Томислав Дончев - вицепремиер по управление на средствата от ЕС и икономическата политика, в интервю за предаването „Седмицата“ по Дарик Радио

Водещ: Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев в „Седмицата“. Добро утро.
Томислав Дончев: Здравейте.
Водещ: Колко прогнозирате, че ще бъде брутният вътрешен продукт на България през тази година?
Томислав Дончев: През тази година?
Водещ: Да.
Томислав Дончев: Може би малко по-нисък от изначалната прогноза. Без да сме в детайли след запетаята, може би около 81 млрд.
Водещ: Лева?
Томислав Дончев: Лева, да.
Водещ: Миналата беше?
Томислав Дончев: Малко по-малко.
Водещ: Около 80. Каква част от него се преразпределя в бюджета от държавата, общините, различни фондове – пенсионен, здравен?
Томислав Дончев: Без да броим средствата от еврофондовете, относително скромна част, ако сравняваме с другите страни от Европа - 38-39, при всички случаи под 40.
Водещ: Около половината?
Томислав Дончев: Под половината, категорично. Има страни, които разпределят над 50, дори в Скандинавието държавата управлявала над 60% от брутния вътрешен продукт.
Водещ: И колко са парите, използвани по програми на Европейския съюз през тази година от България? Реално използвани. Разбира се, вие ще прогнозирате и до края на годината какво се надявате да стане. За какви пари става въпрос?
Томислав Дончев: До момента платените и възстановени средства от Европейската комисия са малко под 4 млрд. евро, от които през последната година са платени мисля, че малко по-малко от 1 млрд. евро. Говоря в евро.
Водещ: 2 млрд. лева.
Томислав Дончев: Грубо. Но това е без Програма за развитие на селските райони.
Водещ: Значи, България има 40 млрд. собствени пари, които преразпределя и 2 млрд. лева от европейските фондове. Честно да ви кажа, не разбирам защо е това фокусиране за разговора върху парите от европейските фондове.
Томислав Дончев: Опитвам се дори да прогнозирам мисловната ви геометрия. Ще ви изпреваря. В добра година, имам предвид година с много плащания, европейските пари са не повече от 10% от публичните разходи. На въпроса защо е това фокусиране върху тях – има различни причини. На първо място, като, така да се каже, един спретнат аргумент, бихме могли да кажем, че това са огромна част от парите за публични инвестиции. Особено за публична инфраструктура. Вероятно 2/3 от инфраструктурните подобрения, ново строителство в България, се правят с европейски пари. Така че нормално е да имаме едно по-особено отношение, по-особено внимание върху тях. Всъщност има друга причина. Това е свързано примерно и с предходни травми от 2008-2009 година, които са не само въпрос на пари и на сметка, но и на един ужас, примерно, да не ни отнемат нещо, което по принцип имаме право, заради наши грешки. Разбира се, има и друга менталност. Това са едни пари, с които трябва да бъдем много предпазливи, защото те са мерило доколко сме се превърнали в европейци. Което, разбира се, не е съвсем правилно. В крайна сметка европейското финансиране е нещо, на което България има право. То не е благотворителност.
Водещ: Не е ли по-важно да проведем разговорът какво правим с 40-те милиарда? И ако ние с тях се оправяме добре с разпределянето им, да хвърлим такива усилия? Вие обикаляте студията да обяснявате за двата милиарда всъщност. Не обяснявате… отговаряте за цялата икономическа политика на страната, не обяснявате за 40-те милиарда.
Томислав Дончев: Съвършено сте прав. Има един въпрос, който ме тревожи от много години. Това е по същество различното третиране на парите от българския бюджет и на европейските пари.
Водещ: Значи тях, даже и нещо нередно да има, те нали няма да го видят в Брюксел, така че какво ни засяга?
Томислав Дончев: Което, без да коментираме процедурата и административния детайл, не, че разговорът няма да стане интересен, би могло да ни доведе до един много обиден извод – че европейските ни партньори – тези, които осигуряват огромната част от финансирането, което идва в България по линия на европейските фондове, са ни по-скъпи от българските данъкоплатци. Което, разбира се, е абсурдно.
Водещ: Добре, вие как бихте променили този разговор?
Томислав Дончев: Аз от години говоря за нещо, което за съжаление се случва твърде бавно – това е ефектът на заразата, само че в добрия смисъл на думата. Тоест тези малко по-високи стандарти, които имаме при управлението на европейските пари, да се прехвърлят или да заразяват управлението на държавните пари. Това се случва, но с темпове много по-бавни от желаните.
