Иновативните и био-производствата имат шанс да пробият в Катар, казва посланик Казак

Как се развиват отношенията между София и Доха? Кое провокира инвестиционния и медиен интерес в Катар към България? Какво е мястото на Катар в търсене на решение на конфликта в Близкия Изток?

Извънредният и пълномощен посланик на България в Държавата Катар Метин Казак отговаря на въпросите на Bulgariautre в навечерието на първата година от началото на мандата си.

Интервю на Биляна Веселинова, Bulgariautre.bg 

- Ваше Превъзходителство, г-н Посланик, наскоро отбелязахме четвърт век от установяването на дипломатическите отношения между България и Катар. Кои са най-ярките знаци за сътрудничество между двете държави от последните няколко години и естествено от началото на дипломатическия Ви мандат?  

- Наистина на 16 октомври т.г. се навършиха 25г. от установяването на дипломатически отношения между двете страни. Повод за протоколно отбелязване на годишнината, но и за равносметка. Пресечна точка на тези отношения са специфичните външно-политически и икономически характеристики в регионален и международен план за всяка от страните, между които съществуват редица допирателни и области на взаимен интерес. България е страна, която е позната в Катар с някои от туристическите си и традиционни стоки на хранително-вкусовата промишленост и агроиндустрията още от 80-те години на миналия век. Стратегическото местоположение на страната ни, географската близост и добро познаване на проблемите в Близкия изток са също фактори от фундаментално значение за интереса към България като към значим партньор за страните от Залива и в частност за Катар.  През последните години знакови за двустранните ни отношения бяха визитите на емирът-баща шейх Хамад Бин Халифа Ал Тани през 2009г. и на български президенти в Катар през 2007 и 2014г. На ниво премиери София беше посетена през 2012г., а българският министър-председател Бойко Борисов реализира две много успешни посещения през 2012 и 2015г. Основа за сътрудничество дават подписаните до момента над 30 междуправителствени и други споразумения за сътрудничество. Моята цел е да съдействам за реализирането на по-фокусирано и с възможности за постигне на конкретни резултати форми на сътрудничество, при което реализмът и прагматизмът да бъдат водещи принципи. Периодът след назначението ми на посланическия пост свързвам с подписаните споразумения и изразени конкретни намерения за двустранно сътрудничество в областта на енергетиката, борбата с престъпността, отбранителната индустрия, транспорта, комуникациите, научното сътрудничество между БАН и Катарския университет, нарастването на туристическия обмен и др. Създадени бяха възможности за проучване на редица перспективни проекти, като стартиране на пряка самолетна линия Доха-Варна обслужвана от „Катар еъруейз“, предпоставки за увеличаване на двустранния стокообмен по линия на инженеринговите услуги и др..Очакваме предстоящата трета сесия на Смесената комисия за икономическо и техническо сътрудничество (СКИТС) в София да ускори и конкретизира формите на двустранно сътрудничество в икономическата област.

- По време на визитата на правителствена катарска делегация в София бе анонсирано, че страната ни може да организира изложение "Произведено в България" в Доха. Ще се случи ли форумът през 2016 година и какъв трябва да бъде профилът на българските компании в него?

- Инициативата за организиране в Доха на изложение "Произведено в България" е много важен проект и форма за представяне и навлизане на българските компании на местния и регионален пазар. Подобни маркетингови модели успешно се прилагат от страни като Китай, Турция, Украйна, Южна Корея и др. От катарска страна партньор на проекта е компанията Световен търговски център (WTC) в сътрудничество с Търговската камара на Катар. Организираните от Министерството на икономиката и ИАНМСП срещи и разговори през м.септември т.г. в София с ръководствата на МИ, БТПП, браншови и професионални организации и др. бяха оценени много високо от представителите на компанията. Проектът изисква целево финансиране, решение за което може да бъде взето само на правителствено ниво, като информацията ни е че голям брой български компании са заявили конкретен интерес за участие. Считам, че компаниите предлагащи  високотехнологични и иновативни производства и услуги, както и производителите на био-продукти биха имали най-големи шансове да пробият на катарския пазар.

- И още един форум бе анонсиран при посещението на премиера Бойко Борисов и министри от кабинета в Катар по-рано през годината - "Дни на българската култура". Планиран ли е вече като предстоящ?Какви други събития още включва календара на българското посолство в Доха за предстоящата година?

- Културният обмен е един от основните мостове за общуване между народите, а в това отношение България има какво да каже и покаже на културната общественост в Катар. Още в първия месец на 2016г. предстои да бъде представен в Културно селище „КАТАРА“ новият български филм на режисьора Стефан Командарев - „Съдилището“. С интерес се очаква и изложбата „Символи на българската идентичност”,създадена по идея на сдружение „Духовно огледало” и включваща текстилни творби с характерни български мотиви и символи. Техни автори са деца на възраст от 4 до 15 години от три наши творчески школи. До края на следващата година ще се проведат още джаз и фолклорни концерти на български изпълнители и състави и други културни събития. Заявен интерес към музикални концерти, куклени спектакли и циркови представления на български артисти има и от частни катарски продуценти. Конкретни културни проекти се надяваме да бъдат съгласувани и по време на очакваното посещение на министър Вежди Рашидов в Доха.

