Частните здравноосигурителни фондове могат да излекуват болната ни здравноосигурителна система

Всички здравноосигурени лица плащат вноски. На всеки му се налага да ползва услугите на специалист. Какво се получава обаче, ако човек отиде при своя общопрактикуващ лекар и той му каже, че е изчерпал месечния лимит за направленията? Може ли да си плащал години неред здравни вноски, но когато ти се наложи да ползваш някаква здравна услуга да се оказва, че или са изчерпани направленията(?) или че тя не се заплаща от здравната каса (на която плащаш всеки месец) или се появява някаква друга обструкция? И никой не може да проследи нито къде отиват парите на здравноосигурените, нито как се използват. Болниците са непрекъснато на дотации от държавата и с огромни дългове, медицинският персонал е мизерно заплатен, битовите условия в повечето здравни заведения са под всякаква критика, а вноските на милиони здравноосигурени лица в България постъпват ежемесечно в НЗОК. В сайта на касата четем:

„С дейността си Националната здравноосигурителна каса цели подобряване на качеството на живота на българските граждани чрез регулиране и повишаване на социалната, здравната и икономическата ефективност на разходите за здравеопазване; подобряване на качеството на предоставените услуги и на равнопоставеността при тяхното използване; въвеждане на механизми за достойно заплащане на медицинските специалисти, както и положителна промяна в отношенията между лекар и пациент.”

Нека някой да каже кое от гореизброените неща е постигнала НЗОК! Как така се получава, че освен работещите в касата никой друг не е доволен от дейността й. Поне да имаше „механизми за достойно заплащане на медицинските специалисти”! Тогава можеше да приемем, че поне медицинският персонал е добре заплатен и мотивиран и в това се изразява „положителна промяна в отношенията между лекар и пациент” (поне за едната страна промяната да е положителна). За „подобряване на качеството на предоставените услуги” и „икономическата ефективност на разходите за здравеопазване” – no comment.

Това, че касата е „мандра” за всеки властимащ, е общоизвестен факт. Вярно е също така, че либерализирането на този пазар - чрез създаване на частни здравноосигурителни каси, не е елементарен процес и трябва много внимателно да се анализират както успешни практики в други държави, така също да се обърне внимание и на специфичните особености и изходни данни в нашата държава. Трябва да се даде отговор на въпроса дали частните здравноосигурителни фондове изцяло ще поемат функциите на здравноосигурителната каса или ще са надграждащ стълб в многопластова здравноосигурителна система. Всичко това обаче не е основание да не се прави нищо в тази посока, а всяко правителство да обяснява как моделът ни на здравно осигуряване може да не е съвършен, но е най-добрият, който може да си позволи България. Нищо не се прави, за да се смени логиката на модела: така, че здравноосигуреният да знае за какво плаща и какво да очаква да получи в замяна.
За целта е необходимо Здравноосигурителната каса да започне да функционира като здравен фонд (чрез съответните законодателни промени). На всеки здравноосигурен да бъде открита лична партида в НЗОК, където да постъпват средствата от вноските му. Определен минимален процент от вноските на здравноосигурените лица да се заделя за издръжка на НЗОК. Парите от вноските да бъдат трансформирани в точки. Всеки здравноосигурен да получи чип карта, чрез която да може да оперира с натрупаните точки (подобно на банковите карти). Да се премахнат закрепостяването към общопрактикуващите лекари, клиничните пътеки, направленията за специалист. Всяко лечебно заведение си определя цените (в лева и в точки) на услугите, които предлага.
Всеки здравноосигурен може да отиде при всеки медик, независимо дали той е общопрактикуващ, тесен специалист, лекар на свободна практика или е в лечебно заведение. Всяко здравноосигурено лице може да постъпи във всяко лечебно заведение в страната.
Плащанията в системата се извършват чрез разплащателна система, подобна на банковата БОРИКА. Здравната чип карта действа като банкова карта. Чрез втория ПИН код се извършват разплащания само че в здравни точки, а не в пари. Самите здравни осигуровки се трансформират от пари в точки, които при определено натрупване се допълват (подобно на олихвяването). Здравните услуги се остойностяват в пари и в здравни точки, като стойността им в пари следва да е с 20 – 30% по-висока от тази в здравни точки. Например, ако лице има здравна вноска в размер на 100 лв. на месец, които приемаме, че са равни на 100 здравни точки и той редовно внася вноски и не ги ползва за период от 6 месеца, то автоматично му се добавят още 10 и на края на шестия месец вече има по сметка 610 точки. (6 месеца x 100 + 10 т. бонус за това, че си поддържа здравето). Ако преглед при лекар струва 10 т., то заплатен в пари следва да струва 15 лв. Ако здравноосигурено лице не отиде на профилактичен преглед, автоматично му се отнемат наказателни точки. Ако лице престане да си внася вноските, то също му се отнемат наказателни точки.