Водещ: Добре, а българската администрация не хвърля ли несъразмерни усилия за двата милиарда, така че да не й остава достатъчно време да мисли за 40-те?
Томислав Дончев: Това е грешка. Грешка е. Всъщност европейските пари се управляват от много малко хора. Илюзия е да си помислите, че става дума за десетки хиляди чиновници, които са съществена част от администрацията. Става дума за много малко хора на национално ниво, сигурно говорим за около 1000 души, които управляват всичките тези милиарди и по оперативните програми, и по Програма за развитие на селските райони. А в общините тези, които в крайна сметка са инвеститорите или управляват проектите, става дума буквално за 6-7 души. Много малко на брой експерти са отговорни за управлението на европейските пари, които, между впрочем, е проблем. В България вече има натрупан човешки ресурс в тази сфера, но той е крехък и хората са малко.
Водещ: Колко пари трябваше да използва България през тази година по европейските фондове?
Томислав Дончев: Тази година все още не е свършила.
Водещ: Трябва да използва. Това са останали всъщност пари до 2012 година включително?
Томислав Дончев: Не, не. Значи, програмният период 2007-2013-та всъщност приключва 2015-та по правилото М+2, тоест…
Водещ: Годината плюс още две.
Томислав Дончев: Точно така. И реално плащанията ще бъдат допустими до края на 2015 година. Всяка година си има т.нар. годишна цел – обем средства, които трябва да бъдат платени. Ако държавата е платила по-малко, отколкото е посочената годишна цел, разликата между това, което е платила и целта се описва – или това е т.нар. автоматична загуба на средства. Държавата е плащала с по-бавни темпове, отколкото е трябвало.
Водещ: Колко ще отпише България тази година?
Томислав Дончев: Ако говорим в по-груби числа, до края на годината по оперативните програми трябва да бъдат платени около 400 милиона евро.
Водещ: Това е по цел?
Томислав Дончев: Точно така.
Водещ: А колко ще бъдат като ваша прогноза? Вестник „Сега“ пише за 2012 милиона евро като прежалени.
Томислав Дончев: Прежалени няма. Прежалени няма. Ще се опитам да обясня ситуацията с възможно най-разбираеми термини. Има риск от загуба на средства, огромен. С болка мога да коментирам, че ако в предишни години битката е била да няма загубени средства, в момента битката е загубените средства да бъдат по-малко. Свикнали сме с мисълта, че загубени средства ще има. Въпросът е да бъдат по-малко. Ако коментираме и оперативните програми и Програма за развитие на селските райони, числото е буквално ужасяващо.
Водещ: Колко?
Томислав Дончев: Няма да го кажа. И знаете добре защо.
Водещ: Понеже цяла седмица повтаряте: ужасяващо, ужасяващо, кажете…
Томислав Дончев: Не мога да назова число.
Водещ: А защо? Не знам защо.
Томислав Дончев: Ще ви обясня веднага. Кажа ли конкретно число, това е сигнал към всички администрации, че едва ли не аз съм свикнал с подобна мисъл. Което може да означава оттук нататък до Нова година да излезете в отпуск. Което е недопустимо.
Водещ: Вие затова им казвате: искаме всичките 400 милиона евро да бъдат използвани?
Томислав Дончев: Точно така.
Водещ: Какво трябва да се направи, за да бъдат използвани? Трябва да се подпишат договори ли или трябва да се приемат обекти? Какво физически трябва да се случи?
Томислав Дончев: За 30 дни или вече по-малко от 30 работни дни, не може да бъде компенсирана цяла година, за съжаление. Проблемът не е решим с бързо подписване на платежни нареждания. За да има плащания, примерно говорим за строителство в масовия случай, трябва да има приета част от обект или обект, той трябва е актуван, трябва да има фактура, трябва да има искане за плащане…
Водещ: Преди това трябва да е построен, нали, най-важното?
Томислав Дончев: Точно така. Само, ако се опитваме да анализираме защо сме в тази ситуация, ще ви напомня, че поради всички драми през изминалата година по една от оперативните програми – „Околна среда“, тези, които изпълняват проектите, не получаваха от държавата финансиране половин година. Това е половината от годината. И сега се чудим защо има риск. Каквото и да се направи, каквито и героични усилия да бъдат положени, макар че героизъм не е точната категория и точния профил на усилията, има риск…
Водещ: Какво трябва да направи Бойко Борисов в Брюксел другата седмица за европарите?
