Мили Дядо Коледа,

Изкушавам се да използвам онзи евфемизъм за кредитната карта, с която ще си купя всичко и няма да имам нужда от теб.
Истината е, че близо до навършването на 40-те, не просто имам нужда от теб, а силно вярвам, че писмото ми ще стигне при теб преди всички други. Дори най-малките, които от миналата година са подготвили огромния списък с желания, останали незабелязани при предишното ти посещение.
Надявам се писмото ми да изпревари първия сняг, за да съм сигурна, че нищо няма да попречи да го прочетеш преди да си се захванал с обичайните за това време на годината задължения.
Неспокойно прекъсват думите ми, затова те моля да ме извиниш, но искам написаното да те завари свеж, докато не те е налегнало отегчението от многото повтарящи се желания за плейстейшъни, таблети и смартфони, за които границата в детската възраст става все по-ниска.
Аз съм майка на едно дете. Представям си какво ти е с всички тези желания. Добре, че работя друго.
Истината е, че нищо не искам за себе си.
Моля те, мили Дядо Коледа – върни ни вярата в доброто и в любовта. Виждала съм в уютните филми, в които се разказва как обръщаш съдби и характери, че чудеса наистина се случват, особено по Коледа. В крайна сметка кой би могъл да бъде по-лош от чичо Скрудж, нали така?
Нито една кредитна карта не е в състояние да направи когото и да било щастлив.
Затова направи така, че да се върнем към онези ценности, които ни караха да казваме “добър ден” на непознат, да помагаме на майка с количка да слезе от автобуса и да прегърнем падналото дете, нищо, че не е нашето.
Знам, че не си Господ, но щом децата вярват, че съществуваш, не ги карай да бъдат послушни. Сега им е времето да са непослушни.
По-скоро им помогни да повярват, че могат. Че ако истински желаят нещо, с труд и вяра ще го постигнат.
На нас помогни да протягаме ръка, а не да стискаме юмрук, да използваме думите си за обич, а не за заплахи и да докосваме с любов, а не да отблъскваме с омраза.
Само за това те моля, мили Дядо Коледа!
Да не говорим, че очакването от разопаковането на подаръците е много по-трайно от насладата при ползването на някакви предмети, които не дочакват здрави следващата Коледа.
Желанията на децата стават все по-сложни, а информацията все по-мащабна.
Моля те, мили Дядо Коледа, не искам пУдарък гУлям. Искам само да направиш така, че децата ни да продължат да вярват в теб колкото се може по-дълго!

С обич:
Ива, майка