- Да, това е може би най-значителният момент в моята кариера. Коства ми много - усилия, труд, лишения, болка. Не само на мен, но и на всички хора около мен. Защото този успех е не само мой, а и на всички хора, които са до мен и са били до мен. Той е плод на много години труд и на много хора, които са работили с мен през годините. Всеки един от тях има принос за този успех.

Какви бяха целите ти преди турнира в Барселона?

- Ако трябва да бъда честен, нямах определени цели, тъй като не се чувствах физически добре след турнира в София. Всеки един български спортист, който се е състезавал в България, знае колко е голяма отговорността, колко са големи емоциите. Винаги след състезание в България се чувстваш изцеден, изморен. И то главно от емоции, не толкова физически. Но пък аз имах и физическа умора, тъй като имах тежки мачове в София и трябваше веднага да замина за Барселона. Нагласата ми беше да играя мач за мач. Да изпълня програма минимум - да взема първия мач от турнира. След това всеки ден се чувствах по-добре и по-добре. Не съм мислил нито за резултати, нито за точки, класиране и т. н. Просто следвах наистина плана ден за ден.

В кой момент разбра, че титлата е по силите ти?

- Аз винаги съм вярвал, че мога да взема титлата. Не само тази, а на всеки турнир, на който участвам. Щом участвам, значи съм потенциален шампион или финалист. Може би някъде чак след средата на втория сет във финала започнах да го осъзнавам истински. Но някак си притъпявах мислите, защото трябваше да остана концентриран до края. До последно не можах да се отпусна, въпреки че водех с 5:0. Имах и мачбол, който не успях да взема... До последно бях напрегнат, може и да не ми е личало и резултатът да не го е показвал. Но не можех да се отпусна за една секунда. Дори последната топка докато летеше, не бях сигурен дали ще излезе в аут.

Как успя да превъзмогнеш натрупаната умора от София и да спечелиш пет поредни мача без загубен сет?

- Имах щастието и късмета на турнира в Барселона да има много добри физиотерапевти, които всекидневно се грижеха за мен. Аз всеки ден се подлагах на масажи и те дори много се учудваха, защото рядко се случва това на един спортист в турнирен режим. Но аз просто бях изморен и това беше единственият начин да се възстановявам и да бъда готов за следващия ден. Може би и шансът беше на моя страна, тъй като първия ден мачовете ги отложиха заради дъжд и така спечелих още един ден в надпреварата с умората. Може би съдбата си знае работата.

Сега, като имаш възможност поне за кратко да се отпуснеш, ще празнуваш ли по някакъв по-специален начин?

- Не, не бих казал. Сезонът още продължава за мен. Ще гледам максимално бързо да се възстановя. Ще съм близо до близките за мен хора, което е най-важното. А празненствата ще ги оставим за след края на сезона. Да сме живи и здрави, наистина един много успешен сезон за всички. Надявам се всичко да завърши добре и тогава вече ще може да празнуваме постигнатото.

Какво ти предстои в оставащите седмици до края на сезона?

- По заявки имам два турнира в Южна Америка. От 25 октомври започва "Чалънджър" в Лима, Перу, и след това още един в Еквадор. Най-вероятно обаче ще приключа само с този в Перу. Очаква се квалификациите за Australian Open да започнат още на 18 декември, което значи, че няма да имаме много време за почивка, а след това и за подготовка. Календарът е много гъст и просто изисква малка промяна. Пък и наистина сега тази титла в Барселона до някаква степен ми дава спокойствие, защото подобрих ранкинга. Но пък със сигурност ще трябва да работя много повече.

С добавените точки ще направиш нов скок в световната ранглиста и другия понеделник ще дебютираш в Топ 200. Знаеш ли, че България никога досега не е имала едновременно двама тенисисти сред първите двеста при мъжете?

- Не го знаех! Но когато започвахме сезона, с моя екип си бяхме поставили за цел класирането ми в ранглистата да започва с единица. Което означаваше именно, че трябва да съм в първите двеста. Много съм щастлив, че един турнир преди края на сезона изпълнихме тази цел. Даже се шегувахме, че от догодина ще искаме и да няма единица.

Значи скоро може да имаме двама мъже в Топ 100?

- Напълно възможно е, това е моята цел. През годините много хора са ме питали какви са ми целите. Аз винаги казвах, че основната ми цел е да вляза в Топ 250, за да мога да взимам участие в четирите турнира от Големия шлем. Имаше много коментари, че едва ли не мечтите ми са ограничени, че си поставям някакъв лимит, че може би толкова са ми възможностите и т. н. Но аз винаги си поставям кратки и ясни цели и мечти, преследвам ги и след това си поставям нови. Така че крайната ми цел никога не е била да вляза в първите 250, това беше междинна мечта. Голямата цел за мен и моя екип е влизане в Топ 100 на световния тенис. Може би това е и отговорът на всички тези въпроси през годините. Когато изпълня мечтите си, си поставям нови. Човек трябва да говори не с големи приказки, а с действия.