От фейсбук профила на рок музиканта Константин Кацаров

МАРИЯ ОТ БУЕНОС АЙРЕС

Късно го правя, но нарочно. Изчаках вълната да отмине. Напрежението да се снижи. По-добре осмислено, отколкото недомислено.

Това момиче по средата го познавам. Разменяли сме си два пъти реплики. Тя е добра приятелка на мои добри приятели, което горе долу я прави мой приятел. Преди дни спечели някаква игра в Германия. Състезание. Честито!

Още пиша за същото момиче. Това в средата. Споменавам „някаква игра“, защото не съм запознат подробно, точно какво е състезанието. Разбрах, че е изпитание за психиката и физиката. Любопитно ми беше каква е реакцията на германците, защото победителката е българка. Помолих дъщеря ми да ми превежда и разгледахме няколко техни медии. Германски. Много го хвалят нашето момиче. Нищо, че не е кореняк немкиня.

Любопитно ми беше каква е реакцията на българите, понеже предаването е германско. Разбирам родния език, но пак ми беше нужен преводач. Учудих се на немалкото негативни коментари, под статии в нашенската преса. Наясно съм, че сме малко нервозна и злоблива нация, но все пак българин да спечели в чужбина си е постижение. И то в предаване, което изпитва духа и физиката на човека. Не е нещо унизително като „Ергенът“, в който безработни момичета се надпреварват, кое първо да целуне по устата непознат мъж, за да стане известно и да започне да печели пари, като си качва снимки в социалните мрежи.

Не, че аз не съм нервозен и завистлив, но когато наш човек побеждава чужденци, налагам си да му се радвам. След това се чувствам добре. Все едно съм засадил дръвче.

Сякаш съм погалил гълъб. Все едно съм нахранил бездомно животно. Сякаш съм подал ръка на старец, за да се изправи. Все едно съм отстъпил мястото си на бременна жена, докато се возя в градския транспорт. За гълъбите малко прекалих. Много акат тези животинки…

Снимката е направена след премиерата на мюзикъла „Мария от Буенос Айрес“. Аз подремнах позитивно, но дъщеря ми беше във възторг…

Добрият човек К. И. К.