Изявление на Андрей Кристов, председател на Балканското Атонско Сдружение

Във връзка с надигналия се в последно време в Българската Православна Църква скандал около решението на Св. Синод на БПЦ-БП за хиротония на архимандрит Дионисий, която трябва да се състои на 21 декември 2014г. в храм ”Св. Неделя” от Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит.

Балканско Атонско Сдружение в своята дейност винаги се е опирало върху официални информационни източници. За наше голямо удивление информацията по този въпрос откриваме предимно на сайта „Двери.бг”. Считахме и продължаваме да считаме, че „Двери.бг” е сериозен сайт, който съдейства за повдигането на много сериозни православни въпроси и затова за нас е странно, че този сайт публикува максимум информация за така наречения скандален проблем в София.

По въпроса с т. нар. петиция на инициативния комитет „Стоп Дионисий

В своето начало са процеси, когато и Правителството на България и Светият Синод могат нормално в създалата се обстановка да осъзнаят своите пропуски и спокойно и тихо да работят за благото на българския народ и българската Църква. Неотдавна завършиха масовите процеси против Правителството и скандалите около Българската Православна Църква.
Служебният Премиер Близнашки осъществи акта по предаване на БПЦ на нотариалния акт за собственост на катедралния храм „Св. Александър Невски”. Сегашният Премиер Борисов, преди да встъпи в длъжност, взе благословение от Негово Светейшество Патриарх Неофит, изпрати поздравителни писма и на честване 90-годишнината от освещаването на Патриаршеската катедрала и 100-годишнината от освещаването на храма-подворие „Св.Николай Мирликийски”.
Какво според нас е важно в настоящия момент за българите и православните християни в България? Това е спокойна и ежедневна работа и спокойна и ежедневна молитва, което вярваме, че осъществяват в настоящия момент и българското правителство начело с Премиера и Светия Синод начело с Негово Светейшество. Така със своята работа и решения те показват пример на българския народ. Хората трябва да се замислят за себе си какво лично всеки представлява, как работиш, живееш, как обезпечаваш себе си и своето семейство. В края на краищата как се отнасяме към Бога, Църквата и вярата.
Какво откриваме в предложението на този инициативен комитет, наричан ”Стоп Дионисий”?

Той предлага на Светия Синод да отмени своето решение. Дайте да си представим какво означава това? Това означава, че Патриарх Неофит и седем членове на Синода, които са гласували „за”, са длъжни или да излязат пред народа, или да публикуват на своя сайт следното: ”Извинете, ние не бяхме прави и няма да извършим хиротонията на архимандрит Дионисий”. Тогава тези пет членове, тези петима митрополити, които са гласували против, излиза, че са прави, а седемте, начело с Патриарха, не са прави. Второ, безусловно петимата митрополити, които са гласували против, не желаят разкол и безусловно те не са възглавили този инициативен комитет, защото те са решили въпроса за хиротонията по време на заседанието на Светия Синод.

При решаването на такъв въпрос задължително се изслушва мнението на всеки и, ако някой разполага с реално доказани факти, че архимандритът не може да бъде хиротонисан, то те не биха приели такова решение. Значи по мнение на Светия Синод, оглавяван от Патриарх Неофит, такива факти няма и, ако Синодът се откаже от своето решение, то той ще отиде на отстъпка пред така наречения инициативен комитет. Но извинете, седем митрополити, начело с Патриарха, са гласували „за”, което означава, че Софийска Митрополия и митрополиите, окормявани от останалите седем митрополити, на които те се явяват пастири, по мнението на така наречения инициативен комитет, трябва да се неглижират и пренебрегнат. Те за себе си са решили ето така! Дори да са събрали 1200 подписа, в което аз силно се съмнявам, защото аз погледнах отзивите под петицията, които не са повече от 30, и половината са против йерархията в БПЦ, против митрополитите плюс Патриарха! Какво означава това? Отново да се възбуди разкол, отново да се възбуди скандал. Аз не мога да разбера какво е нужно на тези хора? Дали им е нужна молитва, поддръжка на вярата или им е нужен скандал, интрига или революция?