Томислав Дончев: Едно посещение в Брюксел не е свързано само с европейските пари, доколкото отношенията ни с европейските партньори не се изчерпват само и единствено с европейските пари.
Водещ: Понеже през тази призма самият той представи, че отива. Вас ви праща тази седмица да молите, човещина иска.
Томислав Дончев: Това е всъщност елегантно описание на ситуацията, в която се намираме. Всъщност имахме дълги преговори на различни нива – като започнем от комисари и стигнем до директори и експерти в администрацията, не само по този въпрос, защото всъщност проблемите на България с европейското финансиране не се изчерпват с риска от загуба на средства. Това е само един от трите проблема, които имаме. Имахме дълги разговори, еднодневни, с колегите от Европейската комисия, за да търсим варианти как излизаме от сложната ситуация, в която се намираме. Разбира се, премиерът е редно, има задължението на високо политическо ниво да адресира същите проблеми, които ние коментирахме и тази седмица.
Водещ: Добре де, ако не стане, какво толкова? 400 милиона евро, 800 милиона лева на фона на 80-милиарден бюджет в рамките на този месец какво толкова е фатално това за България? На фона, че парламентът разрешава заем, който да е над 4 милиарда, впрочем 4 милиарда България си ги обсъжда вече няколко месеца като джобни пари с КТБ – как ще ги взима, връща, дава.
Томислав Дончев: Те със сигурност не са джобни пари. Освен това, ако влезем в тази категория да коментираме какво толкова по отношение на всеки разход, не знам докъде ще стигнем.
Водещ: Не, става дума не слагате ли малко като със случая с еболата – прекален акцент. Не е неважно, естествено е, че трябва да се посрещат болните, да се лекуват, но това да се превръща от сутрин до вечер в основна новина… Тук и медиите участват в слагането на този акцент.
Томислав Дончев: Да, тук сме винаги в колективен грях с медиите. Но, ако въпросът е дали зад тази тема примерно се крие нещо друго и дали благодарение на това, което не бих нарекъл истерия, хайде да кажем привличане на вниманието, не остава незабелязано нещо друго, аз бих, да кажем, се хванал на закачката и бих го коментирал. Но преди това искам да кажа нещо друго. Европейските пари освен приход, това не бива да се подценява, нали, говорим в години, където инвестициите, външните /…/ са много по-малко, отколкото искаме. Това са един от малкото приходи, които влизат в страната. Освен живи пари, това е тест доколко и администрациите, и местните власти, и бизнесът съумяват да играят по високите европейски стандарти. В този смисъл, освен като чист нетен приход, трябва да гледаме от такава гледна точка - това е един от тестовете за това колко се е европеизирала България. А дали темата е преекспонирана? Вероятно има един елемент на завишена чувствителност по отношение…
Водещ: Аз не съм сигурен дали хората, които ни слушат и четат примерно бомбастичните заглавия по първите страници на вестниците – то звучи ужасно да кажеш: България губи 200 милиона евро, примерно, до края на годината. Обаче като го поставиш в координатна система на по-големите суми, тогава разбираш че…
Томислав Дончев: О, дори ако го сравним с цялата драма с КТБ, това би имало характер, а не чак толкова голяма болка.
Водещ: Не, на собствения брутен продукт на България.
Томислав Дончев: Факт е, но нека да напомня и хайде да не говорим в числа и в трудноразбираеми категории, хайде да говорим в обекти. Ако не бяха европейските пари, България през изминалите примерно пет години едва ли щеше да направи каквато и да било значима инвестиция във водния сектор – подмяна на водопроводи и канализация. Преди малко коментирахме Сиера Леоне и липсата на такива. Това е един от белезите за нормална, развита, модерна държава. Ако нямаше европейските пари, колкото и да са малко на фона на всички останали разходи, нямаше да имаме „Тракия“, нямаше да имаме всички останали…
Водещ: Според вас България няма никакъв ресурс сама да преразпредели брутния продукт, който използва, така че да може да инвестира. Не можем без тези външни пари от Европейския съюз?