Всяко лечебно заведение, всеки медик на свободна практика, всяко обслужващо здравната система заведение (например рехабилитационен център) самостоятелно определя цените на услугите, които предоставя. Някои може да привличат пациенти чрез ниски цени, други - чрез високо качество, трети - чрез съотношение цена/качество.
По този начин се получава:
1. „Подобряване на качеството на предоставените услуги” – всички ще се стремят да предоставят по-качествени услуги, да модернизират техниката и материалната база и т.н., за да могат да привлича повече пациенти.
2. „Икономическата ефективност на разходите за здравеопазване” – всяко лице само преценява как, кога и къде да си изразходва точките. Лечебните заведения ще имат естествен стимул да работят икономически ефективно. Отпада дискусията трябва ли да се закриват болниците в Елена, Девин, Трън … ако има достатъчно пациенти, от които може да се издържат, - остават, ако не - фалират. Който иска, може да протестира само пред себе си.
3. „Механизми за достойно заплащане на медицинските специалисти” – качествените специалисти ще получават повече. Това важи за целия медицински персонал. Всяко лечебно заведение, за да задържи добрите специалисти, ще им плаща повече, защото те ще носят повече на заведението. Същото важи и за кадърни медицински сестри, работливи санитари и т.н. Всеки знае какво получава и защо го получава.
4. „Положителна промяна в отношенията между лекар и пациент” – няма пари под масата, няма връзки, няма нерегламентирани привилегии. Всеки знае какво иска и какво следва да получи от другия.
5. Изкоренява се корупцията в системата.
Едновременно с трансформацията на НЗОК се лицензират частни здравноосигурителни фондове.
Всеки може да си пренесе натрупаните точки от партидата във фонд, в който желае. По естествен път се създава конкуренция между фондовете. Подобряване на качеството, бонуси за привличане на пациенти и т.н.

Следва да се създаде необходимата нормативна база с цел недопускане злоупотреби и израждане на системата, например:
1. Селектиране на пациентите – да не се допуска частните фондове да привличат по – младите и здрави пациенти, а възрастните и болните да бъдат отхвърляни. Това се постига чрез забрана на лицензиран здравен фонд да отказва договор или да изхвърли от фонда лице освен в случай на трайно неплащане или доказана измама от страна на лицето.
2. Да не се допускат дискриминационно вноски или завишаване на вноските за рискови или хронично болни лица. Това се постига чрез въвеждане на базови пакети за медицинските услуги и максимална цена за тях.
3. Строги регулации за начина на управление на средствата на здравноосигурените лица, отделянето и нормативно регламентиране на разходите за управление на фонда.

Определени социални групи като деца, учащи, пенсионери и др., на които вноските се поемат от държавата, няма да бъдат лишени от медицинско обслужване, просто средствата, които отделя държавата за тях, ще им бъдат превеждани по личните партиди. (както пенсии, социални помощи и т.н.) Да се знае и да може да се проследи всеки лев, даван от държавата, къде е отишъл и как е използван. За лица до 18 год. – по подпартида към тази на родителя или настойника. Няма никъде думата безплатно. Всичко се заплаща. За определени лица платецът е държавата, но се знае на кой, защо и как. По този начин няма да се допуска държавата да бави суми и да принуждава лечебни заведения да я кредитират, като си чакат безкрайно парите за извършени услуги на лица, ползващи безплатна медицинска помощ.

Държавата не следва да дотира лечебни заведения, освен университетските болници, центровете за спешна помощ и някои специализирани заведения (като „Пирогов”, например). Държавата трябва да подпомага определени индивиди (по дадени критерии) за ползване на медицински услуги, а те сами да определят къде и как да ползват необходимите им услуги.

Има и още един аспект при така предложения модел. Сменя се логиката на системата. Всички обясняват, че единственият проблем е, че няма пари. Нека си представим, че изведнъж биват открити огромни запаси от полезни изкопаеми и България стане много богата държава. Вследствие на това „наводним” здравеопазването с пари. Заплата на лекарите стане 10 000 евро, а на медицинските сестра - 3000 евро. Моделът обаче се запази. Лекарят ще има ли интерес да прегледа повече пациенти за една смяна, ако си получава 10 000 евро, независимо дали прегледа 20, 50 или 100 пациента? Медицинската сестра ще бъде ли мотивирана да даде най-доброто от себе си, ако знае, че ще си получава 3000 евро, независимо дали пациентът е обгрижен, дали ще е доволен, дали, ако му се наложи, ще предпочете пак тази болница?

И още нещо. Частният здравен фонд има интерес да бъдат положени най-добрите грижи за клиента му, тъй като последният е този, който го издържа. Частният здравен фонд ще упражнява контрол на начина на изразходване на средства в болниците. Частният здравен фонд може да си позволи ресурса за добри адвокати, които да докажат, че вследствие на немарливо лечение са се получили усложнения при клиента му, за чието лечение той плаща. Частният здравен фонд, ако не работи ефективно и в полза на клиентите си, ще престане да съществува, за разлика от НЗОК. Демонополизацията на пазара на здравно осигуряване и частните здравноосигурителни фондове не могат да излекуват болестите на човечеството, но могат да излекуват болни здравноосигурителни системи.