Вчера за първи път турският президент си призна за новата геополитическа роля, която неговата държава ще играе (или поне планира да играе) в следващите десетилетия. И тя не е кой знае колко успокоителна за близките съюзници на Анкара в Северноатлантическия пакт.

От времената на глобалния конфликт САЩ-СССР сме свикнали да мислим за Анкара като най-близкия съюзник на Вашингтон. Знаем и друга важна информация за целите на настоящия анализ – Турция е с най-многочислената (след Америка) армия в НАТО.

През 80-те се получи най-сериозното затопляне на отношенията между съюзниците. Съчетано с интензивни преговори за членство на Югоизточната ни съседка в ЕС. Днес всичко това изглежда като мил спомен от миналото. Ердоган каза, че не му пука особено дали Брюксел иска да го кани в своето семейство. Причините затова са очеизвадни. Някога ЕС бе обетована земя за страните в близост до Ориента. Сега развитият Запад е символ на дългове, замръзнала икономика и стагнация. Светът се променя, започна раздаването на картите за новия глобален ред.

Турция имаше силата да заяви какви ще ги върши в системата на международните отношения оттук насетне. Чакам позицията на добре работещия досега външен министър. Митов е умно момче, има какво да каже. Стига да не се подведе по международната конюнктура и ...мнението на ДПС. Добре помним къде вършаха преди парламентарния вот Местан, Хафъзов и компания.