Томислав Дончев: Цялата логика на европейското финансиране не е мислено като вид благотворителност към новите, по-бедните държави членки. То е мислено като помощ те да укрепнат на общия пазар. Да не забравяме, че България е част от общия пазар и тя трябва да оцелява и да се утвърждава на него. Цялото финансиране е мислено като целенасочена инвестиционна програма в държавата да оцелее на общия пазар. И след примерно един период от 15 или 20 години тя да няма нито една базисна предпоставка, която да я прави по-неконкурентноспособна. Да има пътища, да има железници, да има тази базисна инфраструктура, когато говорим за водопровод и канализация, да има работещи администрации, корупцията да е на ниско ниво и да има квалифицирана работна сила. Това са основните фактори, които предопределят конкурентноспособността на една държава. Именно там отива европейското финансиране – инвестиционен процес, а не благотворителност.
Водещ: Добре де, но ето тази година България се оказа, че се хваща да прави неща, които обаче не получава за тях пари от Брюксел по някакви причини, може би основателни – заради неспазване на някакви правила. Но България иначе нямаше да се хване в трудна година да инвестира в толкова много неща.
Томислав Дончев: Съвсем друг е въпросът, че европейското финансиране не идва като зареждане на сметките на Министерството на финансите, минава през изключително сложни правила. И това е не само заради желанието на нетните донори, все пак страните, които финансират бюджета, парите им да се харчат както трябва. Това е част от цялото педагогическо упражнение новите държави членки да свикнат да харчат публичните пари по един много по-отговорен начин.
Водещ: Кое е повече – педагогиката или помощта?
Томислав Дончев: /…/ - учене чрез правене.
Водещ: Да минем по програми. По „Околна среда“ 400 милиона евро бяха замразени. Те са размразени и вие казвате, че няма да дойдат до края на годината всичките 400 милиона евро, ще дойдат половината, ако вярно съм ви разбрал?
Томислав Дончев: Като груби сметки да. Макар че аз не съм свикнал с лекота с такива големи числа. Обикновено като обсъждаме на оперативка, дори стигаме до последното евро или до последния лев. Програмата беше размразена преди една седмица, но не можем да очакваме абсолютно цялото финансиране, което е дължимо от Брюксел към България да дойде отведнъж, по една проста причина – ние сме го коментирали в предишни години – обикновено Европейската комисия няма възможност в последния месец да обслужи изведнъж всички плащания, защото и там има ликвиден проблем, тоест не винаги в края на годината има толкова пари, колкото тя иска да плати.
Водещ: По „Регионално развитие“ 106 милиона евро били застрашени. А колко са всичките всъщност замразени пари?
Томислав Дончев: Да не забравяме, че „Регионално развитие е останалата програма, която е замразена, тоест ние нямаме право да получаваме финансиране от Брюксел по нея. И ако успеем до края на годината или началото на другата година да отпушим финансирането по програмата, едва тогава можем да искаме пари от Брюксел. Дотогава всички плащания по програмата се правят от националния бюджет.
Водещ: По нея ли са тия сто милиона лева за онкоапарати, които щяло да загуби министерството?
Томислав Дончев: Е, не, това е фикция, доста неадекватни натрупвания. Те не са изначално определени обезателно за здравеопазването и не са сто милиона. И изобщо не е сигурно, че ще ги загубим. Тук е малко като вица.
Водещ: Сега, понеже тази седмица нали темата здравеопазване беше акцент заради мнимата ебола в София. Каква е всъщност истината? Даже то много вкусно звучаха като заглавия – че сто милиона лева България ги губи, онкоболните, вместо да бъдат лекувани с модерни апарати…
Томислав Дончев: За зло или за добро, кратките обяснения в тази сложна материя не винаги са правилни. Става дума за разговори, водени по времето на служебното правителство, средства, /…/ които са свободни от други сфери, опцията или възможността да бъдат прехвърляни към здравеопазване. Ако има възможност, те да бъдат платени до края на годината. Защото в цялата система има, да кажем, проекти, където има вече сключени договори, избран изпълнител и е достатъчно само да се намери финансиране. И е съвсем нормално да се правят подобни прегледи.
Водещ: А всъщност това е предимството в здравеопазването, че примерно производителят е уникален и не е нужно да се прави търг, за да се купи някакъв апарат.
Томислав Дончев: Разглеждана е подобна опция. Ние я анализирахме още веднъж. За мен рискът от закупуване на оборудване без надлежно следване на процедура по реда на Закона за обществените поръчки и конкурентна процедура е високо рискова. Има голяма опасност при закупуване на оборудване, дори някой да претендира, че е уникално, ако това се прави без процедура, конкурентна, парите да се наложи да ги върнем после.
