За вдъхновението. И куража.

Общество

27-07-2012, 19:37

Автор:

Мая Костадинова

Всичко от Автора

Случило се е преди 20 години, 1992. Дерек Редмънд е сочен за фаворит на 400 метра спринт на Олимпийските игри в Барселона

Мислих, че вдъхновението е изчезнало в търсене на практичните решения в живота.

Дори не се бях замисляла, че мога да я докарам до състояние, в което ще се впечатля от нещо, което по принцип в ежедневието си наричам “ работа”. Разбира се, признавам че съм голяма късметлийка, защото хобито ми е моята професия.  Обичам да разказвам истории. Опитвам се да науча всеки детайл. Обикновено говоря малко. Не обичам да губя времето на хората. Затова ще го разкажа на кратко. Олимпиадата започна, а спорта казват е за един мирен свят.
И защото вече Ви казах, че обичам да разказвам истории, ето какво ме вдъхнови. Олимпийският огън във Великобритания преди месеци беше понесен от Джим Редмън. Станал известен не с друго, а с това, че е баща на сина си, в истинския смисъл на думата.
Случило се е преди 20 години, 1992. Дерек Редмънд е сочен за фаворит на 400 метра спринт на Олимпийските игри в Барселона. След като изминава 150 метра на полуфинала къса сухожилие. Болката не му позволява да довърши спринта си.Въпреки това минути преди да дойде медицинският екип, той вече  се е изправил. Дерек решава да продължи своята битка до финала. По време на ужасно болезнените му опити да завърши състезанието, на пистата един човек успява да пробие охраната. На неговата тениска пишело - а тениската му стоял надпис: Днес прегърна ли детето си?. Това бил неговият баща - Джим Редмънд. Той се опитал да разубеди сина си. Искал от него да се откаже. Дерек не го послушал, и продължил напред, опрян на раменете на своя баща. Публиката ръкопляскала. После хората се изправили на крака и започнали бурно да аплодират. Метър преди финала бащата оставил сина си сам да пресече линията. Така Бащата Джим Редмънд става участник в един от най-паметните моменти по време на Олимпиади. Неговият син и записа от състезанието вдъхват кураж на стотици спортисти преди състезания.

Кое е по-вдъхновяващо - постъпката на сина или тази на бащата?