Абсурдната ситуация, в която трябва да отговориш на въпроса - майка ти или баща ти предпочиташ да убием?

Ако изборите са огледало на обществото, на нас ни се падна криво. Изниква въпросът дали уродливия образ отсреща се дължи на огледалото или ако политиците ни смятат избирателите си за пълни идиоти, не сме наистина такива?

Друго обяснение за предизборна кампания 2013 няма. Политици и кандидати за заветното място в Парламента дават всичко от себе си да ни убедят, че имаме избор. Верни на клишето, че всичко ново е добре забравено старо, съзтезателите за "службата в полза на народа” щедро ни подаряват мечти. Идеите са малко, но мечти има на корем. С благ поглед и скъпи костюми някакви хора ни обещават нещо средно между шведски стандарт, гръцки социални придобивки и България на три морета.

От ГЕРБ научихме, че трябва да сме горди, защото имаме достъп до магистрала - това чудо на цивилизацията. Ако нямате пари за закуска на детето в училище припомнете му този факт, както и чудният фискален резерв и финансова стабилност на държавата, и ако дори това не стопли детската душа му набийте в главата, че от ГЕРБ имат воля за още и още финансови успехи и затова закуската трябва да почака.

В БСП също милеят за нас, пропити от носталгия, както винаги. Техните предизборни обещания имат за цел да трогнат електоралните сърца, което в техния случай е нож с две остриета. Но как да не се трогнеш, разбирайки, че социалистите ще връщат на народа, а те имат опит в тези неща. Първо ще връщат работата на хората, което е странно, защото от 1990 година насам това правят преди всички избори, но без особен успех след това. Ще връщат и бизнеса, което също е странно, защото не беше лошо първо да го дадат на някой. Ще връщат емигрантите, което вече е озадачаващо - първо, защото очевидно са забравили кога хората масово напускаха страната и второ не е ясно защо искат да причинят това на горките хора, успели да се измъкнат? С връщането на достойнството категорично ни обезоръжават.

И като говорим за връщане стигаме до Кунева. С разбиращ поглед, в компанията на явно много състрадателни хора, наредени в кръг в стая с бели стени, г-жа Кунева напипва най-наболелият проблем на обществото и обещава да ни върне не друго, а "нормалността". Ето това обещание чакахме! Преди да се заеме с нас, обаче, д-р Кунева Лечителката има по-спешни случаи. Например лидери с уклон към бойни изкуства, млади секретарки и немски авиолинии.

Нормалност няма да е излишна и на някои активисти от ВМРО, които очевидно са натрупали доста гняв през годините. Спокойният глас на Кунева и дълбокият поглед на Прошков в стаята с бели стени, могат да помогнат на Джамбазки да преодолее проблемите си с майките, и неговата, и чуждите.

ДСБ разчитат на репутацията на лидера си и неговата способност да лови риба в мътна вода, а водата в момента е наистина мътна. Обещават да се справят с проблемите в три стъпки, с което се надяват на пресметливите избиратели, обичащи цифри и числа, три, пет, осем...стотин.

 
На този фон ДПС изглеждат скучни с тяхното "свобода и сигурност", но на турски, може би звучи добре, а и те знаят как да раздвижат нещата дни преди изборите, така че да бъдем търпеливи.

Изключително продуктивният лидер на РЗС и този път не ни разочарова и е подготвил материали, в случая макети. Не е ясно защо Яне се е спрял на този вид онагледяване на Народното събрание и затвора, но щеше да е добре да направим виртуален тур и отвътре, за улеснение на тези, които няма да могат да се щракнат за спомен от парламентарната трибуна.

Така неусетно от фотосесия на фотосесия, от плакат на плакат и от клип на клип кампанията си минава, но позите остават. А ние, идиотите, не можахме да разберем къде сбъркахме и защо 23 години ни претоплят едни и същи мечти. Защо 23 години все още мислим за работата, нормалното заплащане и достойните старини, като за шестица от тотото и как стигнахме дотук да се питаме имаме ли избор в деня за избор?