Режисьорът Теди Москов подари на съпругата си актрисата Мая Новоселска моноспектакъла "Едно малко радио". С него звездата на театър "Ла Страда" блесна на Международния театрален фестивал "Варненско лято"

Неизмити чинии събират Москов и Новоселска в хитовото представление "Едно малко радио", което режисьорът подари на съпругата си.

Срещам артистичното семейство във фоайето на Варненския театър след представлението. Разговорът ни се превръща в своеобразен джем сешън между актрисата и режисьора. Теди признава, че след известна пауза, в която не е работил с Мая, и след успеха на моноспектакъла, отново е въодушевен да покани съпругата си в нов театрален проект. Новоселска ще влезе в ролята на храбрия войник Швейк. Репетициите започват наесен.

- Теди, защо няколко години не работеше с Мая?
- Защото нямаше подходящ текст за нея, а и защото тази семейственост не ми е по вкуса. Това, че Мая ми е съпруга, не я прави абонирана за участие в моите представления, нали?

- Мая, пет години чакахме твоето завръщане на театралната сцена, защо се забави?
- Защото не бях сигурна как точно искам да се завърна на сцената. Истината е, че моноспектакъл се прави трудно. Все пак си сам на сцената. Не ми е безразлично в какво участвам, как се случват нещата на сцената. Публиката има определени очаквания. Не исках да я разочаровам.

- Теди, как тръгнахте към този проект?
- Първо пет години си говорим. Аз й казвам да измие чиниите, тя не ги мие... и така.

Мая: Те и до ден-днешен не са измити.

Теди: Виж сега, това не е съвсем готов моноспектакъл, както и не всички чинии  са измити. Всеки ден си казвахме, че почваме и не почвахме и така това продължи до един момент, в който стартирахме. Като се намерят продуценти, пространства, нещата започват да влизат в една структура. Въпреки, че това не е много интересно. А и Мая има много любими музиканти, писатели и искаше всичките да ги използва в това представление. Е, нямаше как да стане. Все пак, спектакълът трябва да не отегчава. Час и половина как да събереш всичките си желания и кумири.

Мая: Така е... Вагнер, Берлиоз... Много ги обичам, но нямаше как всичко да влезе в спектакъла. Иначе текстовете ги преведохме от санскритски! (б.а. смее се)

Теди: Мая има много любими песни. Но някои са мои и тя им се съпротивлява, не ги пее с желание (б.а. смее се). А за текстовете... Аз много харесвам Юрий Олеша. Защото като малък смятах, че е написал само "Тримата шишковци", което е много ярка и цветна приказка, но не ми допадаше идеологически. И след това, на една друга възраст, го открих като един сериозен и истински писател. И го предложих на Мая. Тя го прочете и много го хареса. Олеша е в основата на това дълго завръщане.

Мая: Аз много исках и Кортасар...

Теди: Мислехме представлението да е върху основата не един разказ на Кортасар. Но и то отпадна... Ще се обогатява, докато може. Всичките ми представления са с отворена структура. Но тъй като има срокове и човек трябва да навърже нещо, реших да се концентрираме върху определени текстове и музика.

- Как работихте само двамата?
Теди: И за двамата беше много трудно. Защото, всъщност, ние не репетираме, а гледаме всеки да си устои на характера. А тази искра се появява между плюса и минуса.
Мая: Къде са плюсовете и къде минусите, Теди?

Теди: Зависи от гледната точка.

Мая: Ние бяхме един екип с Борислав Стоилов и Маргарита Бакърджиева, които страшно помагаха. По отношение на техническата част, монтажа.

Теди: Иначе искахме да направим нещо, което Мая може. Нещо специфично за нея, което другите не могат. Цялата ми режисура в началото на кариерата ми беше да покаже, че Лафазанов може да играе не само куклен театър, а че Мая може да изиграе и Офелия. Аз не съм опитен режисьор. Просто лансирам определен тип игра, която знам, че хората могат. Вглеждам се в актьора. Показвам силните му страни, а слабите туширам.

- Теди, ти си киноман. Как киното участва в този спектакъл?
- Не съм сигурен дали киното присъства чак толкова много. Не съм чак толкова сантиментален. Можеше и много повече да се връщам в детството, във филмите, които обичам, ама се спрях по едно време. В този смисъл картината на представлението не е напълно завършена. Затова ще има много публика, защото това е спектакъл, който се развива. В движение!

- Мая, това ти е първият моноспектакъл. Кое беше трудно за теб?
- Чудя се... Имаше много хубави неща, които отпаднаха.
 
- В представлението има много "не". "Не сме срещнали", "Не сме отишли", "Не сме се влюбили", "Не е станало". Не са се случили красивите неща. Кое е "да"?
Теди: "Да"-то е в "Не"-то. Има един филм на Еторе Скола, в който Марчело Мастрояни твърди, че човек е това, което би желал да бъде, а не това, което е. Аз мечтаех да отида в Ню Йорк и за три дни успях да осъществя тази си мечта. И се разочаровах страшно. Мисля, че сънуваният Ню Йорк е много по-интересен от реалния. Иначе имам идея за следващ проект - да направя "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война" на Яросалав Хашек с Мая. Жена да бъде Швейк. Тя се съпротивлява, но Юлия Огнянова, която тя много уважава, смята, че е добра възможност. Но няма да е моноспектакъл... Или ще е моноспектакъл с лоши артисти, за да изпъква тя...

- Как се срещнахте с Мая?
- В една сладкарница, в центъра на София.
Мая: Сладкарницата е бившата "Роза", до бившето Американско посолство. Ядохме пасти и пихме лимонада, дълго си говорехме и...
Теди: То с приказки се роди и синът ни Иван!

- Колко време сте заедно?
Мая: Повече от 25 години! Леле... Ужас! То си е един живот!