Рейчъл Стълман разказа на света за успеха в България

Рейчъл Стълман е добре позната у нас. Бивш състезател, сертифициран тенис експерт, фитнес специалист, мотивационен спортен коуч и инфлуенсър в света на тениса, тя популяризира Sofa Open през 2019 година, когато за пръв път посети България по покана на Българска федерация по Тенис. Години по-късно, тя разказа в лична изповед, че именно тази изненадваща стъпка е тласнала кариерата й напред. В сайта Medium.com американката обясни за неочакваната покана от президента на федерацията Стефан Цветков и успехът, който е генерирала в София.

Ако сте следили моето пътуване дотук, вече знаете, че моят старт в тенис индустрията дойде от една обикновена страст - писането. То започна със споделянето на мои мисли и идеи за тениса чрез блог постове, които разпространявах в социалните мрежи. Нямах идея къде ще ме отведат тези статии - просто обичах спорта и исках да споделя своята гледна точка. Това, което започна като лична страст, бързо се трансформира във врата към невероятни възможности, една от които завинаги промени курса на моята кариера.

През 2018 г. получих съобщение, което беше както изненадващо, така и твърде добро, за да е истина. Президентът на Българската федерация по тенис (б.а Стефан Цветков) бе следил моята работа и се наслаждаваше на статии ми. Той ме покани да се срещна с неговия екип по време на предстоящото US Open, за да обсъдим потенциална роля в ATP 250 Sofia Open. Въпреки че знаех малко за България и турнира по това време, перспективата да допринеса за ATP събитие беше вдъхновяваща. С охота се съгласих на среща в Ню Йорк.

Когато дойде времето за Откритото първенство на САЩ, бях настанена в Университета Феърфийлд в Кънектикът, където по-малката ми сестра учеше и играеше тенис. Една сутрин хванах влак за града за закуска с отбора на Българската федерация. От момента, в който седнахме, разговорът протече естествено и леко. Те споделиха своята визия за увеличаване на американския туризъм на Sofia Open и веднага почувствах тяхната мисия. Това беше пропуск, който знаех, че мога да помогна да запълня, и бях развълнувана от възможността да спомогна в тази мисия.

Тази среща беше началото на нещо голямо. Няколко часа по-късно получих официално предложение да пътувам до София като посланик на турнира Sofia Open. Договорът беше всичко, за което бях мечтала, но имаше едно но: не знаех нищо за България. Не можех дори да я намеря на картата. Идеята да отида сама ми се стори плашеща, но отказах да позволя на страха да ме спре. След като обсъдих притесненията си с моя мениджър, решихме да наема охрана, чиито разходи преговаряхме в договора.

През февруари 2019 г. се качих на самолет за София, най-далечното място, на което съм била от моя дом. Опитът надмина очакванията ми във всяко отношение. Графикът ми беше пълен от сутрин до вечер: освен че посещавах Sofia Open всеки ден, тренирах деца в местен тенис клуб, говорих с родители за детското развитие, изнесох лекция в местен университет за детския тенис и играх двойки с президентите на Българската и Казахстанската федерации по тенис. Участвах в официални вечери с тенис лидери от цял свят - Дубай, Германия, Франция и други - и се оказах заобиколена от някои от най-влиятелните фигури в спорта.

Най-смислената част от времето ми в България бяха връзките, които изградих, много от които остават за цял живот. Имах привилегията да работя тясно с Горан Джокович, директор на турнира Sofia Open, и да преживея от първа ръка приятелството на международната тенис общност - връзка, която остави неизменно впечатление в мен. Освен че изпълнявах първоначалната си роля,  допринесох за турнира по различни и неочаквани начини - предоставяйки коментари на живо, провеждайки интервюта и участвайки в фотосесии за популяризиране на надпреварата. 

Това пътуване, този порив на вярата, се превърна в определящ момент в живота и кариерата ми. Разпали страстта ми да популяризирам тенис турнирите и техните уникални култури. Научи ме на силата да поемам рискове, да излизам от зоната си на комфорт и да прегръщам неизвестното. Не само открих нови страни и техните богати тенис истории, но също така израснах лично и професионално.

Поглеждайки назад, осъзнавам, че най-голямата награда не беше коланът Hermes, който ми подари Българската федерация (въпреки че е скъп спомен). Истинската награда беше увереността да вярвам в себе си, възможността да споделя красотата на тениса със света и мрежа от невероятни хора, които продължават да оформят моето пътуване.

Това преживяване ме научи на безценен урок: най-големите награди често идват от рисковете, които се страхуваме да поемем. Прекрачването в неизвестното може да бъде обезсърчително, но отваря вратата към нови възможности, приятелства и растеж. Това пътуване до България беше риск, за който никога няма да съжалявам, и е един от многото, които оформиха това, което съм днес.

Има много повече в тази история, която ще споделя, когато му дойде времето — още уроци, моменти и изненади. Засега се надявам, че това пътуване ще ви напомня, че най-големите награди често се намират отвъд страха. Ако стоите на ръба на решение, не сте сигурни дали да скочите, прегърнете несигурността. Пътуването може да е предизвикателство, но преживяванията ще си заслужава всяка крачка напред. Ето ви повече рискове, повече награди и още незабравими приключения.

Източник: novsport.com