Англия е безкрайно зелена страна. Може би защото там никой не слуша "зелените". И затова всичко им е наред.

То и от зелена тиква, кой ли семе взима. Освен родното правителство. За да му е спокойно то клекна под натиска на платената тълпа и спря Закона за горите. И реши да го даде на "зелените" да го донапишели едва ли не. Така се пръкна абсурдният член 54. Той толкова ще ни влезе, ако някой в парламента вземе, че го гласува, че още дълго болка ще има. Но дори и тя да отмине, срамът остава.  Завинаги. Защото се оказа, че зелените у нас не искат природа. И затова предложиха най-абсурдния член срещу нея. Ако роден активист попадне в Англия, със сигурност кожата ще му се вее на някой вековен бор.  За назидание. И да напомня на всички, че нямат право дори да си помислят онова, което у нас зелените искат да се приеме със закон.

Става дума за спорния чл. 54, който е меко казано абсурден.  Във варианта на нови поправки в закона, които изцяло са предложени от зелени екоактивисти, присъства нещо...антиекологично: смяна на предназначението на горски територии. Норма, която не се прилага в Европа и света при създаване на  спортни зони в планините.  Въобще при всичко. Защото да смениш публично-държавната собственост  на горските територии и да я трансформираш в частна  води към  урбанизация.От това връщане  назад няма.  И тази територия рано или късно ще се застрои. Затова добрите практики в света са да не се сменя предназначението на територията. При това положение кой по дяволите мисли злото на Витоша? Сегашните стопанисващи парка ли, които искат да запазят предназначението на гората, или ектоактивистите, пробутващи закон, позволяващ утре някой да асфалтира националния парк!? Наистина ужасяващо недоглеждане, което и без това сляпото ни общество няма как да види, защото го вълнува повече какво грачи тълпата, а не защо го грачи.

А в Англия е обратното! Първо проверяват кой и с какво стои зад всяко едно иначе гражданско сдружение, и чак след това приемат насериозно исканията му. И ако подобни искания вредят на държавата, макар и повдигнати под мил предтекст, те биват наказуеми. У нас никой не пита защо „зелените” ги няма до „Каолин”, където убиха природата, а скачат по паветата, където природа няма!? Но иначе сме длъжни да ги чуваме. И да им обръщаме внимание! Това е ужасяващ прецедент. Та утре може да се пръкне Дружество за защита на дебилите, притесняващи се от височината. И ние какво – и самолетите ли ще спрем!? Стига това дружество да поиска оставката на някой около „Дондуков”. Една държава е силна, когато може да отстоява исканията срещу нея. И международни такива, и на народа и. Ние външният натиск вече така го приемаме, че сме го превърнали в ежедневие. Ако ни кажат не първи или втори, ами всички реактори ще спрем. Но си мислех, че държавата е поне малко силна, че да не се поддава на вътрешния натиск. Уви, държава явно няма, щом е възможно „зелените” да седнат и сами да си напишат закон, позволяващ асфалтирането на Витошко лале. Може пък точно те да стопанисват след това паркинга на мястото на пистата.

Връщам се на силата на държавата. Тя е могъща, когато не променя предназначението на територията си. Няма значение в планината или на полето. В Англия се настаних за Олимпиадата в един малък замък. Но с огромен двор. Всъщност не двор, а парк. Огромно нещо. Декари, десетки декари. Собственикът на целия имот е богат човек. И решил да се поглези миналата година. Пуснал писмо до областната власт, че иска да си направи в двора, в неговия си двор, басейн. Какво да правиш, на Острова дори жената не можеш да набиеш в петък вечер, без разрешение на кмета. А явно и не само това, защото на човека, за който говоря, изрично му било забранено да прави не басейн, бунарче да си изкопае! И знаете ли защо? Защото земята, която е купил, дори и заградена в имението му, не може да променя предназначението си. Точка! Някога преди столетия е казано, че това е стопанска земя и на нея или можеш да гледаш тикви, или да си пасеш конете! И сега само кралицата може да ти позволи да посегнеш на това предназначение. Затова на човека му се наложило да си купи коне, за да може да заобиколи закона. Направил и малък басейн, с обяснението , че му е нужен да мие четириногите. Вярно, днес той се къпе в него, но покаже ли се бирника и кобилата скача вътре!

Ето това е великата държава, тази, която мисли и за своето утре. И за утрето след век, след два. И днес, и тогава, кралицата ще знае, че някъде там зад Лестър, има едиколко си декара земеделска площ. А ние утре, ако приемат закона, предложен от "зелените", ще се събуждаме всяка сутрин с неприятното чувство, че Витоша може вече да е... асфалтирана.