Сирийската война се превърна в задочен сблъсък на геополитическите играчи

-          Смятате ли , че предполагаемата химическа атака е извършена от сирийския президент Башар Асад или е провокация, както твърди той?

-          Ако погледнем ситуацията на Башар Асад, преди руската намеса той бе изправен почти до стената и нямаше много ходове, за да оцелее. В крайна сметка Иран, заедно с Русия, успяха да възстановят силите на сирийския президент и неговото правителство. До този момент от ситуацията в Сирия именно Асад и правителството са победители – имат по-голям контрол на територии, по-организирани военни сили, сериозна международна подкрепа. В този момент, ако Башар Асад използва химически оръжия, това би било доста рисков ход и би довел до неизбежната намеса на САЩ, тъй като „тънката червена линия“, очертана още при Обама, бе използването на химически оръжия.  По принцип американците имат политика, ако някъде се извършва геноцид, са длъжни да предприемат действия. Ако Башар Асад е използвал химическото оръжие, това е чисто самоубийство от негова страна. Затова е и въпросителната. От друга страна, използването на такова оръжие би довело до спечелването на повече позиции и по-лесна победа над противника в съответния град. Затова първият въпрос е: Дали някой е използвал химическо оръжие? Ако е така, идва и вторият въпрос:  Кой го е използвал и с каква цел? Дали не е  машинация с цел вкарване на американците, за да променят баланса на силите в Сирия.  

-          Вече има предупреждение към самолетите да внимават с полетите над Сирия, защото се очаква в следващите 72 часа да има нападение над страната. От думите ви разбирам, че това е напълно реалистично САЩ да предприемат такава атака.

-          Не е изключено. Тръмп може би се нуждае от такава  силна международна проява, проява на сила и мощ. Той е лидер, който изповядва политиката на мускулите. Ще покаже, че американците все още могат да защитават интересите си в Сирия, както и партньорите си там. Може да доведе до по-голяма обществена подкрепа за него. В американската култура го има този ефект обществото да се обединява около президента в случая на кризи, война или друг сериозен международен проблем. Може да е краткосрочен ефект това обединение, но не е изключено то да е търсен ефект от страна на Тръмп. Това беше „тънката червена линия“, която споменаваше още Обама, и може да се очакват по-сериозни американски действия.

-          По повод на тази „тънка червена линия“, не за първи път има химическа атака в Сирия. Защо досега американците на са прекрачили тази линия?

-          При Обама, при първия случай на използване на химическо оръжие, бяха наредени ограничени атаки върху базата, от която се предполагаше, че е дошло химическото оръжие. Тогава имаше ограничено действие, но и балансът на силите бе различен. Обама беше президент, който е много внимателен в действията си, не разчиташе на агресивни действия. При него станаха популярни атаките с дронове, когато няма американски  военни на терен, при него американските военни се изтеглиха от Ирак, при него позицията в Либия бе по-умерена. При Тръмп вече можем да наблюдаваме и ескалация, защото ситуацията в Сирия е много сериозна. Не се знае кой срещу кой е. Да вземем за пример Турция – от една страна, е съюзник на НАТО, от друга страна действа срещу съюзници на САЩ в Сирия, против Башар Асад е, но е близка с Русия, която го защитава. Има много въпросителни, плаващи фракции и съюзи.

-          Очаквате ли ЕС да се намеси заедно със САЩ или очаквате отделни европейски държави да подкрепят Вашингтон?

-          Тактиката на създаване на коалиция на желаещите не е нещо непознато за САЩ. Франция обявиха, че биха участвали в подобна операция, но последно прочетох, че има някакво отстъпление от тяхна страна. Американците могат да действат и с мълчаливото съгласие на совите партньори от ЕС, могат да действат и с по-голяма подкрепа от Брюксел. На тях обаче не им е необходима военна или логистична помощ от страна на ЕС, за да проведат една масирана и сериозна операция в Сирия. Като говорим за военни удари, а не толкова за хора на терен, което би било тактическа грешка.

-          Русия какво ще предприеме, като основен играч от другата страна?

-          Русия в момента е в сложна ситуация -външно политическите й успехи са безспорни от 2015 г., но те повдигат въпроса дали успехите й в Сирия не прикриват по-сериозни икономически вътрешни затруднения. Става въпрос за санкциите, които й бяха наложени, обезценяване на рублата, говори се за сериозни проблеми на някои олигарси, близки до Кремъл. Дали Русия ще стъпи още по-сериозно в Сирия е много спорно, защото и САЩ, и Русия имат общи интереси там като борбата срещу тероризма. Голяма е въпросителната какви действия ще предприема Москва, но в никакъв случай няма да остави Башар Асад сам.

-          Току що излезе новина, че Тръмп е предупредил Русия, че ще ударят Сирия?

-          Това е политиката да се уведомяват, когато ще има сериозни действия. През януари САЩ предупредиха Русия за обща атака с кюрдите. Руснаците казаха, че не са там, американците действаха, и руската фракция „Вагнер“ понесе сериозни щети. Сега въпросът е дали Тръмп ще предприеме ограничени действия, както Обама, или ще предприеме действия срещу линии на Башар Асад и ирански милиции. Ако говорим за основния противник в Близкия Изток на Тръмп и САЩ, това е Иран. Иран в момента се намира в подем. Ако се започва ограничаването на иранското влияние, може би Сирия е начална точка за една по-широка операция срещу Иран в региона.               

-                         Възможно ли е ударите от сраната на САЩ да доведат до това, което стана в Линия и свалянето на Башар Асад?

-          В Либия Муамар Кадафи беше оставен сам. Башар Асад има сериозната подкрепа на Иран и Русия, което не е без значение. По-скоро може да се потърси вариант, в който Башар Асад да е по-отстъпчив, да се търси неговото отстраняване, но близки до него да останат на власт, т.е.. да се търси нещо по-гъвкаво като решение. Това би било възможно само ако силите, близки до САЩ, получат повече възможности за действия и възползвайки се от американските действия, да възстановят позициите си.

-          А изобщо за край на 7-годишната война в Сирия може ли да говорим?

-          В Сирийския конфликт участват толкова много играчи – регионални, международни, неправителствени организации, частни корпорации. Политическото решение на конфликта може да бъде постигната много трудна, тъй като трябва да бъдат удовлетворени различни интереси. Аз вече се съмнявам, че някой си спомня защо започна тази война и дали сирийският народ я иска. Тази война се превърна в задочен сблъсък на геополитическите играчи. Да си изпробваме паравоенните формирования, да се възползваме от частните компании, които печелят от този конфликт, да се възползваме от природните ресурси. Сирийският конфликт е площадка за по-сериозни геополитически процеси.