Много са измеренията на фалита „КТБ“. Тепърва ще анализираме последиците от срутването на четвъртата по големина до преди половин година банка. Ще чуем окончателните доклади на квесторите, ще видим първите стъпки на влезлия в закъсалия трезор синдик. Разбира се всичко това след обявяване на несъстоятелността – акт, който ще се случи вероятно след седмица.

Обективният финансов и икономически анализ е от историческо значение за бъдещето на страната. Както събитията от „виденовата зима“ оставиха своя отпечатък върху всички нива на държавата – институции, законодателство, общество, така и крахът на Цветан Василев и неговия проект (умишлено наблягам на тази дума) ще ни служат като обеца на ухото за поколения напред.

Вярвам, че ще си вземем нужните поуки, вярвам че моят народ има склонността да е мъдър и разумен точно тогава, когато се налага. Първосигналата ми реакция, след единодушния отказ на 43-то Народно събрание да налива милиарди държавни пари кеш обаче, предизвика други мисли в мен – размислили и страсти за възмездието, за старото народно проклятие, че историята забавя, но не забравя.

Сега вече не говорим за лихви, депозити, кредити, одитори и синдици. Иде реч за най, ама най-големия грях на Цветан Василев и КТБ. Грях, за който платиха с глаавата си.

Да – КТБ порасна през мандатите на всички партии.

Да – повечето политици си хортуваха сладко по коктейлите с Василев.

Да – той бе спонсор на сума ти бизнеси с парите на вложителите в подопечния му трезор. Никой не си е мислил, че габровецът се е родил милиардер, всеки знаеше че тази банка е по-скоро някакъв инвестиционен фонд и действа като такъв. Че тя не изпълнява образцовите функции на класическа банка.

Но управляващите си затваряха очите защото Цветан Василев даваше хляб на много хора, управляваше работещи активи за милиарди, активи важни за и без това очуканата от Прехода икономика.

Само че той поиска да дърпа конците в цялата държава, поиска да казва кой ще управлява и кой – не, в противовес с волята народна.

Да – Цветан Василев организира Костинбродския атентат срещу ГЕРБ.

Да – ако не го беше направил, днес Борисов спокойно щеше да си кара втория мандат и може би нищо от това което се стовари върху главата на Банкера нямаше да се е случило. Защото съучастниците му в покушението срещу демокрацията от 11.05 го предадоха.

И да – който копае гроб другиму, сам пада в него!