Защо Людмила Живкова иска да се срещне с колекционер №1 на соцепохата?

Ако разнищим днес историята на Желязко Демирев – Императора, няма как да не стигнем до извода, че тя е от великите конспирации на нашето време.

Но тази история може да се проумее истински само при едно условие:

Опитайте вкуса на една златна римска монета.  Когато зъбите ви изтракат върху нея, с бясна скорост ще се пренесете във вечността.
Златната римска монета е гладка и грапава. Чиста сякаш. И по-силна от вас. Ще ви хване за езика и без да кажете „гък” ще ви пренесе там, където ще разберете за какво става въпрос. А кой не иска това в живота си?

Желязко Императора е изпитал това проникновение много пъти. Затова алчността му не е като при обикновените хора. Той е самороден гений със светещи очи.
Живее в бедна къща, но успява да събере изумителна колекция от ауреуси - златни юбилейни монети с главите на 49 от 50-те по-главни римски императори. Успява, защото само той знае как! В сбирката му тези монети се нареждат до какви ли не тракийски уникати, разбира се. Така Желязко от с. Мрамор Тополовградско се превръща в колекционер номер 1 до ... – докато от стълбицата го измества Васил Божков.

Убийството му през 2000 г е прелом – то слага край на една епоха в колекционерството и начало на съвършено нова. От тогава всички иманяри работят за един човек.
Убийството му е като при Иво Карамански. Уж се знае кой е убиецът и всичко изглежда битово. Но просто не може да е. Защото залогът е твърде голям - удивителната му колекция, на която завиждат от всички краища на света, изчезва. Без следа, засега. Поне това се знае публично.
Всъщност Желязко Колев Демирев, който не признава себе си за прост иманяр, е Кръстник на иманярите след 9 септември 1944. Парашутист и герой от Втората световна война, при това с медал от съветския маршал Жуков, той пръв задълбочено се захваща с издирване, търговия и колекциониране на ценни антики. Оказва се талант.

Докато е жив, а той умира здрав, прав и потентен на 77, при Желязко Императора ходят на крака всички от червената власт, които си позволяват свободно да търгуват с български антики. Защо ходят ли? Защото той знае отлично кое, къде, как, колко. Превърнал се е в суперексперт, който с поглед сканира могила или пещера. Според някои именно Желязко подава първия сигнал за гробницата в Старосел...

За далавери със старини е набеден дори зетят на Тодор Живков, Иван Славков. Ето какво каза пред мен Батето по този повод:

Интервю с Иван Славков:

- Някои оперативни работници са ви следели, че сте продавали антикварни ценности. Желязко Колев – Императора ви ги е давал?

- А, ето как се запознахме с Желязко! Той ме вика в Банкя. „Другарю Славков, тия тук не разбраха, че аз не съм търговец, а съм колекционер. Аз съм невероятно богат човек! И искам да направите един филм, за да се покаже моето богатство. На друг не вярвам!” Та ако ми е подарил, ми е подарил някоя сребърна монета бай Желязко."

Интересно, защо филмът не е направен? Може би защото ще покаже, макар и неволно, една твърде грозна истина – че историята на България се краде и изнася безогледно още при социализма.
Впрочем, от гледна точка на „соц-морала”, как да направиш филм по държавната телевизия за бай Желязко, който многократно е профилактиран и арестуван от Държавна сигурност?

Дипломатът Живко Попов, който е осъден в политическото мегадело № 1 от 1982 г, най-ненадейно среща Желязко Императора в старозагорския затвор. Двамата се сприятеляват и бай Желязко му споделя факти, от които днес ни настръхват косите – че преди 10 ноември 89 при него ходят да търгуват с антики дори соц-министри.

Интервю с Живко Попов:

- Вярно ли е, че шефът на КДС и министър на вътрешните работи (от 1965 до 1971 г – бел.а.) Ангел Солаков се е занимавал с износ на антики?

- Това Желязко Демирев – Императора ми го каза. Аз не го знаех и не повярвах. Но го проверих и то точно така излезе. Всяка година януари месец той, както и писателят Богомил Райнов, са му носели антики. „Те знаеха, че аз купувам такива работи. Оглеждам ги, плащам им и „чао”!” Аз му викам: „Чакай, бе, бай Желязко, как може такова нещо?!” Той вика: „Живе, ти нищо не знаеш!” Т.е. властта не му е пречела.

- А защо не му е пречела? Всъщност, нали е лежал в затвора?

- Но никога не е бил осъден. Аз с него се запознах там, в затвора. Те го вкарват, за да му вземат каквото могат от богатствата. Вкарват го за по година и в това време ходят в къщата му да ровят. Той вика: „Аз си имах набелязани места - като ме арестуват, да ги заведа да приберат по нещо. И като си напълнят гушите, спираха.”

Интервю с Димитър Иванов, началник на 6 отдел на 6 управление на ДС:

- С Иван Славков говорих веднъж, че Желязко му е давал монети?

