Тези дни видяхме нагледно вредата от неизживяните години в детския и юношески период. Лидерите на Реформаторите демонстрираха липсата не само на първите седем години. Няма и помен от времето преди възмъжаване, преди задомяване и така нататък. Очевидно дупката там е по-сериозна от кратера, зейнал в трезора на Цветан Василев.

Наглед сериозни депутати и мастити политици по цял ден се радват на парламента като сополиво цигане на дърво с джанки. И брулят малкото останали нерви на пострадалия от наводнения, банкови кризи и всякакви други несгоди през изминалата година.

Не вярвам българинът да продължи да ги чака. На фона на ужасяващия нокаут, в който са икономиката и бизнеса, Радан Кънев ще обяснава, че действал в лично качество. Затова не бил подкрепил (забележете, той и Волен Сидеров) кандидатурата на ГЕРБ  (избрана със смазващо мнозинство) за председател на Народното събрание.

Ама, господин Реформаторе, в лично качество може да се шегуваш вкъщи с жена си. Или като пиеш бира с приятелите пред Блока. Колкото и да е нисък рейтингът на парламента, все пак по Конституция това е органът, който управлява държавата. Кънев е там като лидер на ДСБ и Реформаторския блок, избран с гласовете на варненци, едва ли са го изпратили там в лично качество!

В това свещено някога място, днес се разиграва гротеската на реформаторите. Прехвърлила отдавна мярка и търпимост. То бива бива, ама тия вече прекалиха с инфантилното и дебилно поведение.

Дано бързо осъзнаят историческият шанс, който им бе предоставен с 20-те кресла в парламента. И да се възползват от него. Иначе пак ще върнат БСП и ДПС на власт като преди 18 месеца. А те самите ще гледат Народното събрание като националите ни световно по футбол – на малкия екран.

Може би пък това е добре премислената стратегия на Костов за пореден удар срещу най-голямата партия в дясно. Ако е така – лошо за България.