- Как точно трябва да разбираме бъдещо сътрудничество между Доха и София в рамките на киберсигурността? Имахте разговори в тази посока с ресорния катарски министър Н.П. д-р Хеса Ал Джабер и поканата за посещение, което министър Ивайло Московски е отправил към колегата си?

- Това, както и други реализирани и планирани посещения на катарски министри в България е пряк резултат от договореностите по време на срещите на водената от министър-председателя Бойко Борисов правителствена делегация  в Доха (м.май 2015г.), в която участваха 8 министри. Възможностите за двустранно сътрудничество в области като информационните технологии и комуникациите надхвърлят рамките на една единствена тема на потенциален интерес. За катарската страна беше впечатляващо постигнатото от страната ни в развитието на ИКТ сектора и сериозните позиции на аутсорсинга на бизнес процеси. Определен интерес се демонстрира и към опита ни в информационните и комуникационни технологии при предоставяне на публични услуги на гражданите; кибер-сигурност, първият научно-технологичен парк в България- „София Тех Парк“; опита на бизнес-асоциациите  и академичната общност в ИКТ сектора и др. За Катар изграждането на базирана на знание икономика (knowledge economy) е стратегическа цел в правителствената програма „Катар-2030“ и изграденият през 2004г. Научно-технологичен парк (QSTP) е важен елемент в тези усилия.

- На какъв етап е идеята за магистрален път „Русе – Свиленград“ като част от вертикалния транспортен коридор „Букурещ – Истанбул“? Има ли все още интерес за участие от катарска страна?

- Скоростният път „Русе – Свиленград“е част от предложените на вниманието на катарската страна в лицето на Катарската инвестиционна агенция инвестиционни проекти в България. Ролята на Катар е изцяло инвеститорска и позицията на страната е съобразена с политиката и правилата на инвестиционната агенция, която желае да се осигури трети международен партньор.Различията между България и Турция относно маршрута на скоростния път следва да се преодолеят на двустранна основа и да се постигне необходимото съгласие за да започне реализацията на проекта.

- Какви ще бъдат конкретните ползи за България от евентуалното изграждане на това трасе? 

- Страната ни продължава да отдава приоритетно значение на този проект, който ще свърже северната и южна част на България, както и че турската страна също запазва интереса си, но настоява за предложения от нея маршрут.

- С какво промотирате България като възможност за инвестиции, при положение, че страната ни в момента работи с едни от най-високите цени на синьо гориво в ЕС? Кои са предимствата ни пред една Румъния, например?

- Инвеститорският и медиен интерес към България като към инвестиционна дестинация тук е подчертан и това се забелязва при всички мои срещи и интервюта с представители на бизнес средите и медиите. Българското посолство в Доха работи постоянно за улесняване на комуникациите между катарската и българската страна. Решени сме да се възползваме от всички възможности  за стартиране на нови инвестиционни проекти с Катар на държавно инвестиционно или частно предприемаческо ниво. За установяването на контакти между бизнесмени и експерти насърчаваме участието на българските компании в провеждащите се в Катар различни форуми и изложения. Насърчаваме и катарските фирми да инвестират в България с уверението, че страната ни полага трайни усилия за премахване на трудностите пред инвеститорите и предоставяне на необходимите за реализиране на проектите улеснения. Следим с внимание цялостната стратегия и насоченост на инвестиционния интерес тук и считаме, че при продължително поддържане на ниски нива на цени за въглеводородите и запазване на политическата нестабилност в Близкия изток е реално да очакваме по-внимателен и консервативен подход на инвеститорите от района на Залива, при който водещ елемент ще бъдат гаранциите за стабилност и разнообразяването на инвестиционните портфейли.Първите въпроси, които се задават са за наличие на политическа и финансово-икономическа стабилност; преференции за чуждите инвеститори; заводещите сектори на икономиката; наличието на бюрократични процедури; нивата на корупция и др. След първите си проучвания в България катарските инвеститори остават впечатлени преди всичко от природните и географски дадености на страната ни, данъчното законодателство, умерените цени на имотите и издръжката на бизнеса, инфраструктурата, доброто познаване на източните традиции и манталитет и българското гостоприемство. Налице са обещаващи възможности за развитие на сътрудничеството в областта на комуникациите и информационните технологии, инжинеринговата дейност, земеделие и животновъдство.В резултат на частни катарски инвестиции и на съвместно сътрудничество на български и катарски компании, на местния пазар вече се появи известното с високото си качество българско агнешко месо, постепенно навлизат нови за пазара български продукти на хранително-вкусовата промишленост, химическата и др. Отдаваме голямо значение и на задълбочаването на двустранните отношения в областта на туризма, който е една от най-перспективните икономически области в България благодарение на великолепната природа и специфични културно-исторически характеристики. 