Водещ: Значи, дали вярно ви разбирам? По програмата има свободни, те са сигурно повече – 100 милиона лева.
Томислав Дончев: Това е нормална част от така наречения процес на релокация, когато трябва да…
Водещ: България няма да ги използва, ако до края на годината не плати нещо с тях, губи ги просто, защото изпусна фронта.
Томислав Дончев: Обяснявайки грубо – да.
Водещ: И ние търсим какво можем да направим бързо?
Томислав Дончев: Точно така.
Водещ: И здравеопазването изглежда… да.
Томислав Дончев: Била е една от опциите.
Водещ: Коя е другата опция? Целият проблем е, че няма време за търгове, нали това е?
Томислав Дончев: Не, има и други опции. Да напомня примерно, че когато говорим на ниво общини, като част от подготовката понякога се /…/ процедури по Закона за обществените поръчки, подусловие. Т.е. за определен обект има избран изпълнител, но договорът с него е замразен до получаването на финансиране. Когато се получи финансиране, тогава договорът се реализира. Ако не се получи, договорът може да не се реализира. Имаме, да кажем, много подобни проекти на ниво местни власти, но предвид нуждите на здравеопазването е било напълно нормално да се обсъжда подобна опция.
Водещ: А в местните власти имаме ли за толкова пари – за 100 милиона или колко изобщо остават?
Томислав Дончев: Аз мисля, че на ниво местни власти имаме доста повече от 100 милиона проекти. Въпрос на детайлен анализ е колко от тях могат да генерират разходи в рамките на годината. Но това е доста техническа тема. Разбира се, нормален е интересът към сектор „Здравеопазване“ в момента, не само от гледна точка на този, но и на следващия програмен период. Аз съм скептичен и тук се опитвам да се изразя меко и деликатно, как подобна сума може да бъде разходвана в рамките на един месец без конкурентна процедура? При всички случаи това не е практика, когато говорим за европейските пари.
Водещ: По конкурентоспособност министър на икономиката Божидар Лукарски бил писал на Европейската комисия за Хайтек парка за 83 милиона лева. Там какъв е казусът?
Томислав Дончев: Не е минавало копие от тази кореспонденция през мен.
Водещ: И аз като слушателите чета какво пишат по вестниците, по сайтовете и се опитвам някак да подредим този разговор. Непрекъснато някакви пари се губят.
Томислав Дончев: Хайде, да подредим нещата, защото в противен случай разговорът може да стане хаотичен. Размахваме тук едни милиони, дори милиарди.
Водещ: То така изглежда по страниците на вестниците и по сайтовете.
Томислав Дончев: Факт.
Водещ: Аз затова започнах от глобалния въпрос – колко е брутният вътрешен продукт на България, за да го подредим.
Томислав Дончев: Подобни суми пленяват въображението и т.н.
Водещ: Да – 83 милиона лева ще ги загубим, няма да имаме Хайтек парк.
Томислав Дончев: Звучи страховито. Нека да обясня, че като част от сложния разговор, България в момента се намира в една много особена ситуация. Ние сме, де факто, в един момент, който застъпва два програмни периода. Първият е този 2007-2013 година, плащанията, обаче, на който могат да продължат до края на 2015 година. Теоретично сме в новия програмен период, защото той започва от 1 януари 2014 година.
Водещ: Но там лев няма. Това ще го обсъдим след малко.
Томислав Дончев: Това е съществена част от разговора, когато говорим за следващата година, която е де факто след един месец. В момента усилия са разделени, грубо казано, на две. Едното усилие да приключим колкото може по-добре този програмен период. Примерно, към момента старият програмен период, плащанията до момента са около 60%. Ние имаме година и един месец да видим какво можем да направим.
Водещ: 60% от 7 милиарда колко бяха?
Томислав Дончев: Не. Цялата сума, ако говорим в евро, грубо казано те са 6 милиарда и 670 милиона само в частта му европейско финансиране.
Водещ: Плюс земеделските?
Томислав Дончев: Земеделските са, да кажем, 2, 5 милиарда пак в евро.
Водещ: Така, отидохме към 9 милиарда. От тези 9 милиарда България ще е използвала 60%, казвате.
Томислав Дончев: Не, 60% е сумата до момента.
Водещ: Колко ще стане накрая? Или пак ще кажете, че не искате да кажете, за да не спрат да работят.
