Любомир Ганев, президент на Българската федерация по волейбол, говори специално за предаването „Код Спорт“ по RING. Той бе в Солун за тържествата по случай 25-годишнината от единствената волейболна титла на „Арис“ в историята на Гърция, за спечелването на която има основна заслуга. И преди като играч, и сега като ръководител, Ганев се цели само във върховете. Предлагаме цялото интервю с шефа на родния волейбол:

- Избрахме една нетрадиционна дестинация за това интервю – Солун. Градът, който чества четвърт век от шампионската титла на Гърция, която се свързва най-вече с твоето име. Какви спомени имате?

- Много хубави спомени, защото 1997 г. дойдох в Гърция, играейки вече волейбол в Италия. Мога да кажа, че спечелването на шампионската титла беше един страхотен успех и за клуба, и за града. Първо, защото беше исторически. Това е и единствената титла на „Арис“. Тогава бяхме заедно с Пламен Константинов. Изкарахме страхотен шампионат. Искаха между другото да ми правят един паметник на стадиона. Казах им – направете ми поне само торс, по-малко бетон да отиде. (Смее се) Но много хубави спомени наистина.

- В Солун завърши седмицата с тържества, но преди това бяхте делегат на европейската федерация като член на Борда на централата. Свиквате ли вече със задълженията си в международен план?

- Да, наистина тук бях в ролята си на супервайзър, представляващ европейската конфедерация. Отговарях за абсолютно всичко да бъде изпълнено така, както е написано в правилниците. Да са подредени по правилния начин рекламите на игрището, интернетът да е на ниво, въобще всичко. Да, свиквам. Наложи се доста неща да изчета и да понауча, но пък ми доставя удоволствие. Най-малкото бях в съседна Гърция, където с техния президент сме много добри приятели. Хубавото беше, че гръцкият отбор се класира за европейското, също както нашите момчета на Мартин Стоев.

- Бразилецът Ари Граса, президентът на световната федерация по волейбол, не крие, че има планове за вас. Ще открехнете ли завесата?

- Да, с него си говорихме, че във волейбола през 2024 г. ще има избори и в европейската конфедерация, и в световната волейболна федерация. И на двамата президенти това им е последен мандат. Той каза, че трябва да влизат нови хора, по-млади. Хора, които искат да развиват волейбола, да вкарват повече дигитализация. Знаете, че в момента всичко се работи цифрово, „облачно“ и т.н. Неговата цел от това, което говорихме, е да отида и да постоя една-две седмици в централата на FIVB. Да видим как работи, хората там как се справят, за да може на мен да ми е по-лесно, когато тези промени станат, и да се справям по-добре.

- В тази връзка в Солун преди година-две изнасяхте и бизнес лекции в местния университет. Разкажете ни за тази нова роля.

- Това беше много интересно, тъй като в Гърция преди няколко години за първи път започнаха да се занимават с метана като компресиран природен газ. Аз бях и естествено продължавам да съм един от най-големите производители на такова оборудване в Европа. Тогава ме поканиха именно да изнеса лекция за компресирания природен газ, как може да се доставя метан там, където няма тръба. Неща, които са актуални и към настоящия момент. Знаете, че сега всички говорят за диверсификация, доставяне на газ от различни места. Между другото, слушаха ме с много голямо внимание и вече осъществихме няколко сделки с гръцки клиенти, които си купиха ремаркета, групи за редуциране на газта и т.н.

- Влязохме в друго русло. Твърди се, че имате повече медали от Пловдивския панаир, отколкото спортни отличия. Така ли е?

- Така е, вече имам шест златни медала от Пловдивския панаир и много други награди по разни участия. Но знаете ли кое е най-интересното? Първо, че всеки път, когато ми дават медал за бизнеса, като излизам, си пожелавам и се надявам един ден за мен да говорят като за бизнесмена Любо Ганев, а не като за волейболиста Любо Ганев. Но все ми се струва, че това много трудно ще стане. Но пък по-интересното е друго, че медалите от бизнеса ми стоят в офиса, сложени в една витрина, докато отличията от спорта даже не ги знам къде са. Аз гледам само напред! Обичам да си поставям цели, обичам да ги постигам. Но веднага след това си поставям нова, по-висока и се стремя да я постигна.

