Водещият на най-рейтинговото предаване в ефира на ТВ7 нападна Маргарита Попова. По време на изслушването на кандидатите за ВСС вицепрезидентът бил на посещение в италиански детски лагер

Днешният ми коментар е свързан с вече изключително популярния казус за господин Опиц.
Този възрастен иконописец, който беше окончателно осъден с решение на Висшия касационен съд на пет години затвор и, разбира се, допълнително парично обезщетение, което трябва да изплати за убийството на Янев, мисля, че се казваше, крадецът наркоман, който беше застрелян от него.

Случаят, както го знаем от медиите, е горе-долу простичък. Те влизат във входа, който е обиран над 40 пъти и ги задържат. Самият този крадец е задържан 92 пъти от МВР, няма никакво съмнение, че той е такъв и че намерението му е такова. Когато ги задържат, господин Опиц отива да си вземе един пистолет, който е газов, той го е преправил на боен, абсолютно незаконен, няма спор и по това. Когато тръгва да бяга, той го предупреждава, че ще го застреля. Застрелва го и малко по-късно Янев почива.

В решението се казва: "Бягството на заподозрян в извършване на престъпление, каквато убеденост подсъдимият Опиц не е могъл да формира в конкретните обстоятелства, изобщо не му е позволявала да предприеме мерки за задържане с цел предаването на компетентни органи, а още по-малко да използва огнестрелно оръжие, с което предварително се е въоръжил. При правилно установените факти, сред които тези, че подсъдимият се е въоръжил с годното да причини смърт оръжие", говорим за господин Опиц, "излязъл е извън входа, предупредил е пострадалия, че ще го застреля при опит да отвори прозореца на стълбищната площадка на първия етаж и действително го е прострелял в гърдите непосредствено след скачането му оттам". Цитирам момент от решението, от обосновката.

Както правилно е отчел съдът, подсъдимият не е бил в положение неизбежна отбрана, защото спрямо него в този момент не е имало непосредствено и противоправно нападение. Крадецът бяга, скача през прозореца и тогава го застрелва. И реши: "Изменя въззивното решение № 441 от 2012 година на Софийския апелативен съд, като намалява наложеното на подсъдимия Опиц наказание за престъпление по член 115 от Наказателния кодекс, общо наказание по член 23, алинея 1 от НК от 7 на 5 г. лишаване от свобода”.

Ето го и член 115, за да знаете за какво говорим. Член 115 от Наказателния кодекс: "Който умишлено умъртви другиго се наказва за убийство с лишаване от свобода от 10 до 20 г.", т.е. той е осъден много под долния праг на текста.

Чл. 55 от НК, който казва кога може да се направят промени в размера на присъдата: "При изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено от закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказание, което е под най-ниския предел". Това е така. Съдът е определил това наказание абсолютно законно и правилно.

Чухте обстоятелствата – този е влязъл във входа, задържан е, тръгнал е да бяга през прозореца, господин Опиц е отишъл, взел е пистолет, който е незаконен и го е застрелял, когато той е бягал. Няма нападение срещу него, няма нападение срещу дома му в този момент. Законът и текстът е ясен. Ние не коментираме решението на съда. За мен то е категорично и издържано.

Представете си ситуацията – спрат ви от градския транспорт, свалят ви контрольорите, вие тръгвате да бягате и един от тях вади пистолет и ви застрелва. Да, нарушител сте, могат ли да ви убият за това? Влизате във вход, изглеждате не добре, решават, че сте крадец, задържат ви, вие тръгвате да бягате и някой ви застрелва, защото някоя бабичка от входа не ви харесва. Може ли да стане това? По тази част от прословутия казус, който ангажира цялото обществено внимание, няма спор.

Въпросът не е правен, не е юридически, въпросът е социален, морален, държавнически. Убитият Мариян Янчев е задържан 92 пъти от МВР. 92 пъти! Този човек е професионален кариерен престъпник. Този човек, ако наистина имаше държава, МВР и право, ако съдът си гледаше всичките дела, както гледа това, щеше да е в затвора, нямаше да е във входа. Входът на осъдения Йордан Опиц е обиран 40 пъти. Ако имаше право, съд и държава, тези 40 обира щяха да бъдат предотвратени или разкрити, престъпниците заловени и вкарани в затвора.