Томислав Дончев: Не. Да кажем преди две години императивната цел, която беше поставена, е пълно усвояване, макар че аз думичката усвояване не я обичам. Сега, към момента след всичко, което се случи, е редно, може би, да си поставим един по-реалистични цели. За мен плащания към края на програмния период от порядъка на 85-90% би било много добро постижение.
Водещ: Това няма ли да е в топ на Европа?
Томислав Дончев: Не.
Водещ: Аз съм чел за много по-ниско използване на евросредства от други държави.
Томислав Дончев: Върховото използване, има няколко държави членки, между впрочем, някои дори от новите държави членки, примерно една Естония, една Унгария предишният програмен период, които могат да се похвалят с над 95%, дори 96-97% от използване на средствата. Най-мрачният рекорд принадлежи на една държава членка, която няма да я назова, който е 10% използване на средствата.
Водещ: Назовете я, защо, интересно е, това статистика?
Томислав Дончев: Утре ще се срещна с посланика. Ще ми се обиди, че съм ги вкарал в /…/.
Водещ: Вече подавате, има посланик в София, в страната.
Томислав Дончев: 10% е най-мрачният рекорд.
Водещ: А колко е средният, тогава? Кое е нормалното?
Томислав Дончев: Трудно ми е да кажа как ще завърши този програмен период, защото ние не е редно да сравняваме програмни периоди с предишния абсолютно фриволно, защото има един процес на затягане на правилата през годините и постиженията стават все по-трудни.
Водещ: Все пак, кажете. Българите страшно, показаха и тази седмица, обичат - като паднем на блок светът свършва, второ място сме заели, защо не първо?
Томислав Дончев: Разбрах – как се класираме.
Водещ: Да. И темата с класирането, всъщност, от това, което сега ще кажете аз съм съвсем сигурен, че ще излезе, че България съвсем не е толкова зле.
Томислав Дончев: Категорично – не чак толкова зле.
Водещ: Така се представя.
Томислав Дончев: Дори и след всичко, което се случи през последната година и половина, което беше връщане назад. Но определено не е начело в необявеното…
Водещ: Какво е средното за Европа?
Томислав Дончев: Мисля, че най-добрите държави в момента, ако приемем, че при нас плащанията от комисията са около 60%, мисля че най-добрите в момента имат малко над 80%. Този, който е на опашката, това вероятно е съседна Румъния, бих се учудил, ако има плащанията повече от 35-40%.
Водещ: Значи България е в златната среда.
Томислав Дончев: Може би малко под средата.
Водещ: И в прогнозен план така би изглеждало и накрая, ако стигнем, даже ако стане 80-85% използване на тези средства ще излезе, че сме в добрите.
Томислав Дончев: От последна справка сме в една група с Чехия и с Италия, като от няколко години по-скоро изпреварихме Италия.
Водещ: Всъщност, можете ли да кажете, до сега, по-скоро, говорихме какви пари имаме да взимаме до края на година, да кажете по отделните програми какво е реалистично да се направи предметно даже, като обекти с парите, които остават по стария програмен период? По транспорт?
Томислав Дончев: Голямата цел е да бъде завършено всичко по АМ „Струма“, без разбира се, ЛОТ-3, който остава за…
Водещ: Това е Кресненското дефиле.
Томислав Дончев: Кресненското дефиле – този изключително предизвикателен обект от инфраструктурна гледна точка. Борбата е да бъде завършено всичко до края на програмния период, въпреки генерираното забавяне.
Водещ: Най-голямото там е Струма. По околна среда?
Томислав Дончев: Разбира се, трябва да бъдат завършени и други обекти, които са в режим на изпълнение. Министър Московски вече коментира, че /…/ по всички от големите обекти има генерирано забавяне средно по половин, някои от тях до една година. Има време то да бъде преодоляно. Коментирах, че имаме година и половина до края на програмния период. Екипите знаят какво да правят и аз съм обеден, че ще се справят.
Водещ: Околна среда?
Томислав Дончев: Околна среда имаме големите проекти за рехабилитация на ВиК инфраструктурата и за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците в /…/.
Водещ: Най-големият – Софийски завод за боклук.
Томислав Дончев: Най-големият, точно така, но имаме в страната множество системи за управление на отпадъците. Нека да напомня, че това е чувствителна сфера от гледна точка на спазване на европейското законодателство. От гледна точка на наказателна процедура. Същата е ситуацията и с пречиствателните съоръжения, защото имаме и регулация на сферата на емисиите на отпадъчни води. В огромната си част, ако приключи този програмен период както трябва, ние би следвало да сме затворили 80% въпроса с третирането на отпадъците в национален мащаб. За съжаление, във водната инфраструктура нещата не стоят така, въпреки милиарди, които се вкарват основно от средства от Кохезионния фонд едва ли ще задоволим повече от 5% от нуждите във ВиК сектора. Те са огромни. Те са пъти повече от финансирането, което имаме.
