За други видове коалиции не знам, но коалицията „Анти ГЕРБ” е ясна, безусловна и масова

Почти няма политическа сила, която да не е анатемосала партията, която от 7 години няма изборна загуба.

Всяка от тях (с много малки, епизодични изключения) месеци наред хвърляше цялата си енергия и политическа агресия не за да покаже своите предимства, а неговите недостатъци.

С партиите стана нещо като с вестниците – колкото по-ненужни стават, толкова повече и по-безсмислено се роят и обединяват. И целта им горе-долу е същата.

Резултатът е налице. Крайно поляризирано общество, егоизъм и безпринципност, пълен срив в доверието към основни демократични структури.

Маниакалното желание на БСП да заличи Борисов и ГЕРБ от българския политически живот, малко по малко се превърна в маниакална цел за цялата ни политическа върхушка.

Забелязахте ли какво поведение избраха мъдрите ни и опитни политици, с денонощна мисъл за благото на народа?  Всички срещу Борисов, но и всеки срещу всеки…И това внушаваха на електоратите си. Национално отговорно, нали? Не знам кой какъв принос има за запазване на етническия мир, но на междупартийния му таковаха мамата.

Това не е война на електоратите срещу Борисов. Това е война на върхушките, които вкараха и избирателите си в нея.

А между политическите вълци се разхожда една прясно посветена политическа проститутка с тежък зловонен дъх на безсмислени обещания и куп срамни предложения.

Изчетох внимателно и анализирах, доколкото мога, лавината от социологически изследвания, изсипала се в четвъртък.

Прочетох изказванията на лидера на ГЕРБ от последните дни за намеренията му след вота.

„Ако имаме 110 -115 депутати, ще съм длъжен да търся изход за държавата, ако имаме под 100 - да заповядат, да направят правителство другите, ще ги подкрепям отстрани.”

Струва ми се, че е безусловно прав.

Това заклетите му критици могат да го прескочат.

За останалите ще коментирам така:

Вероятността ГЕРБ да събере около 100 и малко отгоре депутати се очертава като най-вероятната. С усилията на Реформаторския блок местата се очертават малко под или около ужасяващите (точно) 120…Един по-малко вече не върши работа. Един повече – „Да обичаш на инат”…

Това полу мнозинство няма да измъкне държавата от кризата, няма да има необходимата подкрепа и няма да доведе до толкова очакваните добри резултати в очите на хората.То ще бъде поредният гърч и поредното необятно поле за критики и откровени обиди към някакъв „авторитарен популист с тъмно минало и неясно бъдеще”.   

Основната отговорност, разбира се, ще падне върху ГЕРБ, а капацитетите по демокрация с безкрайните си  претенции ще поставят условия,  ще дават акъли ще търсят кусури.

Всъщност и обвиненията и отговорността вече са готови. След като всички дружно ругаха Борисов, сега общата опорна точка е: „Борисов е първа сила, той да предлага коалиции, той да избира партньори, той да решава.”

Трябва да си политически мазохист , за да приемеш да управляваш при тези условия.

Какво остава?  

Другото мнозинство. Пак от около 120… два-три гласа повече нямат значение. Ще се съберат и ще кажат, че поемат кръста в този тежък и отговорен момент…

И ще бъдат същите, които ни изкараха по площадите…

Но кой ли не е обърсал властолюбиви политически лиги о Майка България…?!

Нашите вманиачени до полуда за власт политици не видяха какво сътвориха в един момент. Всички са против ГЕРБ. Но и всички са против ДПС. Самото Движение на местно ниво води най-силната анти БСП кампания от много време насам, да не кажа за първи път.

Разединението е пълно.

Кой тогава ще управлява България в този критичен момент, с какво мнозинство, с каква обществена подкрепа, с каква мобилизация на активите си по места?

Шизофренно и цинично е досега да си имал такова анти поведение, а само дни преди изборите да започнеш да дрънкаш за национално съгласие, широка коалиция и кабинет на спасението.

Проблемът на Борисов не е нито, че е популист, нито, че е авторитарен, нито, че е демагог. Ако той е Генерала, Костов беше Командира. Единственият и непогрешимият. Девет десети от българските партии продължаваме да наричаме „Партията на…” Няма партия, има Лидерът. На Доган, почти обожествения. На Касим Дал, Стратега, кой ти помни НПСД, на трети, на пети…А демагогията я виждаме във всеки парламент с всяко цепене, роене, с всеки договорен закон. С назначаването на Орешарски за премиер, с целувката на Орлов мост...

Авторитарни са и Берлускони и Саркози.

Проблемът на Борисов е, че бие вече 7 години подред, че от 2007-а и особено на изборите през 2009-а измести от политическата трапеза старите играчи и дори седна на старейшинското място. Проблемът е, че на всички останали им писна, отново искат на софрата и са ужасно нетърпеливи.