- Значи, не е така. Желязко търсеше него и генерал полковник Ангел Солаков, който беше зам. председател на олимпийския комитет и бивш председател на КДС. Желязко искаше да им пласира някакви монети. Но нито Иван, нито Солаков се хванаха на това нещо. Ние контролирахме тогава този процес. И Иван беше под контрол, и Ангел Солаков беше под контрол и бай Желязко беше под контрол!

- Солаков също се е занимавал с износ на антики. Това вярно ли е?

- Не е вярно! Никой не се е занимавал с износ на антики, освен нелегалния трафик на Желязко Колев и на Митко Станков –Бузата. Имаше 2-3 канала, които ние 86-87 година разбихме. Всъщност сърби бяха оператори на канала. Там беше и Бранко Милошевич. Хванахме мъж и жена на Калотина с един Фолксваген Голф. Тръбата на парното беше пълна със златни монети. Задържахме ги и даже аз лично карах Фолксвагена обратно до следствието. После задържахме по същия начин и артиста, който играеше в един от белградските театри и обслужваше канала на бай Желязко."

Интервю с Живко Попов:

- А вие как се срещнахте с Желязко в затвора?

- Той ми се обади. Аз не го познавах лично. Преди това Людмила Живкова веднъж ми беше казала: „Искам да те помоля да откриеш един човек, голям специалист по подземните богатства и артефакти, той има най-голяма информация – Желязко Колев - Императора. Потърси го. Аз искам ти да работиш с него, защото на теб ти имам най-голямо доверие.” Тогава за пръв път му чух името. Проверих и се оказа, че той е в затвора и срещата не стана.

- Защо Людмила Живкова се е интересувала от Желязко Имератора?

-Тогава тя не ми каза нищо повече.

- После бай Желязко каза ли ти нещо?

-За Мила ли? Не. Тя почина през 81 и не се е срещала с него.

- Ти каза ли му, че Людмила е искала да го види?

-Казах му и той много се зарадва! Вика: „Как не намери сили да ме свържеш с нея! За много неща щях да й отворя очите!

- Самата Людмила имаше ли желание да колекционира?

-Аз нямам такава информация. Тя като всички жени обичаше да си има пръстенче, герданче, огърлица... Един ден си седим горе в правителствената резиденция Бояна. Седим в един от ъглите на хола – Мила, до нея аз, от другата страна Емил Александров и Сашо Фол. И Мила извади един пръстен, на който пишеше „Калоян”. Възможно е и Фол да й го е дал, защото той наблюдаваше иманярската гилдия. Мила го показа и почнаха да спорят. Тя изрази съмнение, че пръстенът е на Цар Калоян... Викам „Мила, дай да го видя!” – Много семпло пръстенче, златно, даже нямаше и камък... След това Ванчо ми каза, че са го обвинили, че е откраднал пръстена. А той си бил извадил копие."

Интервю с Димитър Иванов, началник на 6 отдел в 6 управление на ДС:

- Защо Людмила Живкова е искала да се види с Желязко Императора?

-Аз нямам такива данни. Людмила беше много предпазлива в контактите си и имаше много силна хигиена на връзките. Но като всеки ентусиаст тя си беше самовъзложила много важна мисия – България да се прочуе и то не да се прочуе с електрокари, а като „България на духа”.
Искала е да го пита за разни съкровища. Най- вероятно и някой й е казал, че има такъв и такъв човек.

- Е, кой ще знае? - Той ще знае!

-Абсолютно! Бай Желязко знаеше неща, на които и ние сме чудили. Защото все пак той е бил 10-15 години в нашето полезрение. Ние имахме, да не кажа, приятелски отношения с него."

Според някои Людмила Живкова е искала да склони Желязко Императора да дари съкровището си на историческия музей, за да се покаже на света в целия му блясък. Но моите дългогодишни проучвания за живота на Людмила подсказват едно: През 70-те години тя се заема фанатично с идеята да открие Кевота на човешкото знание на територията на България. Затова през 80-а праща експедицията в Странджа начело с особено близкия си Кръстьо Мутафчиев. Кой друг ще й каже най-подробно какво има под земята на югоизточна България, ако не Желязко Императора? Но през 81-а Людмила внезапно умира, а с нея и идеята за величието на българския дух...
Странно умира и Желязко Императора. Живко Попов го предупреждава няколко пъти:

"Аз му викам: „Бай Желязко, два пъти те сънувам лошо, ще стане нещо лошо с тебе!”

Но Желязко Императора не иска да чуе, че съдбата хлопа на вратата. Месец по-късно, току- що освободен, е убит – на 8 март 2000 г.

За смъртта му е арестуван негов „колега” – Георги Георгиев Малчев – Ларито. Той прави самопризнания и е осъден на 12 години затвор. Днес най-ненадейно се оказа, че той отдавна е на свобода – от 17 декември 2007 г. Началникът на старозагорския затвор комисар Иван Карушков ми обясни как е станало това:

"Георги ли? Заради добро поведение е освободен 3 години и 8 месеца предсрочно. Предложили са ми го и съм го пуснал. Пожелавам му да намери мястото си в живота!"

Дали съкровището на Желязко Императора не е откраднато от могъщи хора във властта? Бил ли е той агент на  Държавна сигурност? Намерил ли е Георги Малчев - Ларито мястото си в живота?

Следва продължение...