Сега сме свидетели как една самозабравила се каста тормози цялото общество – от журналисти до обикновени хорица. Тези хора сключват споразумения с убийци, съдят деца в кома да плащат обезщетения, в същото време техните деца въртят далавери по морския бряг, в ролята на „крайно нуждаещи се“

През миналата седмица станахме свидетели на поредния абсурд, сътворен от безпристрасната ни и обективна съдебна система. Онази с превръзката върху очите, която все се оплаква от политически натиск и от критиките на обществото. Видите ли, не сме ги разбирали, не съумяваме да оценим тяхната натовареност и безкористност в "полза роду".

На 20.06.2012 г. Русенският районен съд осъди журналиста от вестник "Утро" Ася Пенчева на 5000 лв. глоба, 1000 лв. обезщетение и обществено порицание. Съдът призна Ася за виновна по обвинение за клевета на служителка от дома за деца "Надежда".

Случаят започва така: социалната работничка Ценка Благоева разказва на Пенчева за безобразия, които се вършат там и за насилие върху възпитаници на дома. Благоева посочва и конкретни примери за наранявания на определено дете. За упражненото насилие социалната работничка обвинява своя колежка – Стоянка Петрова. Ася Пенчева се среща с Петрова и записва нейното становище на диктофон. След което разговаря с директора на дома, чието изявление също е записано. Цялото  разследване е публикувано във вестник „Утро“ през юли 2011г. След публикацията Стоянка Петрова завежда и печели дело за клевета срещу колежката си Благоева, която е осъдена да плати 3000 лв. глоба.  Ценка Благоева се почувства оклеветена от журналистическия материал и завежда дело година по-късно – март 2012г.

Не знам дали трябва да се смея или да плача, слушайки оправданията на съдията по делото – Ралица Русева. Въпреки желанието на ищец и ответник, съдия Русева отказва да приеме направения запис за доказателство. Цирк, на който спокойно могат да завидят всепризнатите руски майстори на манежа.

Но случилото се е не само гротеска. Решението на тази Русева е знаков сигнал, че мракобесието се завръща. Егати държавата, щом взеха да посягат на журналисти за проведено интервю. Все едно нередовен пътник да съди контрольор, защото го е глобил.

В моето предаване съм провел стотици разговори с мои гости. Не съм пестил остри думи по парливи и обществено значими теми. Да ме слагат на електрическия стол тогава. И мен, и моите колеги от ТВ7. Преди 30 години вкарваха в затвора за политически виц, сега попадаш под ударите на закона само защото си вършиш работата.

Обичаме да казваме, че в първоначален акт на всеки тоталитарен режим е ограничаване свободата на словото. Умираме да обвиняваме властта, че натиска журналистите. Знайни и незнайни фондации и всезнайковци от сутрин до вечер обясняват как авторите на телевизионна продукция(към които се числи и моя милост) сме зависими по икономически и политически причини. Но сега сме свидетели как една самозабравила се каста тормози цялото общество – от журналисти до обикновени хорица. Тези хора сключват споразумения с убийци, съдят деца в кома да плащат обезщетения, в същото време техните деца въртят далавери по морския бряг, в ролята на „крайно нуждаещи се“.

Баста! Оглушителното мълчание днес ще ни струва скъпо утре.

Преди година след като видях решението по делото "Мануела Горсова" написах във Фейсбук, че ако някой взриви Съдебната палата, престъпността у нас ще намалее с 90%. Очевидно процентът е много по-висок.