България! Стъпваме по нашата земя, плуваме в нашето море, пием нашата вода. Никъде другаде земята не е наша. С нескрито удоволствие наблюдавам тези процеси и се надявам да не спрат. Във вените ни тече южняшка кръв, буйна

Пожар, пожар! Когато човек чуе тези думи инстинктивно търси телефона и вода. Днес думата огън има друго измерение. Изгоряха митовете, че сме тъпанари без отговорности.

За това след малко.

Декари с гори са обхванати от стихия, която говори свои език. Тук правила няма и е въпрос на хитрост да излъжеш огъня. Стари пожарникари ми споделиха, че играта на котка и мишка с такава стихия е повече от предизвикателство на издръжливостта, дисциплината и нервите.

Изтощава те, блъска те, кара те да се откажеш и метър по метър завоюва нови пространства.

В тази война се включиха и доброволци. Премиерът се разтревожи да не пострада някой от тях. Това хубаво.

Да не забравяме, че всеки има право на личен избор. Отиваш и действаш. Подготвени за такива операции са оказват мнозина. За друго ми е думата. В тази страна най-сетне започва да се формира общество. С отговорности към другите.

Може би не е далеч времето, когато хората ще гледат на имуществото на държавата като свое. Мечти, мечти. Крадена, опосквана и какво ли още не страната ни е тук. И ще бъде тук след много години.

Мисълта за тези след нас е почти еретична. Научихме се да живеем еднодневно, да си взимаме дозата мед. За останалите жило. Но, по света не е така. Да припомня само на по-младите читатели какво се случва в Германия след войната.

Икономическото чудо идва с интелектуалното. Германците и днес имат силно развито чувство за принадлежност към територията си. Да не говоря за третото поколение турци в тевтонските земи, които са по-големи католици от папата.

България! Стъпваме по нашата земя, плуваме в нашето море, пием нашата вода. Никъде другаде земята не е наша. С нескрито удоволствие наблюдавам тези процеси и се надявам да не спрат. Във вените ни тече южняшка кръв, буйна.

Спомняте ли си героят, който спаси 5-годишно момиче от удавяне преди време в Съсекс, Великобритания, Пламен Петков.  Не се сещам скоро чуждата преса да е била така учтива към сънародниците ни.  

Смелост, кураж, доблест качества позабравени у нас казват критиците.

Тези дни доказаха обратното. Пожарникари, доброволци всички те българи.