Английската мащеха

Разказ на българин, който от 3 години работи на Острова

Мрачно, прохладно и забързано. Светофари, булеварди, коли, светлини, трафик и извисяващи се сиви сгради, които те карат да се чувстваш като прашинка.

Огромни тълпи от хора, бързат, бутат се, след което винаги промълвяват учтиво или по-скоро лицемерно: Sorry!

Дъждът тук е неизменна част от пейзажа, а прекалената подреденост наоколо е  дразнещо идилична.

Лондон - най-населеният град в Европейския съюз. Притегателна сила за хиляди емигранти от цял свят.

Любомир, 30 г., живее и работи вече три години в британската столица. Дели квартира с още шестима българи и работи като строител. Признава, че не знае добре английския, защото през по-голямата част от времето си общува с българи.

Всяка сутрин става в 05.30, пътува час и половина до работа, прибира се около 18.00 часа, хапва, почива и се приготвя за следващия работен ден. През почивните си дни ходи на пъб или на кино с приятели, пазарува, посещава някоя забележителност, а понякога отскача до увеселителния парк.  

Любомир е от малък български провинциален град, в който развитието отдавна е спряло, няма работа, а почти всички млади хора се насочват или към София или към Терминал 1. Той избрал втория път и тръгнал.

"Взех решение да замина малко набързо, но нямах какво да губя. Долетях през ноември, 2010 г., подлъган като 80% от идващите тук. Очаквах да започна работа и да взимам пари, които веднага да започна да спестявам, а се оказа, че седях два месеца вкъщи, без да помириша работа, пък камо ли пари".

По думите му хората, които се прибират от чужбина в България, създават изкривената илюзия, че всичко на запад е по мед и масло, а парите едва ли не "растат по дърветата". Но за българските емигранти в Лондон е задължително първо да бъдат регистрирани като самонаети работници, да изкарат Жълта карта и едва тогава да започнат работа – втора ръка сме, не като останалите от Шенген.

За щастие, политиката която проповядват англичаните все още е социална и дава възможност на всеки регистриран като самонает работник да кандидатства за помощи, които биха могли да покрият поне квартирата му, докато си намери работа.

"Откъдето и да идва човек, тук му се дава малка възможност да опита да се изправи на крака", разказва Любомир.

"Що се отнася до емигрантите, които говорят английски, образовани са, имат опит и търсят по-престижна работа. Независимо дали си българин, румънец или французин. Квалифицираните кадри се ценят много."

След влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, което се очаква да стане догодина, емигрантите от двете ще имат възможност да започнат работа без да се налага да се регистрират като самонаети работници, да им се изпраща данъчен номер или да си изкарват Жълта карта.

Те ще започват работа направо с българските документи. Именно от това се притесняват британските власти. Да не би да хукнат "бедните" българи към Острова, пък да вземат да го опоскат и "корумпират".

Но изглежда злобните коментари и изказванията по въпроса на Найджъл Фарадж, а и антирекламата на британските жълтите медии, не говорят от името на всички поданици на Кралицата.

"Във Великобритания като цяло не се наблюдава отрицателно отношение на англичаните към българите. Те обаче не могат да се примирят с това, че ние сме съгласни да работим за по-малко пари от тях. За това ни обвиняват, че крадем работните им места. Те знаят, че ние идваме тук, работим, изкарваме пари, които ще отнесем в нашата страна. По-умните обаче се досещат, че не от хубаво сме дошли в чужбина", разказва Любомир.

Но англичаните имат нуждата от евтина работна ръка. В техен интерес е. И независимо дали я има неприязънта от страна на британците към емигрантите, чувството на това да си сам сред чужди винаги ще го има.