- През последната година изплуват  обвинения на европейски политици и анализатори, в които и Катар се споменава сред страните от Близкия изток, поддържащи отношения с ислямистите. До колко са основателни те и влияят ли на политическия диалог между София и Доха, предвид факта, че България е част от ЕС? 

- Както за България, така и за ЕС Катар е важен регионален център с глобална визия за стабилно развитие във важни области и с влияние върху значими политически, икономически и социални процеси в регионален и световен план. През последните години в Близкия изток все по-засилена и важна става ролята на регионалните фактори. Процесите в Сирия, Ирак и Йемен доказват тази закономерност. Катар участва във водената от Саудитска Арабия коалиция в Йемен, играе роля в регионалните и международни усилия за решаване на кризата в Сирия. Нека незабравяме и за успешната роля на Доха за решаването на множество сложни посреднически мисии и кризи със заложници в Судан, Ливан, Афганистан и др., за които получи сериозно признание. В България също помним ролята на Катар в освобождаването на българските медици в Либия. Със задоволство отбелязваме, че българо-катарските връзки в политическата област продължават да се развиват, а през 2015 г. се навършиха и 25 г. от установяването на дипломатически отношения между двете страни. На всички политически нива Държавата Катар официално отхвърля по категоричен начин извършването на каквито и да са насилствени и терористични действия, без оглед на причините и мотивите за тях. Извършените наскоро атентати в Париж бяха осъдени остро от емира на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани и определени като„престъпни актове, които са в противоречие с всички морални, хуманни и религиозни ценнности“. Катарското ръководство отстоява позицията, че корените на явлението „тероризъм“ в Близкия изток са свързани основно с диктаторските режими в региона.

- Какво е мястото на Катар в търсене на решения за конфликта в Близкия изток?

- За всички араби водещият конфликт в Близкия изток остава палестинския проблем и състоянието на близкоизточният мирен процес.  Катар има своето специфично влияние над някои от палестинските фракции, като движението „Хамас“, но и контакти с останалата част от палестинския политически спектър, като например с президента Махмуд Аббас, който в миналото над 10 години е работил и живял в Доха. Страната участва в редица мащабни по финансиране проекти е и е сред основните критици на продължаващата 8-ма година блокада на ивицата Газа.

- Вие сте френски възпитаник, дълги години работихте и в Брюксел, как си обяснявате ескалирането на антинатовските и антиевропейските настроения в страните-членки на Съюза? Достатъчно е да погледнем резултатите от местните избори във Франция.

- Нарастването на броя на конфликтите в световен мащаб и на заплахите за стабилността в регионален план през последните години закономерно будят безпокойство и тревога сред гражданите на Европейския съюз. Безпрецеднтният имиграционен натиск, предизвикан от бежанската вълна към Стария континент, както и неотдавнашните терористични актове във Франция изостриха страховете на европейците за сигурността в страните им и естествено наляха вода в мелницата на евроскептиците и националистите. Все пак окончателните резултати от местните избори във Франция демонстрират изключителната устойчивост и убеденост в демократичните европейски ценности. Необходима е ясна стратегическа визия и конкретен съгласуван ангажимент на ЕС, НАТО, Русия и страните от региона на Персийския залив за преодоляване на причините за тероризма в Близкия Изток и Африка, както и адекватна социално-интеграционна политика спрямо търсещите убежище в Европа.

- Защо във времето се стигна до отварянето на темата дали една страна-членка да бъде или не в ЕС - като Великобритания, например? Къде виждате причините в развитието на Съюза за подобни дебати не само на Острова? 

- Отговорът на този въпрос се съдържа отчасти в предходния. ЕС е жив организъм, който е призван да се развива и усъвършенства за да бъде адекватен на предизвикателствата на променящия се свят. Разширяването към Западните Балкани и страните от Източното партньорство на един реформиран и оптимизиран от гледна точка на функициониране на инситуциите си Съюз, а не самозатварянето и поставянето на бариери е разковничето към успеха на Обединена Европа на гражданите.

- Какво наблюдаваме в момента - сблъсък на цивилизации „Изток – Запад“ или симбиоза между религиозни послания за постигане на политически цели?   

- По-скоро задълбочаването на социално-икономическите различия в развитието между Севера и Юга, съчетано със заиграване с етно-религиозните чувства на обикновените хора за постигането на определени геостратегически и икономически интереси за сметка на живота и съдбата на милиони хора, представляват огромно предизвикателство пред междунарадната общност. Ключови фактори като ООН, ЕС, НАТО, Г20 и др. следва да осъзнаят историческата си отговорност за бъдещето на света и да предприемат адекватни мерки за разрешаването на тези конфликти и намаляването на напрежението в глобален план.