Водещ: Регионално развитие.
Томислав Дончев: Благодарение на регионално развитие много от големите градове на България имаме обновени, не само образователни институции, детски градини, социални институции, но и улици, площади, паркове.
Водещ: Не, аз ви питах за следващата, защото вървяхте доста конкретно по другите, а на тази програма кое виси за следващата година, което трябва да се направи?
Томислав Дончев: Няма нещо конкретно, което виси. По-скоро трябва да бъдат завършени всички тези обекти.
Водещ: Там кои са най-големите обекти?
Томислав Дончев: Тук обектите са по-малки, ако ги сравняваме с транспорт или с околна среда. Тук и броят на така наречените големи проекти имат такава категория по регламента – „Големи проекти“ е по-малък. Трудно е да кажа кой е най-големият проект по регионално развитие. Повече от тях са в обем до около 10 милиона и са деконцентрирани в страната.
Водещ: Конкурентоспособност.
Томислав Дончев: Конкурентоспособност няма опасност от загуба на средства до края на година. За съжаление, имаме тази травма с прекратената технологична модернизация преди няколко месеца. там няма обезателно нещо, което се гони и трябва да се направи. Разбира се, там остава един травматичен въпрос с газовата връзка със Сърбия, който за съжаление, ще бъде отложен за следващия програмен период. Беше стартирал преди три години и половина, ако не ме лъже паметта. Този проект, за съжаление, физическият напредък е скромен.
Водещ: Той за колко пари е?
Томислав Дончев: 45 милиона, ако не ме лъже паметта.
Водещ: Той е от най-големите и няма да стане.
Томислав Дончев: Не, най-голямата част от конкурентоспособност са финансовите инструменти „Джерами“. Това е най-голямата част, най-големият дял почти за 300 милиона като цял.
Водещ: Там кои бяха по-забележими обекти?
Томислав Дончев: Там няма обекти. Това е алтернативно финансиране за фирми, които не са обичайните договори за безвъзмездна помощ, а инструменти, кредити, но по много по-изходни лихвени условия както и специални инструменти за…
Водещ: Пак, може ли в предметни неща да сравните фирми, които са направили нещо?
Томислав Дончев: Фирмите, които ползват подобни инструменти са десетки, ако не и стотици. По всяка вероятност са стотици, но той финално на пазара минава през банки. От не се обслужва от органите на министерството. Така че нищо чудно някой от тях да не знаят, че са ползвали финансиране по линия на „Джереми“.
Водещ: Развитие на човешките ресурси? Там нещата изглеждаха, че всичко е използвано.
Томислав Дончев: Няма да има загуба на средства в рамките на тази година и съм радостен, че това…
Водещ: Там има ли измерване, всъщност, и какво се разви човешкият ресурс в България за тези седем години, вече осем, даже девет?
Томислав Дончев: Между другото, тази програма е незаслужено подценена, защото внимание /…/ се пленява от…
Водещ: Как подценена? Тя е преизползвана, абсолютно си е оценена.
Томислав Дончев: Не, имам предвид друго, че вниманието /…/ се пленява от големите инфраструктурни обекти, а е редно да си дадем сметка, че ако не беше Оперативната програма „Човешки ресурси“,някои /…/, примерно като социалната работа като, ясно е, че трябва да започне от деинституционализацията на целия процес – произвеждането на децата от институциите, но примерно да коментирам всички курсове за професионална квалификация, които са правени в последните години. Те вероятно в 95% от случаите са финансирани от оперативната програма.
Водещ: Има ли как да оцените реално повишава ли се, има ли измерване?
Томислав Дончев: Трудно се прави измерване на макро…
Водещ: С децата е по-лесно. Да кажем те са в домове за деца без родители или с увреждания са били Х деца, сега са станали по-малко.
Томислав Дончев: Започнали сме от да кажем 7 500.
Водещ: Сега колко са?
Томислав Дончев: Под половината. Вече се надяваме да бъдат малко над 3 или под 3.