Борисов развали реда при ползването на властта – сини на червени и обратното. Никой не очакваше, че ще успее да създаде партия, после да спечели убедително, после, като загуби да съхрани партията и пак да бие, защото всички му предричаха съдбата на НДСВ…

Сега, след евроизборите,  коалиция „Анти ГЕРБ” възникна спонтанно веднага, след като се разбра, че Борисов дърпа много напред и видимо се засили, когато възможността ГЕРБ да спечели абсолютно мнозинство стана съвсем реална.

Това беше недопустимо за старите играчи, производните на ДС от времето още на Кръглата маса, както мнозина обичат да напомнят.

Борисов просто е нов и несистемен играч. Сега е човекът, когото обвиняват, че непрекъснато си мени мнението, но само преди 4 години и то критиците  му твърдяха, че е „единствения политик, който има „задна скорост”, диалогичен, който чува  чуждото мнение, може да отстъпва и да си признава грешките”.

Сега е „авторитарен”, преди беше „решителен”. Главният секретар на МВР беше страхотен, кметът – вече донякъде, премиерът вече е олигарх от статуквото…Оценките варираха от: ”Трябва да признаем, че и израсна като политик” до „Авторитарен тип, който трябва да бъде обуздан”… (обобщени по смисъл позиции)

Проблемът не е Борисов. Проблемът е, че група стари политически и корпоративни олигарси  качиха останалите, в т.ч. и партии в дясно, на шейната и с тяхна помощ постигнаха нещо, което почти успяха с КТБ – пълна и тотална дестабилизация на държавата до ниво парализа на политическия живот и институциите.

Никой не смее да избере председател на ВКС…чакат се изборите и кой ще спечели.

Никой не взема решение за КТБ и тя затъва, става все по-скъпа, а хора и фирми изнемогват. Чакат се изборите и кой ще спечели.

Служебното правителство непрекъснато е компроментирано, бюджетът е продънен, нови заеми не могат да се теглят. Чакат се избори, за да се гласуват…

А ако не се постигне мнозинство? Ако не се състави правителство? Ако – както се опасява самият Борисов - се отиде на нови избори?

Президентът Плевнелиев: „"Не вярвам и не си и помислям, че след тези избори няма да има правителство, няма да има парламент и ще ходим пак на избори. Това е невъзможен сценарий".

А ако това е целта?

Нима само преди 3-4 месеца почти официално не се допусна възможността да погледнем към Евразийския съюз?

Нима уважавани и солидни икономисти не посочиха немислимото във финансите – атака и опасност за Валутния борд?

Нима Западът не ни посочи като Троянския кон на Русия?

Нима Украинската криза е преодоляна?

Нима Пеевски пак не е депутат? Нима не пише закон за КТБ?

И нима някой излиза да протестира?

Нима през юни 2013 година не поискахме алтернатива? И нима през юни 2014-та не я получихме в лицето на Бареков?

Защо да си нямаме 4 партии на зелените, 5 социалдемократически формации, 4 патриотични и националистически формации…? Нима няма 5 участника в изборите от дясно? Избирайте, господа, кой каза, че нямате избор.

И всички до един са от коалиция „Анти ГЕРБ”.

С целия ми критичен поглед към Борисов – ами прав е като казва: „Да се обединят, да управляват”. Това не е сърдито цупене на обиден политик, както ще се опитат да го изкарат лаборантите на черния ПР и деструктивно говорене. Това е реалността.

Като победител на тези избори Борисов ще получи първи правото да състави кабинет. Или както се казва на делови жаргон – правото на първи отказ. Този, който поеме отговорността първи да подаде ръка на Борисов, ще бъде отговорният политик. Този електорат, който приеме компромиса пред личното си и партийно его (и в двете посоки) ще бъде зрелият електорат.  

Такова е времето, което сами си създадохме. Защото …то нас обръща и ние него обръщаме…

Далеч съм от мисълта да идеализирам и Борисов и ГЕРБ, Боже опази. Но всички се упражняваха в безкрайни критики към него с единствената дълбоко егоистична цел да се отличат, за да бъдат забелязани.

Та погледнете „Гласводител” – половината от яростните критици на Борисов имат политически програми с 60-70 и повече процента съвпадение с позициите на ГЕРБ.

Добра основа за бъдещ диалог и крещящ пример за досегашната безсмислена агресия.

Това, че коалиция „Анти ГЕРБ” пренави пружината до скъсване е повече от ясно. Че докара обществото до жестоко противопоставяне, когато беше нужно съгласие – също.

Затова нямам никакво намерение услужливо да плувам в общия хор на деструктивната омраза и крайното очерняне.

А истината, по стара традиция, най-често се намира по средата. Едни партийни лидери обаче, предпочетоха да останат в единия й край.

Или, както казваше бабата на Емил от „Емил и детективите” на Ерих Кестнер: „Да дойдеш на срещата половин час по-рано е точно толкова неточно, колкото и половин час по-късно”.

Някои просто дълго време се държаха така, че да не дойдат на срещата. Или среща изобщо да няма.

Източник: Vevesti.bg