84 процента от българите са с тъмна или матова кожа, кафяви или черни очи и тъмни коси

Каква представа ще получат за нашите предци посетителите на предстоящата българска изложба в Лувъра? Как са изглеждали траките и какъв е расовият тип на съвременния българин? Известният наш антрополог проф. Йордан Йорданов, бивш директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН говори пред standartnews.com.

- Проф. Йорданов, има ли място за антропологията в българския Лувър?
- Трудно е да се постави антропологията в общоисторически музей. Тя е особена наука и от край време е в конфликт както с религията, така и с историческия идеализъм. Откъде сме и кои сме? Религията говори за Бог, който създал изведнъж човека, но така или иначе до ден днешен всичко открито от нас подкрепя учението на Чарлз Дарвин. В този смисъл антропологията има голяма предистория. Човекът е биологически вид. И като такъв се променя много бавно. Ще ви дам един прост пример. От т.нар кроманьонски човек, тоест от 40 000 години до днес, строежът на тялото му, физиологията, морфологията му практически не са променени. И ако има промяна, то тя се дължи на смесването на различни раси, като това е станало в Америка след завоюването й от европейците, които се смесват с монголоидите индианци и докараните от Африка като роби негроиди. Това е единственият революционен начин на промяна на генотипа.
В Европа това го няма. Ето какво показват нашите находки - средният ръст на кроманьонския човек е 171 см - колкото е днешният софиянец. Разбира се, винаги е имало отклонения - откривали сме скелети и на двуметрови мъже от различни епохи. Имало е и цели периоди, като през Средновековието, когато средният ръст на мъжете пада до 160 см
Всичко това е резултат от условията на живот, храненето, трудовата дейност.
Един от първите наши антрополози - д-р Петров от Ботевград, който бил член на наборна комисия, е направил анализ на ръста на новобранците от този район в края на XIX век. И установява, че те имат много ниско тегло, понякога дори под 50 килограма! Ето ви в случая резултат от недохранването на хората от планинските райони.

- Какъв е расовият тип на съвременния българин? От край време се води дискусията на тема монголоиди ли са били прабългарите?

- Тук се сблъскват два научни подхода. Единият е историко-етнографският. В него се говори за съставките, формирали днешната българска нация - траки, славяни, прабългари, кумани, хуни, печенеги и т.н. Другият е именно антропологическият.
Той работи с точни методи при изучаването на расовите типове. С незначителни изключения днешното население на България на практика е почти изцяло европеидно. Резултатите от нашата национална програма, която обследва 1300 мъже и жени между 30 и 40 години, установи едва у 0,4% от тях елементи от монголоидната раса. Но и тези белези неправилно се свързват с прабългарите. Защото през Втората българска държава имаме заселване на народи, които наистина носят монголоидни белези - печенеги, кумани и татари. Но и те не са били чисти монголоиди.
- А чъргубиля Мостич, чийто образ вие възстановихте по намерения череп. Той е с видимо монголоидни черти?
- Да, имало е отделни представители на прабългарите с изразени монголоидни черти, но те наистина са единици. И те се разтварят сред европеидите.
- А как изглежда българинът във вътрешнорасов план?
- В момента 84 процента от българите са с тъмна или матова кожа, кафяви или черни очи и тъмни коси. Това е първата пигментация в човека. Блондините се появяват късно.
От тази гледна точка в расово отношение в България доминира средноевропейският тип, като има присъствие и на алпийския, наричан още и денарски, и на средиземноморския.
- А може ли да се проследи връзката ни с траките?
- Имаме малко костен материал, защото траките са изгаряли мъртъвците си. И това дава една непълнота на анализа. Но все пак може да се каже, че те са били най-близо до средиземноморския тип. Имаше на времето бурни дискусии дали са руси, синеоки, както ги е описал Омир, и т.н. Това са митове. Според запазените черепи, с които разполагаме, те са били предимно кръглоглави южняци.
- Значи бюстът на цар Севт, открит от покойния Георги Китов, дава точна представа за това?
- Да, може да се смята че това е класическият тип на древен тракиец. Но ето нещо наистина интересно. Тогава Георги Китов намери и част от стъпало на статуя, която може би е тази на Севт и от която е запазен само въпросният бюст. С помощта на антропометрични методи изчислихме, че човекът е бил висок около 175 см. Още едно доказателство за устойчивостта на ръста. Както виждате, за 2000 години тук живеят едни и същи хора от антропологична гледна точка.