Запазването на стабилността при натиск за социални разходи ще е основната трудност

Георги Ганев, Център за либерални стратегии:

Очаквах да има повече съвместяване на длъжности, но извън това засега не мога да коментирам, тъй като не знам каква ще е стратегията на служебното правителство. Чета тримата вицепремиери като директен ангажимент на президентството със служебния кабинет. Другото, което ми прави впечатление, е, че персоналната летва е сериозна, т.е. това са хора с качества.

Основен приоритет ще са изборите, това е вън от съмнение. Както спомена Марин Райков, приоритет са и стабилността, и приемствеността в държавните институции. Освен това той се ангажира с повишаване на доходите на нискодоходните групи при запазване на бюджета. Може би са търсили или вече са намерили някакви резерви в бюджета.

И президентът, и Марин Райков четат протестите като заявка за демонополизация, а не за национализация. От чутото мисля, че целта пред правителството е най-малкото да подготви либерализация. Електронното правителство очевидно също е приоритет, след като има отделен министър за него. То отдавна е приоритет на президента.

Очевидно няма да се правят национализации и се запазва валутният борд при сегашната му структура. Присъствието на Калин Христов като финансов министър ще осигури това. Най-голямото предизвикателство е заявката за преструктуриране на пазара на труда и създаване на работни места. Дори и да искат да правят много хубави неща, ще срещнат отпор в лицето на синдикатите.

Основният макроикономически риск е от спад на държавните приходи. При политическа криза всеки гледа да спести от данъци. Това е риск, който трябва да се управлява внимателно през следвашите 2-3 месеца.

Петър Чобанов, макроикономист, Институт за нов икономически напредък

Някои от новите министри са изявени професионалисти, но за мнение е още рано. По-добре е да се коментират действията и резултатите от работата им, а за това трябва да мине време. Надявам се да се сработят добре като екип.

Приоритет е възстановяване на стабилността на публичните финанси. Трезва преценка на фискалната ситуация и рязане на паразитни разходи, които не са необходими. Внимателно балансиране на входящи и изходящи парични потоци. Предстои и написването на национална програма за реформи, което позволява трасирането на пътя за нови и необходими реформи, за които има съгласие.
Трябва да се направи оценка на скрити фискални задължения не само на институции, но и на държавни предприятия, за да се знае цялостната картина на публичните финанси. Провеждането на честни и спокойни избори също е първостепенен приоритет.

Приоритет са и ясни знаци за нормализиране и подобряване на бизнес средата, като се подготвят важни реформи в тази област, дори и да е необходимо да се правят от следващия парламент.
Ключово ще е и вглеждането в социалната област, в никакъв случай тя не трябва да се пренебрегва.
Приоритет е да се даде възможност на администрацията да работи, като има последователност в действията, във възлаганите им задачи и престанат гоненията и преструктурирането, което създава несигурност.

Трудност биха били скелети в гардероба, за които новите министри ще научават в движение. Трудности ще възникнат и от очертаващия се спад на икономическата активност и на бюджетните приходи, както и от продължаващи протести и натиск за промяна, и то в сфери, в които служебното правителство няма правомощия. Предстоящата предизборна кампания също може да създаде затруднения в работата на министрите, като създаде нестабилна и несигурна среда. По-скоро трудностите и предизвикателствата ще са повече, но при наличие на воля и изграждане на добър екип те могат да бъдат управлявани.

Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в "Елана"

Служебното правителство има един много важен ангажимент пред себе си - да даде увереност в стабилността на държавните финанси както в страната, така и в международен план.

Необходими са ревизия и оповестяване на резултатите в подробности, което трябва да започне да връща доверието в България като остров на стабилността. Това може да означава и преразглеждане на елементи от разходната политика, за да се подсигури безпроблемната работа на публичния сектор. Не мисля, че е работа на служебно правителство да предприема или дори само да сложи началото на нова икономическа политика.

То няма достатъчно време за разработването и прилагането й, а и всяка непопулярна мярка, колкото и логична да е, би срещнала отпор от политическите сили в предизборните им кампании. Всеки от новите министри би трябвало да изготви доклад за текущото състояние на икономиката и на работата на отделните ведомства, с което да спести време на следващото правителство. Най-големият риск остава влошаването на бюджетните приходи. Затова приоритет е събираемостта на приходите. Опасността от влошаване на глобалната икономика и ефектите от това върху българската икономика към момента не е висока.