Четири партии в пакет се борят за третото място

Госпожо Йорданова, повечето българи искат предсрочни избори.  Призивът „избори веднага” с течение на времето се превърна в „избори 2 в 1”. Вървим ли към предсрочен вот?

През времето от парламентарните избори насам парламентът не успява да работи така, че да възвърне доверието на хората към себе си. Наблюдаваме трайна тенденция към загуба на доверие в тази институция.

В момента неодобряващите парламента са 76%, а одобряващите-едва 15%, като неодобрение има дори сред симпатизантите на управляващите. Разбира се, за парламента у нас винаги се е мислило преди всичко като за арена на политическите страсти. Рядко е доминирал образа на законодателя.

Тоест – оценката за парламента е оценка за самите политически партии?

Да, може спокойно да се каже, че отношението към парламента е отношение към тепиха, където се борят политиците и политическите партии. Българите нямат усещането, че става дума за институция, в която се коват закони и се решават конкретни проблеми на хората.

Какво е отношението към кабинета, и там ли има негативни тенденции?

Да, там също се наблюдава непрекъснат тренд надолу. В момента кабинетът е одобряван от 25% от българите, а неодобрение декларират две трети. Пламен Орешарски като премиер обаче продължава да бъде по-одобряван от кабинета. Неговият рейтинг възлиза на 30%. Неодобрение към работата му изказват 60%.

Затова ли твърдите, че рейтингът на тези институции е спаднал до необратимост?

Рейтингите на тези две институции са пряк резултат от политическата истерия, която властва в България от една година.

Защо липсват рейтингите на министрите, обикновено и те са в класациите на социолозите?

Повечето министри за близо девет месеца работа на кабинета остават предимно непознати за населението. Социолозите, които държат коректно да интерпретират данните си, не би трябвало да определят като добра или лоша работата на един политик, когато 80 процента от хората не го познават. Той просто е непознат и неизвестен. Нещо достатъчно лошо само по себе си.

Освен това, в резултат на продължителната обществена съпротива към управляващите, министрите все повече заприличват на хората на съвкупен политически субект.

Доколкото често твърдим, че партиите в България са предимно лидерски, какво е отношението на хората към партийните лидери? И там ли тенденцията следва тази при институциите?

При лидера на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев регистрираме лек спад на одобрението от 2% , което в момента възлиза на 23%. Неодобрението е значително по-висок дял. 69%.

Последните месеци внесоха значителни корекции в публичния образ на Волен Сидеров Одобрението към работата му намаля поне 3 пъти в сравнение с пролетта на 2013 г. а неодобрението му достигна рекордните за неговия рейтинг 89%. Лютви Местан също губи одобрение за последните месеци -3 %, като неодобрението към лидера на ДПС е 80%.

От лидерите на партиите представени в сегашния парламент, Бойко Борисов е най-одобряван- от 34 процента, а неодобрението му е по-ниско от това на останалите– 56%.

Вашите респонденти в момента дават известна преднина на ГЕРБ пред БСП. Вие самата твърдите, че всъщност бившите управляващи през цялото време след изборите са били най-одобрявани, така ли е?

Аз не твърдя това за първи път, а го твърдя през цялата изминала година. Никой не е оспорил тези данни. Аз също не оспорвам възможността на различно зададени въпроси да се получават различни отговори.

Запазва ли се демографския профил на избирателите на ГЕРБ и в каква степен ГЕРБ запазва делът на избирателите си в сравнение с изборите от май 2013-та?

Избирателите на ГЕРБ са предимно млади хора, както и такива на средна възраст. Те са предимно с десни и центристки ориентации, хора, стъпили здраво на краката си, по-заможни, сравнително по-образовани, от областните и по-големите градове. Като цяло те са по-близо до профила на десния избирател, колкото и това да на е по вкуса на отделни десни политици у нас.

70% от гласувалите за ГЕРБ през май, 2013 биха повторили вота си и днес. Като всяка партия, която от власт е преминала в опозиция, ГЕРБ е разочаровал немалко избиратели, но в същото време край тази партия гравитират нови хора и тя продължава да е витална. „Текучество” в големите партии след като падат от власт е имало и ще има. Въпреки тежките и постоянни обвинения към управлението на ГЕРБ, девет месеца след излизане от властта, тази партия запазва в общи линии електоралната си тежест и не се срива въпреки неблагоприятните прогнози на много политици и коментатори.

А как изглеждат нещата в този ред на мисли при БСП?

Днес биха повторили вота си за БСП малко над 80% от гласувалите за тази партия през май, 2013г. БСП и ДПС традиционно имат по-голям дял твърди електорални ядра.Друг е въпросът доколко БСП може да привлича периферия, защото според мен бившата и периферия по-скоро би отишла при АБВ.

