Смяната на имената трябвало да се превърне в празник

Преди 30 години БКП и държавният апарат на България започва т.нар. възродителен процес, чиято цел е масовото насилствено преименуване на турското население у нас. В края на 1984 г. и началото на 1985 г. започва една от най-срамните страници в историята на социалистическа България.

“24 часа” започва поредица от публикации за възродителния процес. Днес ви предлагаме откъси от “Като на празник”, чийто автор е Михаил Иванов.

МИХАИЛ ИВАНОВ*
Как МВР посреща новата 1985 г.,
кървавия старт на т.нар. възродителен процес

“Смяната на имената трябва да се превърне в празник на освобождението на това население от турско робство.”
Тодор Живков, Из изказване на среща с партийния и държавния актив, 18 януари 1985 г., ЦДА, ф.1б, оп. 63, а. е. 108, л. 5

Уводни думи
от съставителя
От години се ровя в архивите, опитвайки се да проумея безумието, което, за съжаление, ще остане в нашата история с названието възродителен процес. (Така беше осквернена и думата Възраждане, която като ученици асоциирахме с Леонардо да Винчи, Уилям Шекспир, Паисий Хилендарски и много други светли имена.)
Възстановяването на събитията през 80-те години се затрудняваше от състоянието на архива на БКП за този период. Проблеми има и в архива на МВР - не съществуват например описи на архивни документи на Шесто управление на Държавна сигурност за годините 1986-1989 г. и не е ясно дали е така, защото за този период не са налице материали или защото съхранените документи са в насипно състояние.

Така или иначе общата картина в голяма степен се проясни. През последните 10 години темата за политиката на БКП към малцинствата беше разработена в няколко специализирани изследвания. В предлаганата рубрика, представяйки текстове от архивни документи и други източници, ще се опитам да илюстрирам преди всичко какъв е бил начинът на мислене на участниците в тези трагични събития, какво реално се е случвало и където е възможно - на преживяванията на жертвите.

За да бъде обозрима задачата, която си поставям, засега ще се огранича в периода 1984-1989 г. Документалните текстове ще бъдат възпроизвеждани дословно.
Кулминация в асимилаторската политика на БКП е масовото насилствено преименуване на турското население в края на 1984 г. и началото на 1985 г. По това време МВР е на бойна нога. В сградата на министерството в София се провеждат оперативки, срещи, съвещания с участието на министъра Димитър Стоянов. В окръзите със смесено население се изграждат щабове, към които са на подчинение всички репресивни сили на съответните територии. Щабовете се командват от висши офицери от командния състав на министерството.

В края на декември действията са концентрирани в Южна България - главно в Кърджалийски окръг.
С предложените по-долу извадки от стенограми се опитвам да пресъздам атмосферата в МВР и случващото се в България около новата 1985 година.

Архив на МВР (АМВР), ф. 1, оп. 12. а.е. 641, л. 1-3
СЕКРЕТНО!
С Т Е Н О Г Р А М А
от срещата на др. министър на вътрешните работи с Колегиума по случай Новата 1985 година, проведена на 29.12.1984 г. от 15,30 ч.
ДР. Д. СТОЯНОВ (генерал-полковник Димитър Стоянов - кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на вътрешните работи.):
Другари, ние се събираме да изпратим старата година. Желанията на болшинството от Вас е по случай Новата година да си бъдат вкъщи, със семействата, напоследък и без това се събираме по различни поводи. Аз говорих с др. Тодор Живков (генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НР България), казах му, че имаме юбиляри, поканих го от тяхно име да проведем една вечер. Той даде своето съгласие. Др. Кашев (ген.-лейтенант Илия Кашев - началник на Управление за безопасност и охрана (УБО) трябва да види каква е програмата на др. Живков, за да определим мястото и датата, колко хора ще се поканят. Щом ще бъде др. Живков, всичко трябва да стане на ниво.

Една част от другарите ги няма,
4 души са “на
фронтовата линия”,
така се наложи. Това са другарите Ив. Димитров (ген.-лейтенант Иван Димитров - зам.-министър и директор на Народната милиция), Н. Черкезов (ген.-майор Никола Черкезов - началник на Инспектората на МВР), Ст. Цанов (ген.-лейтенант Стефан Цанов Иванов - зам.-командващ Гранични войски?) и другари от ДНМ (Дирекция на народната милиция), у-ние Тил, ІІІ у-ние-ДС (Трето управление на Държавна сигурност - Военно контраразузнаване).

