Ще си вземем ли уроци?

Големият порой във Варна отнесе 11 човешки живота. Поне за толкова знаем досега. След голямото наводнение, при което по груби изчисления през Аспарухово са минали към

140 милиона литра вода,

остана картина, която досега свързвахме с бедствия в далечни тропически страни. Веднага започна и разследване – по член 123 на Наказателния кодекс. Смисълът му е да се открият виновните за "убийство по професионална непредпазливост". Възможно ли е това да се окаже престъпление на неизвестен извършител? Вариантът е съвсем реален, ако се доверим на мненията на експерти, позоваващи се на други закони, които не подлежат на обжалване – като гравитацията, например, и свързаните с елементарното поведение на течностите. Ще се окаже ли дренажното дере на Аспарухово масов убиец, ако отчетем, че

напук на здравия разум

мястото за отичане на дъжда от високото към ниското се стеснява, вместо да се разширява? В уравнението можем да добавим и незаконните строежи, и незаконната сеч, и незаконното изхвърляне на боклук в деретата... Нищо от изброеното обаче не може да седне на подсъдимата скамейка. Ще търсим ли хората зад странните, нелогични, корумпирани, престъпни, убийствени решения? Ако някоя от думите ви се стори пресилена – зачеркнете я. Обаче на 19 юли вечерта именно такива решения струваха 11 живота. Без тях наистина проливният дъжд пак щеше да нанесе поражения, но вероятно нямаше да остави трупове след себе си. Нямаше може би да се водят и спорове за

по-правилната държавно-политическа линия,

докато пороят още влачеше Аспарухово към морето. Избухването на варненския кмет за липсата на държава предизвика серия министерски посещения и още по-избухливи отговори за мародерство. Картината на разрухата под дневната светлина смекчи тона, но лошият вкус остана. Останаха и въпроси – има ли реално действаща система за известяване, щом токът задължително спира при подобни бедствия; има ли кой да пренесе плановете за действие от хартията по улиците бързо и резултатно; многото нова и хубава техника означава ли непременно подходяща техника; знаем ли как да превръщаме призивите за милосърдие и помощ в наистина ефективно действие; знаем ли какво да правим, когато сами попаднем в подобен капан...

И ще си вземем ли уроци?

Извън зоната на страшното бедствие също имаше поражения, обнадеждаващо обаче издържа улица "Брегалница", където дъждът не успя да измие асфалта, положен по обещаните нови правила. Сега остава само това да се окаже правило, а не щастлива случайност. Иначе големият порой беше предизвестен от серия малки наводнения, които през седмицата заляха Златни пясъци, затлачиха Шокъровия канал, препълниха канализацията и предизвикаха голямо тъмно петно в морето пред Южния плаж, тъкмо когато го бяха обявили за чист. И за тях важат същите въпроси, както и още – знае ли някой във Варна

как наистина изглежда канализацията

под земята; ясно ли е доколко тя може да предпази града от наводнение; помни ли някой броя на деретата, изчезнали под кооперации; прави ли някой връзка между липсващите дерета и нахлуващата в къщите вода; наистина ли оточните шахти са оточни, и ако да – защо започват връщат водата почти веднага; "редовното" им почистване означава ли още и "достатъчно често"; знае ли някой как се проектират улици и булеварди така, че водата да изтича в шахтите, вместо да тече свободно от единия до другия край  - ако ви липсва пример, идете до "Генерал Колев", докато вали, и проверете има ли шанс водата да вземе завоя под почти прав ъгъл и да влезе в шахтата, преди нивото да е минало над тротоара... Още въпроси добавиха

опитите за обществено обсъждане

на мегапроекта за национален парк "Българско Черноморие". В Бургас и Варна експертите, които защитаваха идеята земи по Черноморието да се обединят, за да бъдат защитени от всякакви посегателства, бяха буквално изгонени. В седмицата на порои и жертви максималната защита на природата, особено по брега, може да изглежда най-логичната стъпка, обаче живеещите на място бързо напипаха тесните места в предложението и поискаха гаранции, че няма тъкмо през тях да се промъкне простата смяна на собственици на апетитни парчета, която пак неизбежно ще завърши с въпроси като варненските (дори ако пропуснем това, че според някои от специалистите, дошли на общественото обсъждане, във Варна планът е в противоречие с Общия устройствен план на града). В края на седмицата държавата отдели доста внимание и време на Варна, а

потопът тук съвпадна с банков трус,

който поражда не по-малко и тежки въпроси. След серия сигнали и разследване отстранен от работа и разследван за престъпления по служба се оказа Цветан Гунев. Най-лошото е, че неговата "служба" беше подуправител на Българската народна банка. Самата Централна банка излезе първо с успокояващи декларации за стабилността на банковата система, а после – с решение да постави под особен надзор Корпоративна търговска банка. Разбира се, беше направено уточнението, че банката не е във фалит, а просто има "опасност от неплатежоспособност". Парените от пирамидни и банкови каши варненци обаче този път първи усетиха накъде отиват нещата и побързаха още преди това да си изтеглят парите оттам, въпреки уверенията на местната управа, че опашките пред единия офис се дължат на наводнението в другия. След броени дни

"наводнението" се оказа другаде

и сега всички банкови операции са спрени. През седмицата имаме и консултативен съвет при президента, където политиците решиха да се срещнат отново и пак да се консултират, имаше и пореден отказ от всякакви модерни форми за гласуване. А културният министър даде сериозна заявка за превръщане на американските кросоувър трашъри Agnostic Front в официални министерски композитори заради парчето им Gotta Go, много по-известно с припева From the East Coast to the West Coast. Пред археолози, учени и любопитни бургазлии Петър Стоянович изрази компетентно мнение, че "западното ни крайбрежие не е толкова прекрасно, колкото източното", с което обаче не успя да предизвика прекрасно настроение

нито на изток, нито на запад.

През седмицата обаче полицейският синдикат събра в благотворителната си кампания за деца, чиито бащи са загинали, изпълнявайки дълга си, 11 500 лева. А кампанията в помощ на пострадалите от потопа в "Аспарухово" за първите десет часа натрупа 305 хиляди лева. Е, имаше и достатъчно хора, дошли да поснимат на телефоните си (което е почти разбираемо в днешно време), както и добре облечени млади дами, позиращи на фона на разрухата (което не е разбираемо по никое време), но имаше и достатъчно хора, дошли с одеала, вода и лопати, за да помогнат на тези, които са по-зле от тях. И да донесат по една дъска за кораба на Ной, който да ни изведе от варненския потоп.