Водещ: Това е измеримо. Обаче, това с обученията…
Томислав Дончев: Не е достатъчно, ако някой е завършил курс за обучения и е придобил сертификат. Това, разбира се, е добър, но не е достатъчно.
Водещ: Да, то е и въпрос каква част са придобили само сертификат без да са ходили на курсове.
Томислав Дончев: Това винаги с съществен въпрос, но по-същественият въпрос е дали това лице в последствие е успяло да си намери работа, като резултат.
Водещ: Има ли го това измерване?
Томислав Дончев: Правят се справки, първо на ниво проект се дължи детайлна отчетност не само за свършеното, но и за ефекта. Разбира се, малко е по-трудно, когато говорим на макрониво на цяла България да се търси ефекта, но имаме подобни инструменти и ще работим много с тях, когато се затваря програмния период и ние трябва да се отчетем на комисията, че не само сме, имаме предвид ЕК, че не само се похарчили законосъобразно парите, а от тяхното разходване има ефект. Същност, анализът на ефекта е най-сложният.
Водещ: Вие сега не можете да ми отговорите, всъщност, на този въпрос за ефекта квалификация.
Томислав Дончев: Трудно ми е да говоря в числа, защото говорим за стотици или за хиляди проекти, които са се реализирали по човешки ресурси.
Водещ: Това още не е обобщено.
Томислав Дончев: Частичното обобщено, но окончателната справка, така да се каже, ще се прави при затварянето на програмния период.
Водещ: Административен капацитет.
Томислав Дончев: Много и добри проекти за финансиране на публичните администрации, за повишаване качеството на работа.
Водещ: Дайте конкретно.
Томислав Дончев: Само да довърша. Част от проектите ефектът, може би, не е толкова видим, не е толкова осезаем, но да напомням, че благодарение на Оперативна програма „Административен капацитет“ е финансирана, така да го кажем, инфраструктурата на електронното управление у нас. Ние имаме почти готова система за идентификация. За съжаление, прогресът в тази сфера през последната година не беше особено интензивен. Но това, което беше направено в Министерство на транспорта по финансиране от ОПАК е дефакто, е основата на електронното управление у нас като най-забележимо, освен всички тези малки проекти, които са финансирани от местни власти, различни ведомства, това за мен е на-значимият, най-силният прогрес.
Водещ: Техническа помощ.
Томислав Дончев: Тя е вътрешно ведомствен инструмент. Благодарение на него се издържа електронният мозък на процесите, одитният орган, част от сертифициращите органи, Централното координационно звено.
Водещ: Сега, към бъдещите програми. Защо няма одобрени вчера от ЕК сред 39-те първи одобрени програми българска?
Томислав Дончев: Съвсем скоро ще има. Това ще бъде човешки ресурси.
Водещ: Те общо са 535 са всички програми, за които трябва да стане дума в рамките на целия съюз и вие очаквате България да получи до края на годината одобрение за човешки ресурс. Внесени са още – транспорт, иновации и конкурентоспособност и региони в растеж.
Томислав Дончев: Точно така. До края на месец ноември ще бъдат внесени още две – ще бъде внесена околна среда и ще бъде внесена наука, образование за интелигентен растеж.
Водещ: И България планира да изтегли заем от Европейската инвестиционна банка – 1 милиард лева или 500 милиона евро, за да започне да финансира такива проекти, преди още да имат пари по оперативните програми.
Томислав Дончев: Не, не знам кой ви го кажа.
Водещ: Така четох във вестниците.
Томислав Дончев: Което е доказателство, че не всичко, което се пише по вестниците е вярно.
Водещ: Аз затова предпочитам и радиото. Ето, вижте, сега каквото кажете едно към едно излиза. Кое е вярното?
Томислав Дончев: Вярно е, че Българя, даже това мисля, че беше част от последното заседание на Министерски съвет, планира взаимно споразумение с Европейската инвестиционна банка за 500 милиона евро, но това няма връзка с това, което казахте. Всеки програмен период се прави едно подобно споразумение. От там се осигуряват средства, за държавното съфинансиране на всички проекти.
Водещ: Т.е. няма да бъде, може би аз не съм разбрал тогава, няма да плащаме с тези пари, защото не плаща ЕК, а ще започнем.
Томислав Дончев: Ситуацията изглежда по следния начин, както казах човешки ресурси ще бъде одобрена в рамките на година, при повече късмет от наша страна може да имаме още една одобрена оперативна програма, което съм по-скоро скептичен.

Цялото интервю можете да чуете ТУК.