Проблемът не е в това решение – един човек ще отиде в затвора. Съдиите, и трябва да им дадем дължимото уважение, не бива да хулим българския съд, в този конкретен казус, са решили така, както повелява дългът им. Всеки на наше място, независимо какъв е този човек – наркоман, престъпник, крадец - няма право да бъде застрелван. Не може да раздаваме правосъдие така, не може да се гърмим с пистолети. Умишлено е убийството, той е отишъл да вземе оръжието. Но на господин Опиц му е прекипяло, както на всички нас. Всеки един от вас, който гледа и къщата му е обирана, колелото му е откраднато, разбито му е мазето и е изнесена зимнината, всеки един човек се е сблъсквал с този казус и му е идвало да вземе пистолета и да каже: "Ще ги убия, ще ги излежа" – нали така говорим? Нали искаме тази справедливост? И днес виждаме един човек, който е правораздал, който се е вживял като шериф – неправилно, незаконно, но ние можем, ако не да го оправдаем, да си го обясним. Ние можем да разберем неговите мотиви. На нас всички ни е дошло до гуша от тази битова престъпност и от бездействието на органите. Защото добре знаем, че ако извикате полицията, ще дойде бавно. Добре знаем, че когато дойдат, ще кажат: "Няма какво да им направим, трябва да го пуснем". Добре знаем, че ако отидете с един велосипед да кажете откраднаха ми го, ще кажат: "Кой да ви търси велосипеда, колелото, знаеш ли какво става”.

И тогава идва моментът – е, ако държавата не ме пази, тогава ще се пазя сам. Затова аз не искам, пак казвам, да коментирам присъдата, искам да коментирам случая. За мен господин Опиц, това е моето мнение, не ангажирам никого, трябва да бъде помилван. Да, нарушил е закона, да, присъдата е справедлива, дори е мека. Както видяхте от текста в Наказателния кодекс, тя е на половината на минимума за това деяние, не спорим. Но той трябва да бъде помилван. Защото други, които убиха с колите си пияни, да не ви изброявам случаите, минаха с условна. Защото други, които изнасилваха, бяха помилвани от Марин и Първанов. Защото други, които правеха тези неща, дори не стигнаха до закон и съд. Едно решение може да е справедливо, но когато всичко наоколо е фалшиво, дори и справедливото решение ни дразни. Когато никъде няма справедливост, изглежда много избирателно една такава присъда. Затова знаете, че с указ на президента, както го направи и Плевнелиев сега, правомощието да се раздават помилвания, да бъдат освобождавани осъдени от присъдата си, да бъдат помилвани, е дадено на вицепрезидента. Това е Маргарита Попова.

И понеже вицепрезидентът Маргарита Попова, забелязвам, че се занимава с интересни неща, например вижте това съобщение: "Вицепрезидентът Маргарита Попова ще открие Международния фестивал за изкуствата за деца и младежи в Италия в курорта Лидо ди Йезоло на 11 септември".

Само да ви припомня, че на 11 септември в Народното събрание се проведе изслушване на кандидатите за Висш съдебен съвет от парламентарната квота. Тя е бивш министър на правосъдието, не знам какво прави на детския лагер в Италия.  Но когато потърсихме сметка на Първанов и на Марин за помилванията, тя каза, тогава се разгоря дискусия, тук сме правили предавания, показвали сме какви хора са помилвали, тя тогава каза, цитирам Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България: "Няма кръг престъпления, които не бих помилвала". От 8 март 2012 година. Когато разглеждахме тогава историите на двамата предишни президент и вицепрезидент, Диана Ковачева, вече министър на правосъдието на Република България, след като Маргарита Попова стана вицепрезидент, каза: "33 указа на Ангел Марин за помилване на осъдени на лишаване от свобода са постъпили в Министерството на правосъдието в периода 2009-та, ноември 2011-та до февруари 2012-та”, тоест в периода, когато Попова беше министър на правосъдието. Разгледала е тези укази, съгласила се е с тях. Ето още едно изказване на Диана Ковачева, министър на правосъдието: "Указите, изпратени за изпълнение в Главна дирекция  "Изпълнение на наказанията" съдържат резолюция от съответния министър на правосъдието от този период”.

Сега аз питам Маргарита Попова, след като беше толкова доволна от помилванията на Марин, след като се интересува от тези детски лагери, интересува ли се от Опиц? Знае ли за казуса? Плевнелиев вчера беше казал, че не е сезиран. Сезираме го с това предаване, ще напишем и официално писмо до него. За да чуем вашето мнение, пак казвам, може да греша, аз смятам, че този човек заслужава да бъде помилван, обявяваме един референдум в страницата на предаването във Facebook. Референдумът е със следния текст: "Трябва ли вицепрезидентът Маргарита Попова да помилва осъдения на пет години лишаване от свобода Йордан Опиц?" Има бутон "да" и "не" – ваша е волята.

Но, ако помилваме този човек, ние ще дадем ясен сигнал, че е време да се борим с тази несправедливост, да въведем ред и сигурност за всички нас. Пак казвам, не оспорвам присъдата. Съдът си е свършил своята работа, държавата не е.