Там хората ще работят, ще управляват силите и средствата, защото имаме към 700 граничари и още 500 души от окръзите и школите.
Ние имаме и друг вариант за действия - Смолян да вземе района на Бенковски и го обезпечава. Затова нашите другари за Нова година там ще останат... Аз пак поставям въпроса за снабдяването, всичко каквото трябва в това отношение, защото не се знае колко време нашите хора ще стоят там, но докато обстановката не се овладее напълно, няма да ги връщаме.

Аз доложих на др. Живков за действителната обстановка. Казах му, че в края на краищата аз възобновявам въпроса за създаването на Вътрешни войски. Ние сега действаме в една точка - Кърджали, но ако имаме още окръзи, какво ще правим? Той обеща отново да се прегледа въпросът с др. Джуров (армейски генерал Добри Джуров - член на Политбюро и министър на народната отбрана). Трябва да имаме две хиляди души, 500 според мен трябва да стоят в Шумен, 500 в Пловдив и 1000 в София, в случай на нужда да можем да ги използваме. В случая това го правим благодарение на граничарите, които са там, и двата курса в Долни Богров и Казанлък (става дума за две милиционерски сержантски школи, б. съст.) и за 2-3 часа ги вдигнахме. Ако не бяха - какво щяхме да правим?

Дава се положителна оценка на нашите действия, когато докладвах на другарите П. Кубадински (Пенчо Кубадински - член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Националния съвет на Отечествения фронт), П. Младенов (Петър Младенов - член на Политбюро и министър на външните работи.), Г. Атанасов (Георги Атанасов - кандидат-член на Политбюро), Ст. Михайлов (Стоян Михайлов - секретар по идеологическите въпроси на ЦК на БКП.) и др. Т. Живков. Ние до средата на месец януари
да приключим работата с участието на нашите органи и да закрепим успехите и резултатите, а след това работата ще продължи по откъсване на групи, хора, лица и преименуване на базата на една политическа, идеологическа и организаторска работа. Това е поръчението. (…)

На съвещанието от 4 януари 1985 г., извадки от чиято стенограма следват по-долу, се прави отчет на действията по преименуването в Кърджалийски, Хасковски, Бургаски, Пазарджишки, Благоевградски и Силистренски окръзи, както и подготвителната работа в Старозагорски окръг и Българската народна армия.
АМВР, ф. 1, оп. 12, а.е. 644, л. 1-
СЕКРЕТНО!
С Т Е Н О Г РА М А
от служебно съвещание с ръководния състав, провело се на 04.01.1985 г.:
ДР. Д. СТОЯНОВ:
В нашето съвещание участват др. Палин (ген.-полковник Велко Палин), зав. отдел “Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП, др. Т. Радулов, зам. завеждащ същия отдел, др. Фьодоров, ръководител на представителството на КГБ - СССР, и други съветски другари, които работят в нашите поделения. (…)
ДР. АТ. КАДИРЕВ (полк. Атанас Кадирев - началник на Окръжно управление на МВР - Кърджали):
УВАЖАЕМИ ДРУГАРЮ МИНИСТЪР,
ДРУГАРИ ГЕНЕРАЛИ И ОФИЦЕРИ,
През последните години на основата на Решението на Секретариата на ЦК на БКП от 27.07.1970 г. за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на потомците на насилствено помохамеданчените в миналото българи беше извършена широка дейност за проучване произхода на населението в окръга. В резултат на упоритата и амбициозна научна и практическа работа бяха събрани доказателства, удостоверяващи по категоричен начин в по-общ, исторически аспект и за
стотици и хиляди
случаи в конкретен
родов план
българския произход на населението в Източните Родопи.

На тази основа, с оглед привеждането имената на това население в съответствие с действащата правна уредба в страната и във връзка с новата паспортизация на всички граждани на НРБ, през 1982 г. ОК на БКП реши да се реализира един мащабен по своята историческа перспектива и значение и тежък за практическо изпълнение план, относно смяната на арабските имена на българските турци с доказан български родов корен.

В процеса на работата кръгът на тези лица се разшири и обхвана значителна част от хората. Очертаха се цели села, селищни системи и райони, където населението е с турско самосъзнание, но с български произход. Практиката потвърди изследванията и изводите на историческата и етнографската наука, като доказа безспорно българското минало и българския произход на населението в Кърджалийски окръг. Пример дадоха селищните системи Черноочене, Крумовград, Подкова и др. (…)

Изясни се, че с малки изключения това население е от чист български произход. Голяма част от него е потурчено след освобождението на България, включително и след 9.9.1944 г., буквално до вчера, по пътя на смесените бракове - това се отнася особено за селата край границата и край Смолянски и Пловдивски окръг.
Въпреки всичко искам да кажа, че голямото болшинство от хората, макар и доста трудно, ни разбраха правилно и приеха политиката на партията, благодарение на което
досега в окръга са преименувани над 120 000 души,  т. е . над 50%. Сега има достатъчно основание да направим извода, че процесът е необратим. Само вчера са сменени имената на над 16 540 лица. (…)

Работата през 1984 г. по националното осъзнаване се разшири. Задълбочаването на работата по тези мероприятия по естествен път водеше до усложняване на оперативната обстановка.
Националистите продължиха да разпространяват най-невероятни слухове за физически
насилия и кощунства, за изнасилване и обругаване от страна на партийните и административните органи и особено от страна на органите на МВР при преименуването, за да насаждат страх, да създават антибългарски и антисоциалистически настроения и да провокират вражески антибългарски действия и прояви.

