Стотици панелки ще получат нов живот, ще се отворят работни места, ще се икономиса част от семейния бюджет

2015-а за немалка част от българския народ ще бъде Година на санирането.

Стотици хиляди българи се мятат през нощта в леглата си и не могат да заспят.
Дали да се хванат за хорото и евентуално да ударят кьоровото – безплатното саниране?

Други знаят, че безплатно на този свят е само сиренцето в капана за мишки и се чудят: къде ли е далаверата?

Трети пък си правят сметката как да да влязат в далаверата.

И т.н.

Без да повтаряме аргументите на упрявляващите, несъмнено т.н. Програма за енергийна ефективност е навременна и полезна. Даже може би е закъсняла. Малко хора знаят, че нещо подобно е било планирано вече 7 пъти и нищо не се е получавало. Сега, на осмия път, има надежда нещо добро най-после да се случи.
Стотици панелки ще получат нов живот, ще се отворят работни места, ще се икономиса част от семейния бюджет.

Е, основателни са подозренията, че бързината, с която този път се тръгна, може да има връзка с предстоящите избори. Лошо няма. С какво ли не са ни залъгвали преди избори, този път поне имаме нещо дето може да се види и да се пипне.
Опозицията на ГЕРБ естествено подложи на съмнение добрите намерения на управляващите и очаквано или не намери по-широка поддръжка.

Става дума за НЕДОВЕРЧИВИТЕ – най-голямата партия в България.

Българинът, отдавна е известно, се страхува от две неща – първо от течение, и второ: да не се мине.

Новата дограма е добро средство срещу течението, но дали в цялата работа няма скрити минавки?

Няма ли да му вземат апартамента?
Няма ли да му разбият стените и новите плочки?
Няма ли да го накарат да излезе под наем за известно време?
Няма ли да му вземат мазето за склад за строителни материали?

И тъй като нашенецът няма практиката да се рови в интернет и да търси документи, знанията му идват от пейките пред блока, където се разнася най-убедителната информация – от ухо на ухо.

Редом със слуховете обаче има и съвсем основателни въпроси.
И този път тези, които пишат законите и въобще правилата, които трябва да изпълняваме, познават само част от живота. Те едва ли някога са и живели в панелка.

Вместо документите да бъда публикувани поне преди 6 месеца като проект и да бъдат поставени на всенародно обсъждане, те станаха публични в последния момент. Все едно, че става дума не за безпрецедентна по мащаб акция, а за сезонно пръскане срещу комари.

Кадри на ГЕРБ тръгнаха на вечерни срещи с домоуправители и обикновени граждани. По същия начин партийните секретари в края на 56-а разясняваха решенията на XX-ия конгрес на БСП.

В самата Програма е ясно записано, че трябва да има информационна кампания. Медиите обаче не бяха използвани за кампания – поне засега. Възможно е вече да са поръчани някакави безсмислени пропагандни клипове, но моментът за нормален масов дебат вече е изпуснат.

Впрочем точно в медиите се появиха редица закономерни въпроси, но малко от тях получиха отговор.

Една такава мащабна акция има за обект многостранни дейности. Тези, които са писали правилата, не може да знаят всичко. Отделно юристите намериха доста неидоизпипани казуси. Пък и обикновените хора започнаха да си задават закономерни въпроси:
Защо първи ще получат финансиране най-чевръстите сдружения, а не тези, които имат най-голяма нужда?
Защо не се каже колко блока или апартамента съвсем приблизително може да бъдат ремонтиране в отделните общини и райони– за да не се хабят останалите желаещи?
Има ли смисъл кампанийно да се слага стиропор с енергийна ефективност от клас С, след като в Европа вече работят в клас А? И след 10 години може да се наложи да се прави ново саниране?

Забелзва се и едно интересно забавяне на процесите. След като в началото домоуправителите буквално окупираха разяснителните срещи, сдруженията, които стигнаха до финалната права, все още се броят на пръсти. Оказа се, че повечето от тях срещат уж дребни, не непреодолими трудности.

Например никой не знае къде е човекът от апартамент 44. Мярнал се миналата година и май бил в чужбина. Край. Без неговия подпис нищо не става.

Най-интересен е обаче феноменът „бабичката задно колело”.
След като медиите успяха да убедят поне половината български пенсионери, че мошеници дебнат отвсякъде, крадат лични данни и в комбина с алчни нотариуси крадат апартаменти, сега неизвестен брой възрастни българи не могат да бъдат убедени по никакъв начин да подпишат нещо, което не е ясно точно какво е. Няма аргументи, няма кандърми, бабичката вече не подписва нищо. До края на живота си. Освен картона с пенсията.

Възможно е тези, които са измислила акцията, да са смятали, че пред неустоимото изкушение да се получи нещо безплатно, микрообществата в панелките ще се консолидират. Увлечени от общата цел ще забравят за многодишните дрязки и комшийски крамоли. Ще изградят здрави колективи и може би колективно ще отидат наесен да гласуват. Благодарни.

Уви. По всичко изглежда, че разломите в народопсихологията стават още по-дълбоки. И някои и по-млади граждани започнали да действат напук. Напук не на ГЕРБ, а напук на комшиите. Които му искат всеки месец по 1 лев за асансьор, въпреки че живее на втория етаж. И много пъти се качва пеша.

А на онзи от третия етаж домсъветът е решил да му иска левче и за кучето. И т.н.

Дали някой няма да се сети и от единия милиард да отдели няколко хиляди лева за изследване на народопсихологията ни в този момент.
Та да можем да се опознаем. Което може да се окаже по-полезно действие от санирането.

Другият вариант е тези, които ни управляват, поне през мандата си, да бъдат преместени да живеят в панелки. Та да се омешат с народа и да разберат как той живее, какво мисли и за какво се бори.

И тогава със сигурност ще ни управляват по-добре.