Изборите ще бъдат манипулирани, но правителство ще бъде съставено на всяка цена, твърди той

Моньо Христов Христов е роден на 06 март 1957 в гр. Стара Загора. Завършва Тракийския университет със специалност Зооинженер и магистърска степен в Пловдивския университет  "Паисий Хилендарски", специалност Икономика. Член е на БЗНС от 1989 год. Заместник-председател е на ПП "Обединени земеделци" и председател за област Стара Загора. Депутат в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание.

Г-н Христов, как според вас ще се представи на предсрочните парламентарни избори коалиция СДС, част от която е ПП „Обединени земеделци“?

На коалиция СДС в конфигурация с политическите сили "Обединени земеделци", Движение "Гергьовден", РДП и БСДП ще бъде трудно да заеме сериозна позиция в обществено-политическия живот. От една страна това е така поради късното й сформиране, а от друга поради предсрочните избори, които не й дадоха време да се разгърне и развие.
Все пак се надявам, че има достатъчно избиратели, които споделят идеите и вижданията на тези политически партии и че те ще имат реален шанс за представителство в следващия парламент. Специално в Стара Загора с водача на листата Йордан Нихризов, шансовете на коалицията са по-добри. Считам, че той е един от малкото хора, които след като влязат в парламента могат да свършат определена работа. Наблюдавайки листите на другите политически партии, мисля че отново ще влязат хора, които са марионетки и единствената им роля в Народното събрание ще бъде да натискат бутона за гласуване, а не да отстояват идеите на хората и да се борят да постигнат нещо реално в интерес на гражданите, които са ги избрали.

Има ли десница в България и какво й липсва, за да бъде припозната от хората?

Десница в България, като изключим ДСБ, които останаха може би единствените представители на десния спектър, мога да кажа че няма. Останалите партии като „България на гражданите“ и др., са по-скоро мимикрия на представителност на десните. Трябва да е ясно че партиите, които се самоопределят като десни, са отделни лобита на частни икономически интереси и на голяма част от тях целта е да разбият и унищожат автентичната десница. Това са един вид партизански партии, чиято цел е да не дадат възможност да се формира истинско дясно участие в България.
Тежкото състояние на десницата е резултат от това, че на всички партии им липсва характер.  Техните политически ръководства са зависими от различни ситуации и им липсва решителност да отстояват своите принципи. Може да се каже, че те по-скоро търсят път към нагаждане към ситуацията, такава каквато е в момента, отколкото промяната й чрез отстояването на принципи и идеи. И така ще бъде докато в самите в политически партии не настъпят промени, свързани с проявата на характер и решителност.
Основен проблем на десницата е, че липсват характерните политически лидери на партии. Това е проблем не само за българските, но и за всички десни партии в Европа. Като изключим лидера на християндемократите в Германия Ангела Меркел, няма други истински десни и принципни политици. Такива в българската политика бяха Стефан Савов, Анастасия Мозер.
За съжаление политиката на Европейската народна партия е свързана не толкова с програми и партии, които са носители на ценности, а е въпрос на сметки – кой печели изборите в дадена държава и какви гласове носи в дадения момент. На такива сметки се дължи приемането на ГЕРБ като дясна партия в ЕНП. Същото се отнася и за приемането на БСП в ПЕС.

Възможно ли е това да са последните избори за партии като СДС, ДСБ, Обединени земеделци?

Не, със сигурност няма да са последните. Но ако в рамките на следващите 4-5 г. избори, това за което говоря по-горе, не бъде осъзнато, те няма да имат шанс. Трябва да се знае, че голяма част от тези партии загубиха доверието на хората не само на национално ниво, но и по места. Те нямат добра представителност на регионално ниво, загубили са позиции и техните местни ръководстава. Промяната изисква вземането на по-радикални решения, свързани с политика, хора и решителност.

Имат ли шансове за представителност на гражданските партии и сдружения, създадени по време на протестите? Възможни ли са изненади на тези избори?

За съжаление гражданските партии и сдружения бяха измамени и употребени от големите партии. Бързото насрочване на извънредните избори намалиха драстично шансовете им. Но всички политически партии трябва да знаят, че ако няма реално представителство на гражданите в парламента и ако мислят да управляват отново по същия начин, на есен или най-късно през пролетта на 2014-та, това, което се случи сега, ще бъде плах спомен. Защото поради кризата и липсата на работни места в Европа, голяма част от младите хора все още са в България. И тъй като са безработни, единственото място, където могат да отидат, е пред парламента. Ако следващите управляващи не са наясно с това, им предстоят много по-тежки времена от това, което се случи тази пролет .
Моите надежди са, че някои от тези граждански партии ще влязат в парламента, но дори и това да не стане, те ще бъдат достатъчно силни и отвън и много лесно могат отново да го разпуснат.