Нека погледнем и какво предлагат, ако Светият Синод не отмени своето решение:

на 21 декември в храм „Св.Неделя” да устроят демонстрация. Хората ще дойда на света литургия, на обща молитва, на епископска хиротония, която не се случва всеки ден, а в същото време група хора ще скандират „Стоп Дионисий”, „недостоен” или нещо друго. Те ще провалят празника в центъра на София и ще докажат, че те са вярващите, а другите, дошли в храма начело с Патриарха, са невярващи. Извинете, но това ми напомня за разколническите процеси, които протичаха в БПЦ в 90-те години, и който разкол, слава Богу, с волята и усилията на Правителството и БПЦ бе преодолян. Всяка такава изява, интрига против Синода, Църквата, Патриарха ще се яви престъпление срещу вярата и българския народ.

Нека дадем възможност на Светия Синод, Негово Светейшество, българското Правителство да работят спокойно. Хора, които са заети с работа, грижа за себе си и семействата си, за вярата си - те нямат време за такива неща. Това е моето мнение и твърдо убеждение!
Нима мислите, че ние не сме имали проблеми в работата си и то лично с архимандрит Дионисий? Да, имали сме противоречия. Във всички мероприятия на Балканско Атонско Сдружение, които са се провеждали в София, архимандрит Дионисий участваше и се явяваха противоречия. Ние имахме нашия поглед, а архимандрит Дионисий - неговия, но ние общувахме в храма, в Синодалната палата, като в разговори сме търсили допирни точки, които да ни помогнат да намерим решение в определени ситуации с Божията помощ. Той бе в основата на организацията на пребиваването на Богородичните икони „Достойно есть” и „Геронтиса”, което донесе огромен духовен подем не само всред вярващите, но и в цялата страна. И досега православните християни пристъпват с вяра и молитва пред „Достойно есть” в катедралния храм „Св. Александър Невски” и „Геронтиса” в катедралния храм „Успение Богородично” във Варна.

Така че, ако има някакви проблеми, конфликтни въпроси, то те трябва да се решават с разговор и в молитва.

Ако има факти за неразумно или лошо поведение на свещенослужител, то това трябва да се отнася до Светия Синод, който да разследва случая, благоразсъди и, ако е нужно, да отсъди. За последната година бяха осъдени свещеници, монаси, архимандрити, архиереи и всички знаем това. Но, ако няма такива факти, то тогава в ума ми идва мисълта, че зад това стоят някакви други интереси на група хора или определен човек, който е организирал около себе си от 30 до 50 „активиста”, които да подмамят определен брой хора.

Относно отвореното писмо на братството от атонския манастир „Зограф”.

Като основател и председател на Балканско Атонско Сдружение, първото, което искам да споделя, е, че духовната същност оставям на съвестта на тези, които са го подписали. Повече от 20 години посещавам Света Гора-Атон и контактувам с голям брой атонски монаси. Сдружението работи с манастирските събори, членовете на Светата Епистасия и Свещения Кинотис. Има една поговорка: ”Това е много смешно, ако не бе така тъжно”! Първото, което искам да кажа е, че това писмо няма нищо общо със Света Гора-Атон и това е моето твърдо мнение. Второ, защо на този инициативен комитет му е било нужно това писмо? От моя опит, личен и по време на четиригодишната работа на Балканско Атонско Сдружение, съм се убедил, че много хора използват името на Атон, като някаква реклама, при това, нямайки нищо общо с него.
Много хора не разбират, че между монасите от Зограф и Рилския манастир особена разлика няма принципно, при положение, че монахът се е посветил на живот в Бога, на молитва, борба със страстите и смирение, а не взима участие в някакви форми на икономически и политически живот. За 1000 г. молитвеното правило на Света Гора-Атон е неизменно и така тя се е превърнала като еталон за монашеството. Разбира се там е забранен достъпът за жени и така монасите са се оградили от едно изкушение, но те са подложени на останалите изкушения, които са валидни за другите монаси в света. В частност става дума за гордостта и неблагоразумието /глупостта/. Това писмо е подписано от горди и неблагоразумни /глупави/ монаси.
За мое голямо съжаление на изпитание от тези две изкушения са подхвърлени монасите от славянските манастири на Света Гора-Атон. Защо това е така? Обяснението е просто. Защото монасите, населяващи манастирите, или са живели по времето на социализма и не са успели да се настроят към новата идеология, или са млади, сблъскали се с неразбираема за тях идеология. В тези манастири липсва монашеската приемственост, която присъства в гръцките светогорски манастири. Гърция никога не е изменяла своя политически режим, като частната собственост винаги е присъствала в конституцията на страната. Психологията на тези хора е разбираема, че те се нуждаят от похвала, някой да ги забележи, да им обърнат внимание, без да разбират, че те не могат да общуват със света, с обществото като миряни или духовни лица. Те са призвани към монашески подвиг, да се молят Бога за света, в който живеем, да Го молят за нас грешните, за да има в света повече вяра и по-малко грехове. Това е по повод гордостта.

