Ексклузивната в кавички новина за иззетите от офисите на Василев картини зае челно място във вечерните емисии. Просто и ясно личи, че политическият полусезон още не е стартирал, та съвсем разбираемо колегите се чудят с какво да пълнят емисиите. Далеч по-важните факти относно скандалите покрай собствеността на Виваком отсъстват от дневния ред на водещите медии.
Браво на „Труд“, че поддържа огъня на разследването. Това показва, че съвестта на гилдията все още е жива дори да се отнася за милионерите в бели якички. За съжаление само в техните колонки може да се прочете информацията, че измамените вложители на КТБ за пореден път ще останат с пръст в уста.
За какво иде реч? Накратко – още през юли Василев си е опекъл работата, късайки всякакви връзки между собствеността на телекома и фалиралата Корпоративна банка. Съвсем резонно беше синдикът на трезора да продаде Виваком, покривайки част от погубените в дупката суми. Защото мобилният оператор е купен с парите на вложителите, той не е собственост на фамозния банкер. И справедливостта изисква той да бъде върнат на тези именно депозанти, подлъгани от изгодните лихви.
Днес Василев два пъти граби българските граждани, вложили в трезора. Абсурдно е твърдението му, че активите били негови или на банката. Откъде извади милиард да си ги купи? От банкерски заплати или закуски?
Позорно е вторачването в картините – те така или иначе отиват в музея. Докато Божидар Димитров потрива доволно ръце, същото прави и мустакатия в Белград. Успял да излезе със същите лични средства, с каквито беше преди аферата КТБ. А пръстът в устата е за народа.
Все още не е свирен финалният акорд на драмата. Последната дума ще имат спящите досега по темата клетки – НАП, ДАНС, прокуратура. И четвъртата власт, разбира се – стига да не е финансово мотивирана от доскорошния благодетел на медии, партии и политически проекти.