- Много деликатна тема – на 13 март, петък, 2020 г., когато ви избраха с болшинство за президент на Българската федерация по волейбол, обещахте да изчистите големите дългове на централата. Успяхте ли?

- Така е, успях. Почти всички, даже всички стари задължения успяхме да изчистим. Поради това, че европейското първенство се проведе в година на COVID и нямаше толкова публика, не можахме да направим такъв финансов резултат, какъвто очаквахме за европейско. Но независимо от всичко, аз съм казал, че моята работа във федерацията е освен да помагам да развиваме волейбола по-добре, е и да намеря финансиране. Моята максима винаги е била, че каквото дава държавата, целуваш ръка и гледаш напред. Но всяка една федерация, всеки един клуб трябва да се постарае да си намери собствени партньори и собствени приходи, защото това, което ти дава държавата, никога няма как да ти стигне. Така че моята философия е тази. Мога да кажа смело, че имаме над 20 партньори през тези години. В момента сме пред подписване на още два или три големи договора. Справям се и със сигурност това, което правим, се вижда от всички – от феновете, от клубовете и най-важното от тези, които практикуват нашия любим спорт.

- В досегашното ви управление един ключов факт сякаш се подмина в обществото. Когато беше старата управа на централата, някои се опитваха да ви атакуват – Любо е там, за да лансира една японска марка екипировка, с която играят всички национални формации. Но вие станахте президент и японската марка се замени с европейска такава, след което критиците тихо се скриха в храстите…

- Това наистина е така. Най-малкото поради факта, че след като станах президент, искахме да намерим някакъв доставчик на екипировка, който не само да ни бъде доставчик на екипировка, но да стане и наш партньор, с който заедно да продължим, защото екипите, от които федерацията има нужда за състезателите, са и за съдиите, правим много допълнителни неща. Нашата цел бе точно да намерим фирма партньор, която да ни помогне. Естествено, че нямаше как, след като хората ме свързваха с определена спортна марка, аз да допусна тази марка да кандидатства за обществена поръчка. Проведохме си обществена поръчка. Марката, която хората я свързваха с мен, въобще не подаде документи за кандидатстване, така че съвсем логично друг доставчик спечели и сега до 2024 г. Българската федерация по волейбол има подсигурена екипировка, която никой няма как да свърже с мен.

- Имахте идея да приемем домакинството на суперфиналите в Шампионската лига при мъжете и жените и да ги съчетаете с тържествата по случай 100 години организиран волейбол в България. Дори имаше среща в Президентството по темата. Как се развиха събитията?

- Да, така е. Българската федерация по волейбол получи пълната подкрепа от президента за осъществяването на тази възможност да бъдем кандидати. За съжаление икономическата ситуация в България, която беше, знаете, че тогава още нямаше и правителство, и просто стопирахме нещата. Осъзнахме, че да се изразходва такава голяма сума пари, просто към настоящия момент не беше оправдано. Независимо че те щяха да си струват абсолютно всяка изхарчена стотинка, защото по предварителни изчисления, които бяхме направили, над 5 млн. лв. щяха да бъдат директните приходи за българската хазна. От фенове, които щяха да посетят мачовете, щяха да спят в хотелите, щяха да разглеждат забележителностите в София. При всички положения ще честваме 100-годишнината на волейбола в България, но няма да бъде с това събитие. Таксата само за организирането беше 1 млн. евро. Искам само да кажа, че още поне няколкостотин хиляди лева, може би 500 хиляди лв., щяха да отидат по организация, наем на зала, хотелско настаняване на отборите, официалните лица и т.н. Тези финали на Шампионска лига ще бъдат в Словения, в Любляна. Билетите започват от 20 евро, а най-скъпите стигат до 150 евро.

- Много емоционална среща имахте с бившите ви съотборници, с бившия ви треньор. За какво си говорихте? Всички бяхте усмихнати и много емоционални наистина.

