Великобритания реши, сега Германия е на ход
Резултатът е ясен, макар и неприятен
Няма значение кой как е гласувал, защо Камерън направи референдум и дали Шотландия ще прави пак. Това гласуване може да бъде шанс за промяна, а може и да е камбанен звън за погребение. И ще е огромна, съдбоносна греша, ако в Европа и най-вече в Германия това не се разбере.
Първите, или първосигналните реакции на недоволство не закъсняха. От злобни коментари за тъпите англичани, до призиви за тежки санкции, за да не ги последват други, са вече налице. Разбираемото желание да накажем кралството, защото си позволи да унижи ЕС, може да се превърне в масова психоза. И ще покрие, удобно за Меркел и Юнкер, слабостите и тежките проблеми в съюза. Обратната реакция, на спокоен и трезв анализ, ще ни помогне да проумеем, че такава Европа е невъзможно да остане.
Сега Камерън ще подаде оставка, а трябваше да е Меркел. Политиката на немския канцлер, която стана и политика на цяла Европа, е истинската причина за решението на острова. ЕС показа, воден от Меркел, че не може да се справи в този си вид и ръководство с проблемите. Една финансова криза в периферна страна, каквато е Гърция, разтърси целия съюз. Една емигрантска вълна, до голяма степен насърчена от самата Меркел, постави Европа на колене. Нито един механизъм, нито един от органите на ЕС не успя да се справи с тези сравнително малки предизвикателства. Днес цената на това безхаберие ще се плаща от гражданите в континента, а те не са виновни. Те не са давали фалшиви рейтинги на Гърция, не са ѝ отпускали рисковани заеми, за да ги плащат сега. Те не са канели бежанци в къщите си, не са охранявали външните граници на ЕС, не са виновни за това, че стотици хиляди хора минават през Европа като през разграден двор.
Те не са избирали европейското правителство. Тези комисари, избрани и назначени неясно как и защо от своите страни, не представляват Европа. Нито можеш да ги смениш, ако не ти харесват, нито можеш да им държиш сметка, те не се отчитат пред избирателите си, нямат такива.Политиката на ЕС се прави незнайно как, по какви причини и аргументи. Европарламентът не е парламент - нашите представители там, които все пак избираме и можем да държим отговорни, нито имат право да правят бюджета на Европа, нито кабинета. Как това е парламент? Защо изобщо ги наричаме депутати?
Решението на Великобритания да напусне ЕС е тежък удар за всички нас. Една мощна и демократична страна, втората най-силна икономика тук, ни казва довиждане. Ако сега ЕС се опитат да я накаже за това решение, вместо да види причините за него, ще допусне огромна грешка. Съгласен съм, че опасността други да последват кралството е голяма, но тя няма да е заради липсата на строго наказание за непослушната Англия. Други ще последват, ако Меркел и Юнкер продължат с тази политика на палиативни решения, на прикриване на проблемите зад уж политкоректно говорене.
Този модел и тези лидери на Европа ни доведоха до днешното гласуване. Ако сме честни, трябва да кажем, че не е и ново това. Австрия избра същото, но при втория тур на президенстките избори успяха да я спрат. Сега искам да попитам - ами утре на парламентарните, където няма втори тур, как ще отнемат тези 49% на десницата? Как ще спрат Мари льо Пен догодина във Франция, като няма да може социалисти и републиканци да излязат заедно, да се договарят за общ фронт? Европа вече е гласувала против Меркел, просто го прикриха заради възможността да правят безпринципни коалиции на всяка цена.
Тези коалиции унищожиха традиционните партии. Липсата на честни дебати, на ясни идеологии и програми, раздразни европейците. Турлюгювечът на немската управляваща коалиция доведе до победата и в Германия на една чисто нова партия на последните избори, но Меркел и компания пак не разбраха, пак не видяха никакъв проблем. Антиевропейската десница набира скорост заради слабостта на Европа, не заради своята сила. Обаче Меркел не иска да види това, продължава да упорства с беззъбата си полититка, с клишетата за евроединство и не знам какво.
Днешната криза може да бъде и шанс. Шанс да видим истината, да спрем с глупавите лозунги, да защитим традициите и ценностите на Европа.
Ще бъде глупаво заради заплатите на няколко хиляди мижитурки в Брюксел да си унищожим континента. Те, разбира се, ще ни убеждават в обратното.
Камбаната бие за нас, но не е задължително да е погребален звън.