Д-р Милен Врабевски, основател и председател на Фондация „Българска памет“, пред вестник "Преса"

Д-р Милен Врабевски е роден през 1968 г. в гр. Варна. Потомък е на известен възрожденски род, участвал в националноосвободителните борби през XIX век. Собственик е на научноизследователска организация с клонове в 14 страни. Фондацията му „Българска памет“ подкрепя образователни инициативи за утвърждаване на националната идентичност и ценностите на европейската интеграция, като полага особени грижи за деца с български корен от историческата ни диаспора.

Д-р Врабевски е член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън, а през 2013 г. е лауреат на „Гражданската награда“ на Европейския парламент.

- Д-р Врабевски, поредната група български деца водите в Брюксел точно на 3 март. Нарочно ли е избрана датата?

- Да, отиваме в Брюксел за честване на националния ни празник в Европейския парламент. Благодарен съм за подкрепата на нашите евродепутати, както са благодарни и 65 българчета от Родопите и Лудогорието, Молдова, Украйна, Македония и Сърбия. Всички те са наградени от Фондация „Българска памет“ и посещават Брюксел на 3 и 4 март по покана на евродепутатите ни от групата на ЕНП. Следващата ни делегация от България и диаспората ще отиде в Брюксел за 24 май. Целта е децата да видят новото място на България в семейството на европейските държави.

- Каква е предисторията на тези „екскурзии“? Как подбирате участниците?

- Добре помня срещата с ученици от Болградската гимназия в Украйна през 2007 г., след която поставихме началото. Попитахме ги какво да им донесем от България, за да подпомогнем образованието им на майчин език. Те простичко отговориха: „Всичко си имаме. Искаме само да видим България.“

После включихме в семинарите младежи от Югоизточна и Северозападна България, от Молдова, Македония и Западните покрайнини. Не по-късно от третия ден, независимо откъде са, те започваха да общуват помежду си... на БЪЛГАРСКИ.
Вече осма година финансирам инициативата. От 2012 г. ни подкрепя и община Варна, а от 2014 г. - представителството на Европейската комисия. Конкурсите ни са за есета по теми от миналото ни и за светли исторически годишнини. Отличените посещават ЕП и семинарите ни във Варна под наслов „Силна национална идентичност - силна европейска идентичност“.

- Възпитавате ги в родолюбие. А какво е мнението ви за нивото на родолюбие в обществото?

- Патриоти много, а патриотизмът не върви.

- Защо става така?

- Защото често доминира комерсиалният интерес и по малко забравяме за идеалите на нашите прадеди.

- Как не се обезсърчавате, ако се натъкнете на спънки?

- Аз не мисля за това какъв герой трябва да бъда, а какво има за вършене. И мисля за средата, в която ще отглеждам децата си. Господ ни дава възможност да се научим за живеем за другите, като ни дава възможност да имаме деца. От момента, в който това се случи, насетне ни се отварят много вратички.

Човек, който няма пълноценен живот, често е изпълнен със страхове, концентрира се върху негативни неща. Ако искате да нямате стрес, просто вършете нещо полезно.

- Нещо полезно. Интересна рецепта...

- Да. Виждате в съвременния етап от развитието ни, хора, които една котка не са нахранили, а искат да се грижат за храната на цял народ. На този фон обаче да играеш ролята на съдник, е загуба на енергия. Дайте пример, търсете начини да се направи нещо с лична отговорност, с лична инвестиция и ще изпитате удовлетворението от смислен живот.

- Дали става дума за младите от диаспората, или за помощта ви за фондацията „Искам бебе“, най-често мислите за децата. Защо?

- Заради личния опит, имам 3 деца (усмихва се). Няма по-важно нещо от децата на България. Натам са насочени всичките ми инвестиции. Основен акцент поставям върху образование и икономика на знанието. Една от инициативите ни е „Път към университета“ (финансирам кандидатстудентските курсове на 500 деца годишно). Във връзка с нея през 2012 г. бях поканен за член на Глобалната инициатива на Бил Клинтън.

- Който в днешна България много обича децата, има и причини за мъка и гняв...

- Тези чувства са лоши съветници. Концентрирам се само върху работещи практики. Както казваше Джон Ленън - няма проблеми, има само решения...

- Миналата година положихте големи усилия за достойно отбелязване на делото на цар Самуил...

- ...Всъщност честванията продължават. Финансираният от мен паметник на цар Самуил в центъра на София ще бъде официално открит след Великден. Дължа благодарност за подкрепата на президента, Столичната община и специално на проф. Близнашки, че прие идеята паметникът да бъде на най-видно място в столицата. (Недалеч от сградата на общината и черквата „Света София“. - б.р.)

Бих желал да получа същата подкрепа и за паметник на цар Борис I Покръстител по повод 1150 г. от приемането ни в европейското християнско семейство. Поканих патриарх Неофит за почетен председател на инициативата, но чакам отговор вече 14 месеца...

- Често се шегувате колко многолюдно е вашето семейство. Колко са децата ви днес - освен вашите?

- Не са малко. Само в рамките на асистираната репродукция от финансирани от мен 45-46 семейства се родиха 30 деца. Със съпругата ми подкрепяме и фондацията „Майки за донорството“. Очакваме добри резултати от тази инициатива.

- Напредва ли кампанията ви да се знае, че кирилицата е българската азбука?

- Около 300 милиона души по света пишат на кирилица днес. Тя е най-значимият ни културен износ. Азбуката ни е установена и развита благодарение на държавните и църковните институции на средновековна България. Моята фондация се опитва да предложи на европейските институции да се добави към името на кирилицата - „българската азбука“.

Скоро, за 24 май, организираме в Брюксел поредно събитие и изложба „Кирилицата - азбука на разширението“. Инициативата ни е подкрепена от българския евродепутат д-р Андрей Ковачев. Чрез него получихме потвърждение от г-н Мартин Шулц, че в кореспонденцията на ЕП е редно кирилицата да се нарича българската азбука. Това е крачка напред.

- Мото на един организиран от вас концерт в Брюксел беше „България - държавата на духа“. Наистина ли смятате това за истина?

- Акад. Лихачов смята така. Той описва средновековна България като „държава на духа“ и „средновековно културно чудо“. Аз само предадох мнението му, което споделят и други видни българисти.

Нашата православна цивилизация е изключителен принос към културното и духовното наследство на Европа, а азбуката и езикът ни обогатяват християнската култура. Искрено се надявам да възпитаме и младото поколение да се гордее с тях.

Цялото интервю можете да прочетете тук.