- Наистина много ме разчувстваха, особено когато почнаха да четат моята биография. Подарих им книгата „Любо Ганев - Светът отвисоко“, която вие, заедно с другите колеги, написахте. Разчувствах се, защото това са много хубави спомени. Треньорът също припомни някои неща, които съм направил. Президентът на тяхната федерация също се изказа доста ласкаво, както и кметът на населеното място. Наистина това са много добри неща.

- Няма ли опасност гърците да ни задминат във волейбола, както направиха в баскетбола, където сме ги учили?

- Не, мисля, че засега няма такава опасност, независимо, че тук има над 35-40 хиляди картотекирани волейболисти. Все още при нас волейболът остава най-добре представеният колективен спорт. А и работим много добре на ниво подрастващи, така че не вярвам скоро Гърция да ни задмине.

- Стана дума за подрастващите. Световните вицешампиони за младежи от отбора на Мартин Стоев – това ли е бъдещето на българския волейбол?

- Със сигурност, да. Те постигнаха още една поставена им цел – класиране още от първи опит за европейско първенство, което ще е по-късно тази година. И то го постигнаха без Алекс Николов. Той играе в САЩ, там и учи. Това ще бъдат състезателите, които в следващите 2-3-4 години ще се влеят в състава на мъжкия национален отбор по волейбол. Да се надяваме всички от тези, които са на игрището да успеят да влязат в мъжкия отбор.

- Не малко промени се направиха за тези две години. Какво още искате да се въведе в българския волейбол? Да напреднем в каква посока?

- Доста неща успяхме да свършим, много малко остана от тази т.нар. предизборна платформа, която бях заявил, заедно с колегите от Инициативния комитет, които ме издигнаха. Остана намаляване броя на членовете на Управителния съвет. В момента сме 25 души, бяхме казали, че ще ги направим максимум 17. Аз лично искам от хората, които са в УС да взимат по-дейно участие, защото всички са там да помагат да развиваме българския волейбол. Мога да кажа, че към днешна дата работя много добре с четиримата вицепрезиденти. С тях ходим, провокираме срещи, срещаме се с партньори. Маркетинговият отдел във федерацията работи много добре. Но искам и другите членове на УС да бъдат по-активни и да спомагат за това волейболът да върви по-добре, да намираме партньори. Кой да помага с лоби, със съвети, с идеи, с партньорства. Това е, което искам да направим. За другите неща, мисля, че почти всичко успяхме да свършим.

- Вашият бизнес е свързан с природния газ. Каква е ситуацията и как се оправя фирмата ви в тежката енергийна криза, която е навлязла в света?

- Мога да кажа, че специално за природния газ нямам абсолютно никакви проблеми. Първо, това е най-евтиното гориво, независимо, че повече от пет пъти поскъпна на световните пазари. То няма с какво да бъде заменено. Към момента имам толкова много работа, че даже не успявам да насмогна с поръчки. Всеки иска да му се доставят ремаркета, платформи, батерии. Такива автомобили се продават много. Така че аз лично не усещам абсолютно никаква криза. Да, увеличиха се цените на стоманата, на бутилките, но пък аз успях да запазя на всички мои клиенти, които бяха поръчали предварително, независимо, че цените на стоките се увеличиха, успях да им запазя цената. Защото за мен най-важно е да бъдеш коректен към твоите партньори и клиенти.

- Често щастието на едни е за сметка на нещастието на други. Казвам го в смисъл, че има и добри новини в лошите времена. Получихме покана за женския национален тим да участва в Лигата на нациите.

- Да, това е наистина един страхотен успех, страхотен престиж за България, но както казах и голяма отговорност. Защо казвам престиж и успех? Защото ние си бяхме поставили за план тази година България да играе на „Чалъндж“ турнира, да го спечели и 2023 г. женският отбор да играе в Лигата на нациите. С това решение на световната федерация ние избързваме с една година, но пък за сметка на това трябва да организираме един турнир, който не беше дори залегнал в проектобюджета на федерацията за тази година. Съответно направихме запитване към министерството. Оттам ни отговориха, че подкрепят нашето участие, но за съжаление няма как да ни подпомогнат финансово. Към момента търсим и апелираме към всички наши партньори, които имаме, но същевременно и към новите партньори да дойдат, да им покажем какво означава волейболното семейство. Да видят, че който подпомага и заедно с волейбола расте. Да видят, че при нас нещата са много по-различни.

