 1919 г премиерът Александър Стамболийски подписва капитулация. Той чупи писалката си от яд, но от яд полза няма. Ньойският договор реже от България живо месо. Включително родното място на Ванга. Струмица остава в Кралство Сърбия.

В началото на Втората световна, през 1941, българската войска си връща Македония. 3 години по-късно заедно с Германия България капитулира пак и губи Струмица завинаги.

Сега се налага да търсим доказателства, че тя е била българска земя.

В следващата част очаквайте сензационно разкритие: Ванга все пак е записана "македонка"? Как? Защо?