Искам си синьото, в която вярвах, синьото в... името на Отца

"Аз не съм комунист и никога няма да бъда", пеехме 500 000 души на най-големия митинг за всички времена в България. Бяхме по цялото "Цариградско шосе". Бяхме в цялата страна. Бяхме навсякъде. Млади хора, които вярваха, че идва тяхното време, в тяхната България. Без ченгета, без мутри, без страх. Бяхме готови да се разделим с панелите, с трабанта, но да спасим въздуха на България. Истинският, свободният, нашият!

Там на онзи митинг отидох с баща ми. Радваше се, че утре може би кварталният няма да почука на вратата. Накара ме и мен да се радвам, че ще дойде нещо ново. Истинско! Горкият, вярваше че онези на трибуната няма да се продадат на цената на евтините костюмчета, с които бяха. Вярваше, че Костов няма да шитне БГА "Балкан" за левче, че Желю няма да кривне за 50 стотинки, а Бъгс Бъни Стоянов даже го нямаше. Мечтаеше, че тези 500 000 на "Цариградско шосе" са началото на другата България. Беше застъпник на изборите. Първите истински. И първите манипулирани. И плака повече от Йосиф Сърчаджиев, когато ги загубихме. Така си и отиде - без да види България на истинското СДС.

Затова днес, когато СДС ще избира своят лидер, призовавам всички в синьо да мислят в името на Отца! На техния, на моя. На всичките наши родители, за които трите букви бяха свещени. Почти толкова, колкото четирите - ЦСКА. Без "армейците" българският футбол никога няма да е същия. Без СДС - политиката ни също. Гадно е, унизително е за онези, които вярвахме в "синьото", сега да ни обясняват, че има шанс да сме в следващия Парламент. Боже Господи, някога бяхме 500 000 само на един булевард. Сега, 23 години по-късно, се борим за 300 000 гласа в цялата страна. Това е ужасяваща инфлация. Най-вече в доверието. И днес тези, които ги има заради нас, заради онези, които родихме мита за СДС, трябва да си дадат сметка за всичко. Да поемат отговорност за изчезналите 500 000 от "Цариградско шосе". Не го ли направят, забатачат ли се отново в някакви казионни борби, Господ да ги убие. Да ги убие в името на Отца!