Битката между Изтока и Запада вече е започнала. Западът е неподготвен, страда от ислямизацият на собствена земя

Криворазбраните религиозни практики са на път да взривят планетата.

Някакъв си нискобюджетен филм подпали чергата на Америка. „Невинноста на мюсюлманите” сее безредици и религиозно напрежение повсеместно. Авторите на лентата се изпокриха, а един от копродуцентите бе привикан на разпит. Оказа се, че е престъпвал закона неведнъж. Как четиринадесет минути в интернет изстреляха света в орбитата на омразата? Медиите следват събитията. Последно и Северна Африка изгигна. В Бенгази за нищо си замина консула на САЩ. Основният въпрос е – каква е причината да се случва това? Тезите са няколко. Една от тях е свързана с изпускането на парата в страните с ядра на радикален ислям. Оцеляването се превърна в его на демокрацията след арабската пролет. Бедността в региони като Судан например накара стотици да тръгнат на поход срещу световния хегемон.

Рових се продължително в информационните агенции със задачата да открия протести в Индонезия срещу филма например. Засега удрям на камък. Там съжителството на християни, мюсюлмани, хинди и други е кажи речи  нормално. Изключвам терористичните атаки на тамилските тигри преди години на остров Бали. Парите са лекарството на спокойствието в обществото. Звучи нахално, нагло, безпардонно, но е истина. Може би богатите общества имат други грижи. Те не страдат от ниско самочувствие, основано на битовизми. Богатите общества са обект на емиграция от бедните. Български цигани се треснаха насред Лондон и получиха жилище  при положение, че британци чакат с години. Това пък кореспондира с правото на избор и свободно придвижване контрираха привърженици на ромски организации.

Да се върнем на тезата за протестите и исляма. Използването на религията за подгряване на напрежение от определени кръгове в света пълни касичките на движения, бойни групи и фанатизирани лидери. В същото време киното е новата ядрена бомба. Правиш филм за Сюлейман законодателя и ставаш хит в цял свят. „Страстите Христови” на Мел Гибсън отнесе критики от специалисти, но пък  публиката го награди с аплаузи. И къде е границата на търпимост при християните? Христос ли е по-благ или Мохамед? Дори не смея да размишлявам. Атеисти твърдят друго. Обратно към  тълкуването на исляма или по-скоро тълкуването му като агресивна религия. Тези дни разговарях с научни работници от БАН и други институти, които потвърдиха тезата: Религията е връзката с Бог, не с оръжието.  Интересна е и позицията на тъй наречените въоръжени крила на прословутите ислямиски групи. До днес те се въздържат от открита подкрепа на протестите. А може би просто наблюдават и чакат.

С няколко думи и друга гледна точка. Битката между Изтока и Запада вече е започнала. Западът е неподготвен, страда от ислямизацият на собствена земя. Джамиите в Германия са над седемдесет. Да живеем под един покрив с мюсюлмани у нас горе долу се научихме. А останалите, дали?