Какви са очакванията ви за следващия парламент – кои са политическите сили, които имат най-голям шанс да влязат и възможни ли са нови избори наесен?

Най-големите ми очаквания са РЗС, начело с клоуна Яне Янев, да не влязат, както и партията на Меглена Кунева. Най-вероятно партии, които ще попаднат в следващия парламент освен по-големите като ГЕРБ, БСП и ДПС, са АТАКА, ДСБ, коалиция СДС. С добри шансове са и Национален фронт за спасение на България – партията на телевизия СКАТ.
До нови избори на есен едва ли ще се стигне, защото кукловодите, които стоят зад политическите партии, ще ги принудят да съставят правителство на всяка цена. Избори на есен или през пролетта на 2014-та може да има само, ако са предизвикани отново от недоволството на народа.

Какви трябва да са основните послания на политическите партии и на какво трябва да заложат в политическите си програми?

Основното, на което трябва да заложат политиците от отделните партии, е по какъв начин ще изпълнят своите програми, свързани с икономическото и социалното положение в страната. Не какво ще направят, а как ще го направят?
Надявам се, че гражданските партии ще успеят да окажат натиск върху следващото правителство и парламент да се извършат някои корекции, свързани с превенция в политиката. Т.е. да бъдат направени промени в Конституцията, които да дават възможност да се осъществява контрол върху партиите и такива, които да бъдат свързани с носене на персонална отговорност от всеки – магистрат, депутат, кмет, общински съветник. Превенция, свързана с промяна в закони, според които политиците да носят персонална, а не колективна отговорност пред съда. Това трябва да бъде голямият натиск на гражданските организации – пример за това има и в Търновската конституция, и в Конституцията на Обединената опозиция от 1946 г. Стане ли това, вече няма да имаме 230 регистрирани партии и всеки политик или магистрат ще знае, че наруши ли закона, ще отива директно в Централния Софийски затвор.

Какво би мотивирало хората да гласуват на предстоящите избори?

Хората трудно биха намерили мотивация – една голяма част ще отидат да гласуват по задължение. Конформистите (тези които следват победителя) на тези избори ще бъдат много малко. Ще има много хора, които ще гласуват разпиляно и оттам идва шансът на гражданските партии. Една част от избирателите ще се вслушат в предложенията на партиите, но само ако са кратки и ясни и касаят конкретни икономически мерки и политики.
Друг е въпросът, колко от хората ще гласуват емоционално, от привързаност към определена политическа партия, въпреки че на тези избори не се наблюдава силна емоционална еуфория дори в твърдия електорат на партиите.

Кои трябва да бъдат най-важните приоритети пред страната ни в следващите няколко години?

Приоритетите пред страната трябва да бъдат свързани с икономиката, доходите, образованието и здравеопазването. Какво се случи последните няколко години - грешни решения в областта на икономиката, лоша бизнес среда, административен рекет и потискане на малкия и средния бизнес. Оттам - липсата на развитие на икономиката, и ниски или никакви доходи.
Образованието в България не създава нормални, качествени кадри. Получава се смесица – висшистите работят на работни места за среднисти, среднистите на работните места на хората с основно образование, а тези с основно образование са на улицата. Образователните политики, свързани с малцинствата, трябва да бъдат сериозно развивани, защото до 0-12 год. те ще бъдат основна част от работната ръка в България. Здравеопазването изисква много сериозни реформи - трябва да бъде завършена здравната реформа от 2000 година на правителството на ОДС.

Ще има ли манипулации на изборите?

Ще има, ще се правят опити за корпоративен вот – ще се притискат работодатели и служители. В по-отдалечените населени места ще се купува не само цигански, но и български вот. Ще има купуване на цели секции и подмяна на протоколите, както беше и на предишните парламентарни избори. Полицията ще допринесе за всичко това, като охранява купуването и купувачите на гласове. Т.е. полицията няма да предотвратява, а ще бъде гарант, да не би някой да попречи на купуването.
Въпреки това моето послание към хората е -  Гласувайте! Ако няма за кого, изберете някоя от по-малките партии или гласувайте за гражданските партии. А ако пък никой не ви харесва, задраснете бюлетината и пак я пуснете.