За мутрите на пътя – забравихте ли, че е модерно да си любезен!

Общество

05-09-2012, 10:44

Автор:

Мая Костадинова

Всичко от Автора

Пребитото с палка момче трябва да стане баща след месец. В момента обаче, това изглежда невъзможно. Черепът му е спукан на 7 места, а част от мозъка му е безвъзвратно увреден. Дори да оживее той ще остане инвалид. И всичко това защото просто искал да направи десен завой, докато нападателят му давал на заден ход на кръстовище! Как мислите, дали е честно?

Поредната сцена от началото на 90-те години на миналия век  се завъртя в главата ми.

Помните онези времена, в които боят в бара, в парка, в офиса и най-вече на пътя беше нещо като традиция. Колко се стреляха по улиците, когато се ударят или засекат. Все си мислих , че случаят от миналата година, когато един таксиметров шофьор беше прострелян три пъти, защото засекъл друг автомобил, е някакво изключение. Нали знаете, отношението към така наречените “бакшиши” също е нещо като традиция за нас, та затова си мислех, че това ще е последния случай.

Уви, в центъра на София мутренското време сякаш още е живо. Посред бял ден, миналата седмица, на "Пиротска", един шофьор прави десен завой, в този момент друг дава на заден ход на кръстовището. Засичат се, започват да си разменят не особено мили думи, излизат от колите и този, който карал на заден, нападнал с палка другия. Повалил го на земята и избягал с колата. Не мога да си представя как е възможно двама възрастни мъже да стигнат до това единият да бере душа в "Пирогов" и то не защото са се сблъскали на пътя, а защото само се засекли. Безумие! В случая за мен лично няма значение, че извършителят е от приближените на синовете на Киро Японеца. Той е безмилостен и жесток, без значение кого е обслужвал. Не си падам по гръмките обвинения към видни представители на престъпния свят. В крайна сметка всеки сам носи отговорност за действията си. Все се чудя обаче откъде идва тази простотия? Е, нямам отговор. Все още има хора, които се чувстват безнаказани, защото си живеят в онези, мутренските  времена. Факт е обаче, че непознавам шофьор, който да не е имал подобен проблем докато е зад волана.

То бива агресия, бива, ама не разбрахме ли, че това вече не е модерно? Аз съм млад шофьор. И да, признавам си, заради работата трудно ме убедиха да изкарам книжка. Е, след като я взех станах неделен шофьор, от тези дето все ги задминават и постоянно ги “хранят” на пътя. В един от първите ми дни зад волана и мен ме нападнаха. Колата даде леко назад по един наклон и дори не закачих буса зад мен. Какво от това, “колегата” слезе бесен, аз започнах да се извинявам, а той да удря по покрива на колата ми. Супер, нали? От тогава не сядам зад волана. Ще кажете, че това е добре. Един съботно-неделен шофьор по-малко. Да, но честно ли е? Забравихме ли, че е по-вървежно някак, да правим път на другите, да изчакваме и да не свирим бясно с клаксон. Все пак, ако не възпитанието, то поне модата да ни води напред, а?

Все едно и без мода, пребитото с палка момче трябва да стане баща след месец. В момента обаче, това изглежда невъзможно. Черепът му е спукан на 7 места, а част от мозъка му е безвъзвратно увреден. Дори да оживее той ще остане инвалид. Докторите казват, че още диша защото е здрав физически. Бил е юноша на ЦСКА,  футболист,  до миналата година и изпълнителен директор на друг футболен клуб. Сега лежи безмълвно, прикован за болничното легло, целият обвързан с апарати, които поддържат живота му. И всичко това защото просто искал да направи десен завой, докато нападателят му давал на заден ход на кръстовище! Как мислите, дали е честно?