Клетият Вигенин

Поне да спре да се окайва публично

Външният ни министър в оставка има обичая да се държи като очилатото дете отличник, което все се стреми да стане любимец на учителите, защото не може да се вреди сред готините в класа. Сега е намерил следния неостроумен начин да се оплаче, дето не му издигат кандидатурата за еврокомисар: президентът ходел и зад гърба му пробутвал друго по-популярно другарче, дето май и класът, и учителите го харесвали повече, но това ставало без дебат. Доста е жалко да се покашлюва така многозначително и да сочи към себе си, след като от километри е ясно къде го стяга лаченият чепик. По принцип сме склонни да съчувстваме всекиму, който се е надявал да го споходят висок пост и величие, а в последният момент птичето на късмета само го е наплюло и отлетяло за другаде. В случая обаче Вигенин не е прав да се чувства несправедливо ощетен.
По принцип, ако си спомняте, за едно известно време целият правителствен апарат беше впрегнат на макс с приоритета – Станишев еврокомисар. Вероятно тази заветна цел е била сред важните причини Орешарски толкова време да я носи оная окаяна оставка в джоба си, без да намери сили да я внесе, където трябва. Ако не беше тая мечта за станишевото светло евро бъдеще, доста неща щяха да ни бъдат спестени, включително може би банковата мини криза и драмата с КТБ. Да не говорим от колко публични унижения щеше да се спаси самата БСП. Но не, Серж трябваше да стане еврокомисар и затова правителството трябваше да избута до есента.
След като това стана невъзможно и кабинетът си тръгна буквално с ритници, а лидерът на ПЕС беше публично подигран не само от довчерашния си коалиционен партньор, но и от премиера, когото крепи толкова дълго, очевидно тази дръзка мечта се стопи. И чак тогава – т.е. съвсем неотдавна, изплува шансът на Вигенин. Който шанс, както и в случая със Станишевия, май остана само в неговото съзнание.
Няколко седмици бленуване за еврокомисарски пост не би трябвало да е достатъчно време, за да си самоповярва Вигенин. Та затова не ми е мъчно за него. Но поне да спре да се окайва публично.