Реформаторският блок яхна протеста, но не иска бърза оставка на Орешарски

Бойко Борисов и ГЕРБ протегнаха ръка и отправиха ясно послание към Реформаторския блок: да обединят сили срещу сегашното статукво. В каквото и да обвиняват бившия премиер, той е наясно, че разединена десница няма как да се справи с безпринципната тройна коалиция между БСП, ДПС и Атака. Дори изборите да са веднага, с още пресните грешки на управляващите.

Но още незаглъхнало предложението му и партиите от Реформаторският блок скочиха като ужилени. Демонстрираха задружност и сила, необоснована предвид малкото доверие на последните избори.

Всъщност да се говори за Реформаторски блок е малко пресилено, тъй като политическите сили вътре са се събрали по същия безпринципен начин. Костовистите с Надежда, които преди изборите не можаха да разпределят листите, Кунева и нейните граждани, които заедно с ДСБ се заиграха с БСП на изборите за кмет на Варна, "Зелените", чиито далавери за милиони "в името на природата" лъсват напоследък, и Касим Дал. Не беше ли именно ДСБ партията, която най-много тръбеше за червеното минало на Кунева, как тя била кукувица в дясното пространство? Как за толкова кратко време костовистите харесаха нейното яйце в синьото гнездо?

Това са партии, обединени около чисто бакалски сметки - да окрупнят ниското си доверие и някак да добутат до десетина процента на следващите избори. Единственото общо между тях засега е искането за оставка на правителството на Орешарски.

Реформаторският блок обаче постепенно бе завзет като представителство от новия лидер на ДСБ, сянката на Иван Костов - Радан Кънев. Независимо от опитите на Кунева да остане на повърхността.

Кънев е единственият политик, който открито прави опит да яхне протестите, а немалко пърформанси на площада пред Министерски съвет са дело на "коалиционните" му партньори в зелено.

Той показа зъби на ГЕРБ, във всяко интервю натъртва как правителството трябва да подаде оставка, но всъщност неговото желание е това да не стане. Поне не в този момент. Затова и целта е протестите да се поддържат живи, но без радикални мерки. На всеки е ясно, че за да падне правителството на Орешарски, на протеста му трябва именно радикализъм, защото за 60 дни всички се убедиха, че с песни, танци и усмивки няма да стане.

Но тази нотка сякаш е запазена за Радан Кънев, поне такова е неговото желание. Той написа: "През септември ще сме много, а през късната есен Реформаторския блок ще е първи!". Целта е видна - колкото се може по-дълги протести, докато Реформаторския блок бъде припознат за новото дясно.

С клишета и популизъм, досега Радан Кънев се доказва единствено като бледо копие на своя Командир - клетви срещу Борисов, приказките за неавтентично дясно и интелигентните десни по площадите, за които си струва да остане в политическия живот.

Той е острието на Иван Костов, което трябва да залични дясното пространство и да претопи "реформаторите". С дискредитирането на ГЕРБ се цели да се отмъкнат техните избиратели, набива се в медийното пространство как гласувалите за тях са също толкова недоволни и единственият изход е Реформаторския блок, разбирай ДСБ. Филм, който вече сме гледали, но тогава в главната роля бе Иван Костов и СДС. Е, всеки знае финала - СДС беше разбито, ред е на ГЕРБ.

Лакмусът с искреността на ДСБ и Кънев беше Варна – с предсрочните си кметски избори, преминали с балотаж, оспорвана битка и тежка кампания. На първи тур ДСБ уж заложи на непознат кандидат-бизнесмен. Който не се посвени в интервю ден преди вота да заяви, че хората на Костов с нищо не са му помагали в кампанията. Затова пък далеч по-дейни бяха местните десебари на балотажа, когато уж заявиха, че не застават зад нито един от двамата кандидати – гербаджията Иван Портних и „независимият“, подкрепен от БСП и Кунева, а негласно и активно – и от ДПС, Христо Бозов. Въпреки официалната позиция – или по-скоро липсата на такава, активисти на ДСБ активно пропагандираха за Бозов – в структурите си и из социалните мрежи, където патосът им срещу кандидата на ГЕРБ беше по-злъчен дори от този на бесепарите.

Всъщност – нищо изненадващо. Поне за тези, които следят работата на Общинския съвет в града. Там двамата съветници на Костов активно работят против ГЕРБ и така често заемат позицията на БСП по предложените за гласуване казуси. В следствие на тази им позиция беше разбита третата по големина група в съвета, обединила ДСБ, СДС, ВМРО, Гергьовден, Новото време и БНД. Така съдбата на града остана в ръцете на вечния Янко Станев и съветниците около него, обединили се в „СДС-ДА“, които се оказаха в ролята на балансьор между двете големи групи в съвета – на ГЕРБ и БСП.

Но сега ще е доста по-трудно на Радан Кънев да окупира дясното, отколкото на Костов преди години, тъй като ДСБ не е сам на дясната писта. Ще трябва в един момент да обясни на избирателите на каква база отхвърля партньорства и как ги подбира. Подводен камък, който ще натежи и има опасност "десните" да не припознаят нищо реформаторско в един блок, където има "червени" и "зелени" милионери на държавен гръб. Опасно е и заиграването с Касим Дал, който се радва на определена подкрепа в Турция и не е ясно дали неговите претенции в един момент няма да надминат тези на Доган, а нищо чудно във войната с ДПС да се използват и неприятни етнически заигравки.

Ако хората не получат отговор е твърде вероятно да заложат на познатото, независимо от допусканите през годините грешки. Което пък обезмисля напълно протестите, които в началото бяха наистина спонтанни.

Дали на Радан (Костов) няма да излязат криви сметките и ДСБ да остане в политическата история като Убиеца на дясното?