По-либерален режим за тютюнопушенето - може би, но надали!

Общество

14-04-2018, 09:08

Снимка:

България утре

Автор:

Моника Гаджанова

Всичко от Автора

Още по Темата:

Валери Симеонов: Хората имат право да пушат в заведения за хранене

Градините на ресторантите спасяват оборота през лятото

От 1 май Австрия връща пушенето в ресторантите. Можем ли да променим и нашата законодателна рамка?

Първата лястовица в тази посока беше признанието на заместник министър-председателя Валери Симеонов, че и в Народното събрание се пуши. Въпреки, че не пуши, той се опита да защити правата на пушачите и „намигна” на бизнеса като сподели личното си мнение, че е възможна частична промяна на забранителния режим у нас относно пушенето на обществени места. Вицепремиерът смята, че за зали и театри промени не са нужни, но е възможно да се възстанови стария режим в заведения и ресторанти, а на обособени места да е разрешено тютюнопушенето.

„Ние не сме Австрия“, коментираха от Сдружението на заведенията в България. „Да не забравяме, че сме България“, припомни председателят Емил Коларов.  Повече от 30 на сто е спадът в оборотите при бизнеса.

„Лятото малко се ще променят нещата с градините, но после идва есен, зима и пак почваме същата драма. Ние имахме много адекватни предложения, но общо взето не ни обърнаха внимание. Не толкова обособени места, колкото отделни обособени заведения, където да може да се пуши и който желае да ходи в заведения, където се пуши. Който не желае – да не ходи. Отделно ставаше въпрос за часови зони, за нощни заведения, където така или иначе малки деца няма.

Да не говорим, че всичко е въпрос на превенция и първо трябва да си оправят нещата по училищата с пушенето, а после да гледат нас. Субсидират производството на тютюни, а в същото време не могат да го използват хората. Аз по принцип съм непушач, но тук става дума за друго нещо – за бизнес.”

От Сдружението на заведенията у нас са скептични за скорошна промяна на режима за тютюнопушене.

„Защото са усвоени едни пари, които са вложени в здравеопазване и в неправителствени организации като „България без дим”. Пари, които идваха отвън, от „Блумбърг“ идваха, той спонсорираше ремонт на онкокабинети и болници и т.н. Оттам е и условието да се въведе забраната за тютюнопушенето”, твърди бизнесменът.

Икономическият интерес не бива да надделява над здравния, категорични са от Българското дружество по белодробни болести. Секретарят на дружеството д-р Велин Стратев смята, че по отношение на заведенията не трябва да се върви назад, а нощните барове отдавна не се контролират. Той призна, че периодът от въвеждането на режима за забрана на тютюнопушенето на обществени места у нас е много кратък и затова няма проучване какъв е неговият ефект.

„Трябва да мине повече време. Аз лично в своята практика отчитам положителен ефект, както и повечето мои колеги. Даже и пушачите смятат, че забраната им влияе по-добре. Не смятам, че забраната за пушене в заведения и ресторанти е мярка, която може да откаже по-тежките пушачи, но консултация с пулмолог от 3 минути повишава с 30% вероятността пушачът да преосмисли вредите от навика си и да се откаже. Има такива проучвания. Начинът е чрез непрекъснати консултации и подтикване към промяна на начина на живот. Тук моята практика отбелязва ефект. Доста мои пациенти, след като обсъждахме вредите, спряха да пушат”, обясни той.

Д-р Даниела Дариткова, председател на Здравната комисия в Народното събрание уточни, че към момента няма никаква законодателна инициатива в посока за либерализиране на забраната за тютюнопушене.

„В рамките на коалицията тази тема все още не е обсъждана. Аз нямам информация темата да е обсъждана в Коалиционния съвет. Аз винаги от самото начало на този дебат съм твърд привърженик на забраната за пушене в закритите обществени помещения. Категорично не трябва да има отстъпление. Напротив контролът трябва да бъде по-строг”, твърди тя.

За много от депутатите хабенето на нова обществена енергия по въпроса „за“ и „против“ тютюнопушенето на обществени места е едно излишно усилие. Те са убедени, че въведеният забранителен режим е още един пример как може да се лекува обществото без лекарствена терапия.