Избрани Новини
Манчестър не обича, но уважава Бербатов
Митко е направил вече най-важното – той е ежедневието на най-големия английски клуб
Стъпвайки още на летището в Манчестър разбираш, че Димитър Бербатов е направил нещо, което е било преди това по силите само на Христо Стоичков – Митко е част от ежедневието на един от най-великите клубове в света.
Посреща те снимка на прегръщащите се „червени дяволи”, а в тарапаната е и наш Димитър. Нищо, че шампион на Англия е другият отбор от града – Сити. Да, ама спонсор на Юнайтед са турските авиолинии. И затова и те няма да оставят Бербатов на произвола на съдбата. Или на Алекс Фъргюсън.
Всъщност в Манчестър няма такава драма около Митко, каквато има у нас. Просто защото там всичко е бизнес. И докато си в клуба ти си просто...в клуба. В магазина колкото фланелки на Гигс, толкова и на Бербатов. Нищо, че единият след някой и друг ден ще изведе на „Олд Трафорд” обединения олимпийски отбор на Великобритания, докато нашия е на подготовка с отбора на другия край на света. Просто и Гигс, и Рууни, и Бербатов, и Видич са част от един бизнес, в който докато имаш договор си продукт. След това те продават и идва следващия. Но докато си там – всички те уважават. Да, точно така. Това, че фланелките с надпис Бербатов, че картичките с образа му и DVD-то с неговите голове са на видно място навсякъде, където се предлага продукцията с марка „Юнайтед” говори, че клубът, че градът уважават българина. Английските журналисти може да му се подиграват. Дори нашите – също. Но Манчестър, но Юнайтед го уважават. Уважават България. Защото от петилетки насам не ми се е случвало да отида някъде и като ми видят олимпийския сак на който пише „България” да не ме питат какво ще правя в Кралството, а с „О-о-о-о, Бербатов” да ми върнат паспорта.
България като футболна държава и въобще като страна пропусна страхотен шанс да си направи реклама на гърба на Бербатов. В Манчестър, в Англия. Дотук не е стигнала нито една от инициативите на Митко. Но за сметка на това българи са в основата на „компроматите” с някаква танцьорка и отвличането. Знаете ли докъде са го докарали най-добрият роден футболист този век неговите сънародници? Да се крие от тях така, както и от националния тим. Защото за три години в Манчестър са пристигнали над 200 наши хора, които да искат нещо от него. Един помолил за работа, защото дядо му познавал този на Митко, друг пък поискал 20 000 паунда, за да стартира бизнес, само защото като юноша тренирал с Бербатов-старши. И когато Митко му отказал, онзи почнал да разправя какъв скръндза е бившият национален капитан!? Всичко това ми разказа българин, живеещ в Стокпорт, на 30-ина километра от Манчестър. До Митко дори стигнала гнусната вест, че английските таблоиди обещали премия в родната диаспора в околността от 20 000 паунда, ако ексклузивно се сдобият с компромат на Бербатов. И там са ни разкрили какви предатели сме, знаят какво се случва около родния казан. На самият човек му беше неудобно като ми разказваше. Не поиска и името му да споменавам. Защото му е гадно, че Димитър не го уважават само неговите сънародници. Независимо в София или в Манчестър. И даде за пример сърбите. Малко са, но вече има два сръбски фенклуба на Неманя Видич. В Манчестър! Разликата е, че комшиите почитат звездата си, защото ги слави.
А нашенците просто искат да използват Митко. Затова и дори и той не може да ги обедини. В Манчестър и околните градчета живеят над 700 българи. И от тях на мач на Юнайтед ходят едва 10-ина. Сигурно сте ги виждали, винаги са с едно знаме. Проблемът не е в билетите. Индийските бандити отдавна са ги превърнали в бизнес. Купуват от интернет входни талони, продават ги пред стадиона. Дори за двубоя с ливърпул е можело да си вземеш билет на двойна цена, за да видиш историческият хеттрик на Димитър. Така както са го направили въпросните десетина души. Това са единствените ни сънародници в града горди, че българин е №9 в най-великия английски клуб за века!? И знаете ли, повечето от тези 10 души са все успели хора или студенти с надежда за бъдещето. Такива, какъвто е и самият Митко – успял и все още мечтаещ.
Връщам се на другата страна на факторът „Бербатов”. За годините, в които той е в Англия, на Острова според данни на посолството ни са гостували над 50 български делегации. От Министерски съвет, от разни ведомства, от Народното събрание, от други институции. И при нито един от случаите, Митко не е бил поканен! В същото време, при всяко второ идване на корейски гост на Острова, съотборникът на Бербатов е използван като рекламно лице!? Ама защо гледам политиците, НИТО ЕДИН БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ТРЕНЬОР, не е стъпил на „Олд Трафорд”. Митко бил се отказал от държавния тим. Няма значение. Благоевградчанинът е символът на футбола у нас и щом ти си най-главния треньор в този спорт, трябва да уважиш Бербатов. Дори да не го върнеш в националния отбор, отиди при него, все нещо ще научиш покрай Алекс Фъргюсън. Знаете ли колко пъти само Радомир Антич е идвал в Манчестър докато беше национален селекционер на Сърбия? 23! Това казва всичко. България има прекалено малък футболен капитал, за да се подиграва с него. Ужасяващо е, че за 5 години на Острова, Митко е бил посетен само от Венци Стефанов. Това е единственият футболен човек в цялата ни държава, накарал Фъргюсън да си мисли, че на някой в България му пука за Бербатов. Как тогава на благоевградчанинът да му пука за нас? Добър или лош, той така игра и играе още футбол, че днес е единственият мултимилионер у нас, който може да докаже откъде са му парите. И да каже, че е уважаван там, където футболът е наистина религия – „Олд Трафорд”. Всъщност може би затова на Острова не се вълнуват чак толкова къде ще продължи кариерата на Митко. В нея той вече е направил най-важното. Бил е един от Юнайтед. Пардон, той все още е един от Юнайтед.
Топ Новини