Силно впечатление прави отношението на социалистите към Станишев и Първанов, които са едновременно одобрявани от половината социалисти.

В номинален план одобрението към Станишев сред социалистите е по-висок дял от одобрението към Първанов в момента /79%: 55%/

Важно е обаче да се знае, че половината от социалистите обхванати в нашето изследване твърдят, че едновременно харесват и Първанов, и Станишев. Моето обяснение е следното. Не навсякъде остротата на конфликта се приема от хората по начина, по който се приема от политическия елит. Мисля, че връзките се късат на ниво „политически елити”. Станишев съвсем ясно обяви, че АБВ е друга партия. Освен това за враг е оразмерен Борисов, а за негов пръв помощник-Първанов.

И вие, и ваши колеги, твърдите, че подкрепата към АБВ не идва само от средите на социалистите. Може ли да се каже и така: дясната част от периферията на АБВ докосва лявата част от периферията на ГЕРБ?

Звучи логично, но не мога да го докажа емпирично, поне засега. Иначе в профила на АБВ се смесват два типа симпатизанти-единият близък до традиционния профил на БСП избирателите, а втория-на хора на средна възраст, заможни и успели, жители предимно на градовете-областни центрове.

Една трета от българите се определят като хора с националистическо самосъзнание. В същото време виждаме повишен интерес и внимание от няколко партии в този сегмент. Как си обяснявате това взаимно патриотично пробуждане?

Битката за гласове е много ожесточена и почти истерично се търси мястото, където има „пазар” на свободни гласове / в случая-не в смисъла на покупко-продажбите/. Такова едно място е политическия център. Второто място, макар и обособено на друг принцип е националистическото пространство. Досегашният национализъм не можа да надхвърли себе си в лицето и на НФСБ, и на „Атака”и да калкулира растяща подкрепа. Основната причина е, че те не се приземиха до конкретните проблеми на хората в степента, в която това беше нужно на избирателите им.

„България без цензура” печели привърженици и отбелязва развитие. Какъв е типът симпатизанти на тази формация?

Формацията се харесва както на най-младите, така и на най-възрастните.На хора, които не искат да чакат и на хора, които нямат възможност повече да чакат.Хората на Бареков привличат население сред жителите на градовете извън столицата.

В този смисъл те до голяма степен са на един и същ терен с Реформаторския блок. Но там нещата сякаш застинаха въпреки новите, модерни и разумни послания.

Заради появата на АБВ Реформаторският блок през последния месец не беше в светлината на прожекторите, въпреки, че в последно време там се случиха интересни неща. Лицата на Реформаторски блок показаха през последния месец добър политически рефлекс по повод на текущи събития. Така или иначе 0.4 разлика с останалите от „6-процентния пакет” (АБВ, „България без цензура&ddquo; и ДПС, б.авт.) не поставя реформаторите по-назад, те са в един пакет.

След началото на протестите непрекъснато се говореше за търсене на алтернатива. Създаде се Реформаторският блок, но засега той не осъществява електорална инвазия. Какво им липсва?

Според мен при Реформаторите има два основни проблема. Първият е как да обхванат всички десни избиратели. Да накарат да гласуват именно за тях хората, които няма да отидат да гласуват за ГЕРБ или за БСП, за Бареков или за АБВ. Защото ако десните хора у нас за пореден път останат огорчени и по домовете си, това ще бъде фатално и за Реформаторския блок. Друга задача е Реформаторския блок да съумее да контролира вота на своите избиратели Избирателите на партиите в РБ не се дотам хомогенни и все още не са станали достатъчно единомишленици.

Тъй като все пак изборите са за евродепутати, какъв е вашият анализ за популярността на досегашните ни представители там и доколко тяхната дейност е разпознаваема на родна почва?

Според изследването най-популярен е Ивайло Калфин, който е одобряван от една трета от българите. Високо одобрение има и Антония Първанова-17%. Като цяло, по-п ознатите от политиката у нас евродепутати имат по-висок рейтинг от онези, които започнаха политическата си кариера именно от европарламента.

Очаквате ли сегашните добри евродепутати да намерят отново избираемо място в листите? Усещането е, че тези избори на практика се превърнаха в една „чакалня” за парламентарния вот?

Големият въпрос е как ще се съставят листите –дали ще се заложи на хора, натрупали опит като евродепутати, или на политически лица-символи във вътрешнополитически план, за да се активизира партиен вот.

Какво пропускаме?

Дебата. Би трябвало да има дебат и оценки за направеното, да се види какъв тип хора да издигнем, можем ли да бъдем представлявани по-добре,да коментираме с какво можем да заинтересуваме Европа…Този дебат отсъства в обществото.