Деси Радева обяви, че иска да помогне на болна жена. За целта… продава стара рокля

„Не ме бива във фотосите, но това е рокля от копринен жоржет. От приема за 24-ти май. Цена 300 лева.“

Откровено казано, пиша този текст с много съмнения. Та кои сме ние да съдим някого, който е решил да помага, за похватите, които си избира?

Но няма и смисъл да се мълчи.

Защото „първата дама“ Деси Радева отново намери начин да влезе в медиите – и пак не с нещо друго, а с най-обикновен пост в социалната мрежа. Но този път не къде да е, а в една група за помощ – „Да помогнем на Надежда“.

Ако не знаете историята – Надежда е прекрасна млада жена, която се бори с коварно заболяване. Нейна майка е великолепната българска поетеса Маргарита Петкова. Самата Надежда също е съпруга и майка, а за да продължи да живее и да се грижи за семейството си и трябват средства за лечение на рака.

В групата „Да помогнем на Надежда“ всеки помага наистина както може – с пари, с молитви, с вещи, които се продават на търг. Хората даряват книги, ръкоделия, бижута.

А Деси Радева дарява стара рокля… От „копринен жоржет“… Носена на бал… За 300 лева и със сигурност купена не с нейни пари.

А помните ли, когато „помагаха“ на две живеещи в изключителна бедност деца като ги взеха за няколко дни по празниците, снимаха се с тях и ги върнаха?

Прощавайте, но не мога да повярвам в чистите намерения на президентската съпруга.

Сериозно? Ако реално искаш да помогнеш и имаш достъпа до всички медии в страната, до всички творци, дипломати, бизнесмени… Наистина ли единственото, което можеш да измислиш е да откачиш една рокля от гардероба си (която така или иначе повече няма да облечеш) и да чакаш някой да предложи 300?

Отговорът е „НЕ!“.

Вместо обаче да изреждаме какви хиляди други начини има Деси Радева да помага (ако искаше) на Надежда и на всички други нуждаещи се, нека по-добре си припомним какво е било и как е другаде.

Да започнем за хиляден път с това, че у нас Първа дама няма.

Жената до държавния глава има право сама за себе си да прецени дали има какво да предложи на обществото или е по-добре да не влиза в неприсъщи й светски роли, да не носи дрехи, които не и отиват и обувки, които не са и удобни (и буквално, и метафорично). Вместо това може да продължи да върви по собствения си път - успоредно със съпруга си. 

Виждали сме и двата примера.

В досегашната демократична история на страната две бяха президентските съпруги, които прегръщаха обществената функция, която макар и неофициално и неконституционно, при наличие на желание е тяхна. Антонина Стоянова и Зорка Първанова.

И двете обаче силно се различаваха от настоящата „първа“ – и по образование, и по подход, и по професионални успехи още преди политическия пробив на съпрузите им, и по целите, които си поставяха след това…

Съпругата на Петър Стоянов Антонина е юрист по образование и дипломат по професия. Говори няколко чужди езика и участва в няколко благотворителни фондации. Създадената от нея през 1998 г. Фондация „Ценности“ функционира и извършва благотворителна и културна дейност и до днес.

Зорка Първанова влезе в ролята на неформална първа дама от позицията историк и научен сътрудник от Българската академия на науките. И не изостави научната си кариера по време на десетте години на „Дондуков 2“. Именно съпругата на Георги Първанов беше инициатор на провеждането на благотворителните балове за сираци, които се организират всяка година от президентската институция. По нейно време беше създадена и инициативата в подкрепа на нуждаещите се „Българската Коледа“, която безспорно е едно от най-смислените благотворителни събития в страната.

Как е по-света?

Понятието Първа дама идва от САЩ, както и идеята, че съпругата на президента или държавния ръководител може и трябва да помага. Самата институция в някои страни е официална (такава е например стопанката на Белия дом), в други държави функциите и задълженията не са разписани никъде и са въпрос на желание и инициатива. Така е с първите дами почти навсякъде в Европа, включително и у нас.

Дори и при липса на пост, кабинет и служители обаче практиката показва, че тези, които искат да работят, винаги са намирали начини – дали с политика и съвети, дали с прегръщане на каузи и участие в преговори, дали с учредяване на фондации и организиране на благотворителни събития.

Мелания Тръмп

Настоящата съпруга на действащия американски президент е обожавана от едни и мразена от други. Бившият модел често бива подценявана, a опитите и да помага и да прави дарения не винаги са посрещани с добро око. Наскоро новината, че училищна библиотекарка е отказала да приеме книги от Първата дама, обиколи света. Това обаче не действа обезкуражаващо на Мелания, която продължава да работи в избраната от нея посока. Каузата й като първа дама е борбата срещу тормоза в интернет. Мелания беше активна и в годините преди съпругът и да стане президент като се включваше в каузи на Червения кръст и други благотворителни организации.

Мишел Обама

Съпругата на Барак Обама беше истински пример какви са задачите на една Първа дама. Мишел водеше кампании за подобряването на физическото и менталното здраве, както и за промотиране на образованието. Безспорно най-големият и успех беше кампанията „Оставете момичетата да учат“, която събра над 3,5 млрд. долара за по-малко от година. Целта на събирането на средствата – да бъде помогнато на около 62 млн. момичета по света да имат осигурено право на образование.

Самата първа дама нито за миг не се поколеба да „нацапа ръцете си“, за да даде пример и да популяризира каузите, в които вярва. Тя копаеше зеленчуци в градината на Белия дом и дори записа рап парчето „Върви в колеж“, за да стигне посланието й до младите хора.

Когато настоящата неофициална Първа дама на Франция Бриджит Макрон беше на път да получи официална роля и статут, французите бурно възроптаха срещу това. Подобна титла не е характерна за френската демокрация (нито пък за българската). Не им е и нужна. Защото Първа дама или не, жената на френския държавен глава винаги е играла голяма роля.

Достатъчно е да се спомене дори и само едно име, което обаче на българите винаги ще говори много – Сесилия Саркози. Бившата съпруга на Никола Саркози имаше решаваща роля в процеса по освобождаването на българските медицински сестри, които лежаха несправедливо обвинени в либийски затвор. И Сесилия се намеси – без оглед на международното положение и без съобразяване с чисто политическите доводи защо може би е по-добре да кротува. С инструментариум, с който дори не разполагаше, но пък с искреното желание да помага, променя и да бъде полезна.

Продаването на стари рокли е излишно. То не просто не води промяна, а е капка в морето дори и в конкретния случай.

Да покажеш на две бедни деца свят, който в момента не е техният, не е от полза никому, дори и за тях самите.

Това е най-обикновен зов за медийно внимание.