Четиво за родители: Какво значи влогър и защо децата луднаха по "този Конрад"

Феноменалният интерес към дебютната книга на Емил Конрад се превърна в една от най-обсъжданите теми през уикенда. За тези, които все още се чудят кой пък е този, ще включа малко предистория.

Роден е в София, завършил е международни отношения и кара стаж по специалността си. Но не планува да се развива в тази област. Засега доходите от дейността като влогър са удовлетворителни за него, а от скоро стартира и писателската му кариера. Конрад е истинското му име - баща му е арменец.

Емил започва своята дейност като влогър още през 2006 г. Първоначално създава видеа на английски, а след това и на български език, като вторите го превръщат в истинска сензация у нас. Постепенно последователите му достигат до забележителните 200 000, а всеки негов клип или пост е съпътстван от стотици лайкове и коментари. Младежът със симпатична усмивка и изкрящи очи се превръща в интернет сензация и най-гледан влогър. Дръпва пердето, за да влезе повече дневна светлина, пуска камерата и говори по очевидно важни теми.

Гаджетата, училището, неудобните моменти, които всеки подрастващ преживява, досадните родители, купоните, интернет пространството, популярността, новините, продавачките, зъболекарите. Това са само част от нещата, за които Конрад говори, разказвайки уж собствени истории. Във всяко видео се прокрадват и съвети към младежите, като например да не се хвалят с оценките си, да не стават в пет сутринта, за да се гримират и да не лъжат, че не използват филтри за снимките си във Фейсбук и Инстаграм.

Емил очевидно разбира проблемите на младото поколение и знае как да му влезе под кожата, че дори и да заработи някой лев от това. Да си влогър се превръща в професия. А едно интелигентно издателство, последвало световната тенденция, предлага на Конрад поле за изява на книжния пазар. В замяна се радва на разпродадени 6000 бройки, още преди премиерата да се е състояла. А авторът - на хиляди фенове, изкрънкали по 10лв. от родителите си, чакащи часове наред за един автограф.
Книгата предизвика поредния сблъсък на поколенията.

" Така...<3! Получих книгата рано сутринта! Не ми пукаше колко ми се спи, започнах да чета! Когато започнах да чета, мозъкът ми беше изкючил за всичко друго. Бях се съсредоточил в книгата! Преминавах от глави на глави и ми ставаше все по-интересно! Видеотата ще ги изгледам! Емил, твоят талант никой не може да го оспори! Мога да ти кажа ЕВАЛА!!! Ти, точно ти ме накара да дочета книгата докрай! 3 часа четене, които ми минаха ей така и искам още и още, но няма! <3 Знам, че няма да го видиш, но исках да ти кажа ЕВАЛА и благодаря ти страшно много за тази прекрасна книа и за всичко написано вътре. Продължавай в същия дух! И дано да има още, които да чета с такова удоволствие! <3
"Прочетена! Супер книга, Емо. Едновременно сериозна и забавна и с някои много познати ситуации"
"Много съм щастлив, че имам книгата"
"Благодаря ти, че ме изкара от депресията"

Това е една миниатюрна част от коментарите на вече сдобилите се с копие от изданието. Фейсбук странницата на Емил е зарината от снимки с книгата и молби към звездата да посети и техния град.

В посещаваните от по-възрастните страници обаче настроението съвсем не е толкова еуфорично. Дори напротив.

"Направо е противно как разни измислени виртуални инфантили правят име и се въобразяват на писатели и издават книги, още по-противно е как хората ги правят известни и им купуват книгите, с които дори бюрото не бих си подпрял."

"Не сме си падали по подобни тийн звезди. И е тъжно. Някой обясняваше как било хубаво и приканвало четене. Някой гледал ли му е на този олигофрен видеата? Защото олигофренски и дебилни са най-малкото, което може да се каже за него. Не знам на какви ценности би могъл да научи подобен не особено интелигентен човек тийнейджърите, но съм сигурен, че дори да бях на 14 нямаше да му се кефя, както и 90% от хората в тази група. Аз съм му гледал няколко видеа, за да мога да коментирам. И е адски тъжно, че има 200 хил. последователи и, че неговата книга се радва на в пъти по-голям интерес, отколкото всички останали смислени автори у нас. Не виждам положителната страна на нещата. Не всичко, което се издава на хартия и е наречено "книга" носи положителни ефекти и ценности. "

А колко интересен двубой ще се получи ако двете страни се срещнат за дискусия! Силно се съмнявам, че самият Емил Конрад си дава сметка какви размисли и коментари предизвиква неговата книга. Както и потенциалния скандал, който може тя да предизвика. Трябва ли децата да четат „Нещата, на които не ни учат в училище“? Какво е вашето мнение?