Имам все по-нарастващото подозрение, че управляващите в цялата им невъобразима мъдрост са измислили съвършено нов тип цензура. Така например, от доста време имам желание да напиша нещо за цялото безумие с одържавяването на ЕРП-тата, обаче всеки ден изниква някакъв невъобразим скандал, заради който темата с доставчиците на ток остава далечна и непостижима.

Цинизмът с решението за застрояване на Карадере може да ти пръсне мозъка. Не просто защото е едно от малкото съхранени райски кътчета по вече грозното ни Черноморие, а защото е символ, мит, мечта, легенда; герой на филми и прекрасни разкази; участник в най-красивите ни сънища; не толкова място, колкото идея. И от всички прекрасни плажове на света, те избраха да залеят с бетон именно този! Сега Орлов мост ще им се види тесен, а протестът дето все затихва, ще се съвземе отново. Защо си причиняват това управляващите? Защо постъпват толкова глупаво?

Всъщност това са въпроси, които само тотален наивник може да зададе. Разбира се, че цялата наглост е добре обмислена, рисковете са претеглени, а опорните точки – раздадени. Бетонът трябва да залее Карадере именно защото значи толкова много за тези от нас, които са имали глупостта да си въобразят, че могат да превърнат България в нормална, приветлива, подредена, европейска държава. Тези от нас, които имат глупостта да искат прозрачно управление, съобразяване с интересите на обществото, почтеност и прочее еврогейски лиготии. Сега очаквам да започнат да разправят подигравателно как богатите и красивите се лигавят в защита на плажа, пренебрегвайки интересите на истинските отрудени български хора, които чакат с нетърпение новите работни места покрай строежите на Карадере.

Затова приемам решението за Карадере като демонстрация. Демонстрация, че всяка истина може да се изкриви, а всяка воля – да се пречупи. Демонстрация, че не сме и не можем да бъдем свободни; че мечтите ни им принадлежат. И че няма да оставят нито едно райско кътче, на което да можем да им избягаме. Дори за малко. Дори само през лятото.