Когато Елцин премаза метежниците през 1991г. и в типичния си шумен стил обяви новото начало на изток помислихме, че наистина целият цивилизован свят е тръгнал към американската демокрация и ценностите на западния свят. Десетилетие по-късно на власт в Кремъл дойде кагебеецът Путин и репресивната Чека възвърна старите си позиции в Северната империя. Постепенно Запада взе да се задъхва, а Русия използваше все по-ефективно природните дадености, с които щедро я е дарил Всевишния.

Една след друга никнеха корпорации и милиардери с изключителното съдействие на несменяемия руски властелин. Разбира се, олигарсите си знаеха на кой дължат шеметния успех и бяха готови да се отзоват (и се отзоваваха) във всеки сгоден момент щом Вовата ги призове.

Някак встрани от руската експанзия остана страната, която винаги е била в сърцето на Москва. От Украйна започна първото разширение на Лениновия СССР, пак там се водиха войните с Турция през 19-и век. На територията на днешната територия управлявана от Киев се разположи основната част от стратегическия ядрен арсенал, стоящ в основата на баланса на силите в Европа по време на Студената война. В последствие жълто-сините отвориха няколко пъти дума за членство в НАТО и ЕС, но всичко това бе посрещано със снизходителна усмивка от големия брат, на който те дължаха милиарди от годишния си стокооборот.

През всички тези години подминахме и няколко газови кризи, кулминацията на които бе през януари 2009г. Тогава по-голямата част от България остана на студено, а софиянци си отидоха по родните места да се изкъпят, колкото и трагикомично да звучи. Заговори се за скорошна развръзка на изток, за изненадващо разсичане на гордиевия възел вплел кълбо от интереси по оста Москва – Киев.

Нека не се лъжем. Събитията вчера и днес в Мариупол не са просто военен конфликт между президента Порошенко и въстаниците в Донбас. Налице е епизод последен от разпадането на постсъветското пространство и разпределение наследството на Империята на злото.

Несъмнено говорим за битка, от която не може да се скриеш. Не е нужно да се бием или вземем дейно участие в ситуацията. Но часът на истината на настъпи – за България, бившия Източен блок и цяла Европа.