Но гордостта върви ръка за ръка с неблагоразумието, граничещо с глупостта. Какво имам предвид?

Първо аз никога не съм виждал писмо от Света Гора-Атон да е датирано по Григорианския календар. Това писмо, ако е датирано по Юлиянския календар, който е на употреба на Света Гора-Атон, то 3 декември отговаря на 15 декември, а той още не е настъпил. Също атонските писма никога не се датират само по Юлиански календар, въпреки че на Света Гора-Атон е в сила още византийското времеизмерване. Когато се датират светогорските писма, се пишат двете дати, първо юлианската и с наклонена черта григорианската. Писмо с една дата е само за вътрешна употреба на Света Гора-Атон и тя е по юлианския календар.
Второто важно нещо за това писмо е, че липсва подписът на игумена арх. Амвросий или минимум подпис на манастирския член на Светия Кинотис и настоящ епистат монах Епифаний. За стила на списване на писмото, то за човек, който е имал работа с атонски преписки, веднага се набива на очи разликата в граматическите и изразните средства.

Но за какво тогава се ползва манастирска бланка? За да се повдигне тежестта на написаното. А без подписа на игумена и подписа на члена на събора, то се изпраща не до кого да е, а до Светия Синод и до Негово Светейшество. Има важно правило от Атонски устав, който гласи, че Атон никога не се намесва в делата на поместните Църкви. Който е писал това писмо, въобще не е наясно с това. Всички писма, които излизат от Света Гора-Атон и са адресирани до поместни Църкви с изключение на Вселенската, в чиято юрисдикция се намира Атон, се пишат на гръцки и се съгласуват със Светата Епистасия, откъдето и се подписват. Разбира се, зографското братство би могло да напише писмо и на български, но взимайки благословение от Вселенския Патриарх.

Уверени сме на 100%, че за това писмо не знаят в Светата Епистасия, чийто член се явява зографският монах Епифатий, както и игуменът архимандрит Амвросий, и няма никакво отношение към него, както и, че писмото не е обсъждано от Светия Кинотис.

Не бихме дръзнали да съветваме Негово Светейшество или членовете на Светия Синод, но, ако до тях стигне такова обръщение-писмо от братската поместна Вселенска Църква, то минимум би трябвало да се поиска разяснение от Двойния Кинотис на Света Гора-Атон. Ако това се случи, то за подписалите това писмо определено би последвала епитимия за проявената дързост и своеволие.

Не може монах да учи Патриарх.

Синодът приема решения, свързани с църковно-каноничните въпроси, а монахът е длъжен да се моли и изпълнява.

До колкото разбирам, въпросът е свързан с Германския манастир и неговите активи, които се управляват от „Ефория Зограф”. Честно казано, не зная какво Ефория Зограф е направила за Зографския манастир, но със сигурност зная, че тя не е направила нищо за БПЦ. Ако същността на проблема е икономически и е свързан с управлението активите на Германския манастир, то защо Ефория Зограф не каже открито: „Архимандрит Дионисий, ние управляваме активите ефективно и толкова и толкова пари сме превели за ремонт на Зографския манастир. Ако предадем активите, то няма да можем да подкрепяме зографския манастир”. Тогава архимандрит Дионисий би поискал да види отчети за приходи и разходи, дали приходите са отишли по предназначение. Тогава, при яснота, откритост и християнски разговор всичко би се изяснило.

Ние не познаваме ръководителя на сайта „Двери”, не знаем кой го финансира, но винаги се отнасям с уважение към сайта. Но прочетените на него открити призиви за провокации по време на хиротонията и за нейната отмяна са позиция антихристиянска и антиправославна. Бихме ги посъветвали - изменете редакторската си позиция, редакторската си политика и вървете по пътя на вярата, молитвата и любовта.

Андрей Владимирович Кристов
Председател на Балканско Атонско Сдружение
Награден с ордени на Руската Православна Църква
Ордена „Свети Сава” на Сръбската Православна Църква
Ордена „Св.Кирил и Методий”-I степен на БПЦ и неговата лична дейност и тази на Балканското Атонско Сдружение имат писмени благословения от Първата Епистасия на Света Гора-Атон и Двойния Кинотис на Света Гора-Атон.

* Заглавието е на радакцията, текстът е публикуван в сайта на Балканско Атонско Сдружение