- Изборът на Лоренцо Мичели за селекционер на националния дамски тим печели симпатии – как се стигна до този договор?

- Естествено направихме конкурс, както за абсолютно всички треньори. Това е нашето виждане, вече така да избираме треньорите, за да не може някой да каже, че е избран незаслужено или че не сме дали възможност на други да кандидатстват. За мен беше по-учудващо, че имаше много чуждестранни кандидати, но само две български кандидатури. Едната от тях беше на Радо Арсов в тандем с Тони Зетова, а другата на един треньор, на когото няма да му споменавам името, но за нас не беше сериозна. Треньорската комисия прецени всички кандидатури, направи интервюта с треньорите и предложи на УС коя кандидатура да бъде избрана. Естествено, аз си поговорих много добре с Мичели, че целта пред всички национални треньори и отбори е да постигнем определени резултати. Направихме така, че договорите да бъдат обвързани с тези резултати. Да няма договор без цели в него.

- Още преди да поемете президентския пост кривата на резултатите при мъжете вървеше надолу. Има ли шанс сега с Николай Желязков начело на тима да се смени посоката?

- За мен е много важно, че Ники ми каза, че всички момчета са мотивирани да дойдат да играят в националния отбор, да се борят, да тренират, да показват добра игра и естествено добри резултати. Няма какво да се лъжем, българският фен обича победителите. Когато отборът играе добре и побеждава, феновете стават все по-многобройни. Аз се радвам, независимо, че и тази година няма да имаме двама от основните състезатели за Лигата на нациите, че всичко ще върви добре. Те ще успеят да си починат през лятото и наистина есента за световното първенство ще видим един отбор, който ще даде всичко от себе си, тъй като след класирането на това първенство вече се определя световният ранкинг, по който отборите ще имат право да играят квалификации за олимпиадата през 2024 г.

- Процесът по смяната на поколенията в „А“ отбора при мъжете е видимо болезнен за феновете – ще издържат ли те? Свикнали са волейболът да е най-успешният ни отборен спорт…

- Така е, доста млади състезатели се появиха. Надявам се да успеят да издържат преди всичко тази отговорност, която ляга върху плещите, защото съм сигурен, че в работата на игрището ще издържат. Винаги си пожелавам преди всичко да са здрави, защото много пъти в последните години нашият тим не е могъл да играе така добре, както би трябвало, основно поради здравословни причини. Някои от състезателите са контузени - някои се контузват по време на самия шампионат, някои преди това. Така че си пожелавам да са здрави. Естествено, че това подмладяване ще окаже неговия отпечатък, но нека да не забравяме, че много отбори след завършването на олимпиадата в Токио си подмладяват съставите. Сега е нашият път да покажем нещо. Веднага мога да дам един пример – Италия миналата година на европейското първенство излезе с коренно различен млад състав и успя да стане европейски шампион.

- Темата за контузиите. Не мога да не направя препратка, че вие сте единственият волейболен национал без контузия в цялата история. Казвам го във връзка с това, че Цветан Соколов, който играе на вашия пост, сега ще лекува контузия, Тодор Скримов също не е в кондиция. Това не е ли прекалено опасно за националния отбор?

- Аз съм наистина малко странен казус. Завърших цялата си спортна кариера без нито една контузия, макар че всички казваха, че съм поне 20 кг над нормата. Така и не разбрах каква беше тази норма. Но всички ми казваха, че поне 20 кг трябва да отслабна. Наистина физиката си е строго индивидуална. Може би на всеки различно му понася натоварването. Лично за мен, може би понеже волейбола никога не съм го усещал като професия, винаги ми е доставял удоволствие и дори и да съм имал някакви малки проблеми, даже не съм ги усещал. Но наистина в днешно време, когато мачовете са много повече, по-натоварени са, участието в тренировъчния процес става все по-тежко и по-тежко. Особено за състезатели, които играят на високо ниво и буквално цяла година играят без да имат нито една минута смяна в клуба си, когато дойдат да играят през лятото, някой път физиката може да не издържи. Но затова казвам – пожелавам на всички да са здрави! Това е най-важното за мен.