Ислямо-фашизмът днес е най-голямата заплаха за света, казва пред Faktor.bg първият издател на български творци в САЩ

Баркан е преподавал в обществените училища в Ню Йорк, редактор е на международно известната поредица Cross-Cultural Rewiw за световна литература и изкуство, ръководи Международния фестивал на литературните изкуства към ООН.

Американския поет беше преди дни гост на литературен клуб „Перото“ в НДК, където бяха представени двуезични издания на негова поезия, като и на американския поет Стенли Кюниц.

Баркан е първият американски издател, който публикува в САЩ родни автори.

- Господин Баркан, как се срещнахте за пръв път с българскта култура и какво Ви провокира да организирате Ден на българската поезия в Ню Йорк?

- Всъщност не бе само ден на българската поезия, а на цялата Ви култура.

Ето как се случи:на едно събитие на Крос Кълчъръл Комуникейшънс през 1991 г. в Ню Йорк пред мен се появи Ванцети Василев и попита бих ли желал да публикувам романа му "Семената на страха". 

Казах му, че представям главно поезия, но излязох с предложение да направим Ден на българската култура.

Представихме поета Борис Христов с "Крилете на вестителя" , писателите Атанас Славов с "Оловното кълбо", Ванцети Василев със "Семената на страха", д-р Любомир Канов с "Човекът-кукувица" и скулптора Цветомир Киров. 

Тогава издателството честваше 20-та си годишнина. 

През 1996 г. издадох "Листата на сухото дърво" на Владимир Левчев. Той се беше обръщал към много издатели в САЩ, но никой, освен мен не беше отговорил. И аз издадох книгата му. 

40-та си годишнина издателството чества в родното място на Дилан Томас, Суонзи, Англия през месец август, 2011 г.. Там бе поканен Ванцети Василев, който се представи с документалния си разказ "9/11". 

През 2012 организирахме втория Международен фестивал "Кръстопътища" в Бингамтън, щата Ню Йорк. Участва Ванцети Василев с разказа си "На гроба на Дилан Томас". 

На поетически четения през 2014 и 2015 г., в Къщата на поетите в Ню Йорк, организирани от издателството участваха Бисера Виденова и Ванцети Василев.

Това е моят принос към българската култура.

- Вие познавате творци от целия свят. Коя е най-благодатната среда за поета, художника, за човека на изкуството?

- Преди две години имах корейска програма и говорихме за социализма, за комунизма и аз им казах: „Комунизмът е враг за човека на изкуството, капитализмът е негов приятел. Защото комунизмът е за „групата“, капитализмът е за индивидулизма, за личността. А хората на изкуството са изключителни индивидуалисти. Познавам много творци от България, от Полша, от бивша Югославия, Румъния, на които системата е забранявала да излагат, да публикуват, те не са можели да членуват в творчески клубове, защото са казвали, че системата лъже. Системата, държавата е изисквала от тях да се превърнат в част от масата, от групата, което всъщност означава да бъде разрушена тяхната индивидуалност, затова ще повторя: Комунизмът е враг на творческата личност, капитализмът е неин приятел.

Творци като Неруда, например, те бяха големи комунисти, но живееха при капитализма. Живеейки при капитализма те можеха да бъдат големи комунисти. Ако ги бяха сложили да живеят в условията на комунизма щяхме да видим какви големи комунисти щяха да бъдат?!

- Работите дълги години с представители на различни нации и религии, с крос-културната комуникация. Реалистичен ли е страхът, който изпитва Европа днес от исляма, от ислямския радикализъм, мъртъв ли е мултикултурализмът?

- Имате сериозни основания за страх. Най-голямата заплаха за света днес е ислямо-фашизмът. Той идва от две места-от Иран, който е най-опасен, защото те си направиха „бомбата“ и защото Хумейни казва: Не ни е грижа, ако изгубим 20 милиона души, това е само малка част от „умма“.

Другата голяма опасност идва от шиитите и сунитите. 

Според ислямското учение, САЩ е ислямска страна, защото във всеки щат има мюсюлмани, които изповядват тези форми на мюсюлманската религия. И тези масови учения-салафизмът, уахабизмът-те са същото като ИД. Просто става дума за различни степени на насилие, на готовност да се убива. 

Шиизмът и сунизмът са две чудовища, Гог и Магог, и когато казваме: Нека ги оставим да се унищожат един друг, моят отговор е: Да, но първо ще унищожат нас.

Ние имаме стотици, може би хиляди „спящи агенти“ в САЩ, същото е и в Европа. Вижте какво се случи в Германия на Нова година-хиляда изнасилвания. Това наистина е огромна заплаха.

Ще ви разкажа една история. Бах поканен от мой приятел от Бангладеш, който е мюсюлманин на тяхна среща. Хотелът е точно срещу ООН, той е част от комплекса на ООН. Срещата беше посветена на насилието, извършвано по религиозни причини, 17% от населението там подкрепя Джамаат ат Ислам, които убиват вески, който, според тях е правоверен. Те убиват журналисти, аз познавах един такъв журналист, който беше убит в Европа, заради убежденията си. Така че ставаше дума за това колко опасен е ислямът...

- Ислямът като такъв или ислямизмът?

- Ще Ви отговоря. На същата тази среща изведнъж един имам прекоси залата-имаше около 400 души, застана пред мен, вдигна ръка и на висок глас извика: „Нямате право да казвате „ислямизъм“, нямате право да казвате „ислямски фундаментализъм“, защото ислямът е мирна религия“

Но ислямът не е мирна религия. Изправих се и казах: Аз съм гост тук, но искам да кажа-нали цялата тази програма е за опасността от ислямския фундаментализъм. По света има над 25 конфликта и в центъра на всеки от тях е ислямът и ако ние не можем да назовем врага, никога няма да го победим.

Трябва да признаем открито, че от самото начало Мохамед е за насилието, той самият извършва насилие. Неговата цел е да завладява, да завладее света.

Дали е мъртъв мултикултурализмът? Не. 

Но трябва да кажем, че всяка форма на култура трябва да е обърната към мир и хармония между хората. Защото и нацизмът беше форма на „религия“, но заради нея загинаха 50-60 милиона. Комунизмът – също. В Русия загинаха дори повече от 50-60 милиона, в Ктиай, в България...

Всяка, всяка религия трябва да е обърната към мира и доброто на човечеството. Но ислямът днес, съжалявам, ислямът е огромна заплаха за мира и хармонията по целия свят, защото фокусът е върху джихада. 

Погледнете нещастните християни в Близкия Изток, погледнете язидите-това е холокост. 

Ще направя такова разделение-мултикултурализмът оставя различните общности да живеят като отделни племена, кроскултурализмът дава възможност да се споделя най-доброто от всяка култура.

Източник: Faktor.bg