Филип Тефтерчето едва ли ще намери място в учебниците по история

По сутрешните блокове мернах някъде адвокатите на фамозния Филип Златанов. Защитниците му предупреждаваха, че след тефтерчетата можел и той самият да изчезне. Не съм знаел, честно казано, че бившият началник на комисията за конфликт на интереси е чак такава фундаментална личност, та животът му да е застрашен. Единият такъв се крие в Белград, явно Златанов ще го играе Цветан Василев 2. Само дето (дано) не е дръпнал няколко милиарда от българските граждани по посока свои кухи фирми.
Филип Тефтерчето едва ли ще намери място в учебниците по история. Дълбоко се съмнявам за неговата особа да бъде отделен дори и пасаж в научните пособия, изучаващи времето, в което живеем. Последствия от тази афера ще има наистина, но далеч не съм съгласен с коментарите (предимно през предния мандат), че иде реч за драмата на десетилетието. По простата причина, че май накрая виновни няма да има. И съдбата на делото досега доказва поредното фиаско на опитите за разправа с политическия опонент, само защото вече си на власт, а той е попаднал в опозиция. Именно това е истината за тефтерчето на Златанов. То е еманация на наведената пред политиците съдебна система. Уж независима, но всъщност изпълняваща сляпо и безпрекословно заповедите на силните на деня.
Нека не забравяме кой и как стартира одисеята покрай прословутите записки. Отново БСП, пак Мая Манолова е в играта. Същите ченгесарски номера, на които станахме свидетели и при измамата „Костинброд“. Всъщност, какво се случи с фалшивите бюлетини? Докъде стигна разследването по наречения от БСП и ДПС опит на ГЕРБ за държавен преврат? Дотам ще го докарат и обвинителите на Златанов. Който може и да е виновен, но не беше това начинът. Не са това европейските методи за политическа борба. Парадоксалното е че пряко участие в горепосочените задкулисни игри имаше лично бившият председател на БСП и президент на социалистите в Брюксел: Сергей Станишев. Как биха реагирали неговите колеги ако знаеха с какви нечестни методи си служи техният близък другар за удари под кръста спрямо неудобните политици.
Веднъж завинаги трябва да загърбим миналото, да влезем наистина в Европа. Там дебатите са доста по-кървави и изтощителни, определят се съдбите на цяла Европа. Но манталитетът е друг. Има много време докато „ги стигнем“, но съм оптимист, че все някога и това ще се случи.