В резултат през миналата година бяха извършени тежки престъпления и редица дръзки националистически прояви със сериозни социално-политически, морално-психологически и икономически последици: в началото на годината в с. Безводно бе разкрита и реализирана чрез профилактика нелегална група от 6 лица (ГДОР (групово дело за оперативна разработка) “Терористи”, които се готвеха да взривят кметството, когато работната група отиде да сменя имената.

Обектите бяха задържани, тротилът и фитилът бяха иззети. Ние им сменихме имената, върнахме ги и те сложиха началото на преименуването на селото. За една седмица с. Безводно беше преименувано.
През март  в с. Комунига след полунощ беше изгорен ковчег в центъра на селото в знак на демонстрация срещу въвеждането на новите социалистически обреди и ритуали (налаганото по това време насила погребение с ковчег - според “социалистическия ритуал”, е несъвместимо с мюсюлманската религия).

Авторите на деянието са разкрити и осъдени. Срещу 1 май в с. Комунига бяха разпространени лозунги и листовки с остро националистическо съдържание срещу преименуването. На 12 срещу 13 май беше направен опит за запалване на общинския партиен комитет в с. Черноочене. На 14 срещу 15 май беше запалено и изгоря училището на с. Патица от Чернооченската селищна система. На 21 срещу 22 май в гр. Кърджали бяха разлепени 6 листовки с остро националистическо съдържание,
приканващи към масова въоръжена съпротива.


На 27 срещу 28 май в селата Лебед и Щерна от селищната система Джебел бяха окачени турски знамена. По всички тези случаи са заведени ДОИ (дела за оперативно издирване). Много засечени лица са взети на оперативен отчет...
Бяха иззети програма и устав на нелегалната организация, наречена Ленинска комунистическа партия на турците в България, доклад и встъпително слово за учредителния конгрес, който те готвеха, обръщение до ЦК на БКП, до Кенан Еврен (президент на Турция) и до младежите и юношите турци в България. Обръщение от същата организация е изпратено и до ООН чрез турския посланик в Унгария.

Същите са подготвили позиви за разпространение, написали са ги на восъчен лист, снабдили са се с циклостил. Те трябва да кажат къде са тези позиви и защо се страхуват. Хванали сме ги на мероприятие, откъдето личи, че много се страхуват именно да не разкрият позивите и че ако ги разкрием, свършено е с тях. (…)
Инициатор за създаването на Ленинската комунистическа партия на турците в България е Авни Велиев (с “българско” име Иван Велев) - учител в гр. Джебел.

Затова през1984 г. той е осъден на 7 години и 6 месеца затвор. Освободен е през декември 1988 г. В началото на 1989 г. основава и става ръководител на неформалната правозащитна организация “Дружество за подкрепа - Виена, 89”, която действа в координация с Демократичната лига за защита на правата на човека с председател Мустафа Юмер. На 20 и 21 май 1989 г. “Виена ,89” и кърджалийският клон на Независимото дружество за защита правата на човека организират демонстрация срещу възродителния процес в град Джебел, в която по данни на Шесто управление на ДС участват 1600 души.

Оперативната обстановка рязко се изостри в края на м. ноември и декември на 1984 г. след съвещанието на 21.11.1984 г., където се дадоха указания да се активизира работата по преименуване на лицата с български родов корен в произхода си.

* Текстът е публикуван за първи път в сп. “Обектив”, бр. 160 и 161
Работата ми по темата “Политиката на БКП към турците и помаците в България през периода 1944 - 1989 г.” е в сътрудничество с Елена Дяконова и Максим Благоев и е по съвместен проект на програмата “Президентска библиотека” на фондация “Д-р Желю Желев” и Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Благодаря на Йордан Панайотов за неоценимата помощ, която ми оказа при работата с архива на БКП, както и на Серафим Стойков, който ми предостави много полезна справка за архивни документи от служебните фондове на архива на МВР по темата. Благодаря на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА и на дирекция “Информация и архив” на МВР за съдействието - б.а. Михаил Иванов.

Източник: 24 часа