Маестро Григор Паликаров пред Виолета Тончева за своя замисъл на забележителния музикален цикъл „Петите симфонии“ с Оркестъра на Държавна опера Варна и пристрастието му към Петата симфония на Сергей Прокофиев; за светлите краски и завладяващия позитивизъм в странния и причудлив свят на творбата, която бележи върха в творчеството му; знаковите за симфонизма на XX век Сергей Прокофиев и Дмитрий Шостакович и Концертът за цигулка и оркестър на Шостакович със солист Светлин Русев и 300-годишния „Страдивариус“; за въздействието на историческия контекст върху музиката и съдбата на двамата композитори - от въодушевлението в края на Втората световна война до диктаторския сталински режим и пагубните ждановски обвинения в музикален формализъм и западно влияние; победите в политиката и изкуството, отказът от поуки...

- Паликаров, предвкусвайки удоволствието от четвъртата среща в цикъла „Петите симфонии“, нека си припомним Вашия замисъл за тази поредица от концерти, превърнала се в истинско музикално явление в симфоничния пейзаж на Варна.
- Още когато замислях цикъла „Петите симфонии“, който с голямо удоволствие и радост реализирам с оркестъра на Държавна опера Варна, трябваше да подбера въпросните пети симфонии. Естествено нямаше как да включа всички пети симфонии, а и не би било редно един цикъл да се разводнява във времето и да заприлича на телевизионен сериал. Идеята ми беше да представим знакови произведения както за самите композитори, така и за световната музикална съкровищница. На тази база и беше направен изборът на творбите. Започнахме цикъла през 2023 година с два концерта, в които изпълнихме Пета симфония на Густав Малер и Пета симфония на Пьотр Илич Чайковски. Тази година поднесохме Пета симфония на Дмитрий Шостакович, а за последния концерт от цикъла, който ще завърши през март 2025 година, се спрях на безспорно най-забележителната Пета симфония – тази на Лудвиг ван Бетовен. Когато стане дума за Петата, както и за Деветата, се сещаме именно за него. За предстоящия, предпоследен концерт от цикъла прехвърлях в ума си различни варианти – Ян Сибелиус, Антонин Брукнер, който има годишнина, но предпочетох да включа Петата симфония на Прокофиев.

- Откъде идва пристрастието Ви към Петата симфония на Прокофиев?
- Тя е знакова за симфонизма на XX век. Двама от най-големите носители на този симфонизъм са руските композитори Шостакович и Прокофиев. След като изпълнихме Петата симфония от Шостакович, както вече споменах, сега ще поднесем и Петата симфония на Прокофиев. Тя е създадена в много интересен момент от неговия живот, когато след повече от 10-годишно прекъсване композиторът се връща към жанра на симфонията. В този период Прокофиев композира много други творби, които му носят популярност, но сред тях няма нито една симфония. И така целият натрупан в тези години опит се излива в един мащабен опус, който се появява не кога да е, а в края на Втората световна война. Премиерата на Петата симфония съвпада с последните битки, които се водят на руска територия, преминава се към настъпление срещу окупаторите и в този всеобщ подем витае очакването за победа. Петата симфония на Прокофиев не отразява директно войната така, както примерно Седмата, и Осмата симфония на Шостакович. Но тя е всичко онова, което един композитор преживява в този момент и пречупва през своята художествена призма. А призмата на Прокофиев може да се определи като една от най-интересните призми на композиторите от XX век.

Стилът му е неповторим и изключително лесно разпознаваем за ценителите на симфоничното изкуство. Както не може да объркаш Моцарт или Шопен, по същия начин не може да объркаш и Прокофиев. Неговият странен и причудлив свят, наситен със своеобразен сарказъм, странен хумор и пречупени образи, ни пренася в една по-интересна и по-красива действителност от тази, в която реално живеем.

- Неслучайно самият Прокофиев нарича своята Пета симфония „химн на свободния човек“.
- Да, написана в светли краски по неговия неповторим начин, Петата симфония на Прокофиев излъчва завладяващ позитивизъм. Тя е приета много радушно, още повече че непосредствено преди самата премиера отекват артилерийските салюти, които ознаменуват навлизането на червената армия на немска територия. И премиерата на Петата симфония сякаш приветства това събитие.

Но не любопитното съвпадение, а начинът, по който Прокофиев изгражда своя симфонизъм, определя Петата симфония като крайъгълен камък в неговото творчество. След предишните симфонични произведения, две от тях с доста различни редакции, именно Петата симфония бележи върха в композиторското майсторство на Прокофиев.

- В концерта на 11 декември, освен Петата симфония на Прокофиев, ще чуем и Концерта за цигулка и оркестър на Шостакович, със солист виртуозния цигулар Светлин Русев. За пръв път във Варна той ще свири на 300-годишния „Страдивариус“, на който преди това свиреше другият световноизвестен наш цигулар Минчо Минчев. Прокофиев, Шостакович и Светлин Русев, обединени от майсторската диригентска палка на Григор Паликаров, зареждат с очаквания за едно първокласно събитие с високо каратна стойност.
- Надявам се да бъде така. Прокофиев и Шостакович, както вече казах, са знакови за симфонизма на XX век, а Светлин Русев няма нужда от представяне. Впрочем сам той предложи тази комбинация с Шостакович. Концертът на Шостакович е написан само три години след Петата симфония на Прокофиев, в един съвсем различен исторически период, в който и Шостакович, и Прокофиев, а и още неколцина композитори попадат под критиките на Жданов, тогава комисар по културата на СССР. Той възобновява нападки от 30-те години към съветските композитори, че не отразяват прогреса и светлото бъдеще и че в музиката им не се експонират в достатъчна степен оптимизмът и позитивизмът на съветския човек, а прозират формализъм, упадъчност и залитане към западни тенденции. Разбира се, тези обвинения са съвсем безпочвени, защото става дума за композитори, които сами по себе си са величини в големия свят на музиката. Но Шостакович дълбоко изстрадва общественото порицание, принуждава се да напусне Консерваторията в тогавашния Ленинград и да пише възхваляваща строя музика, за да да изхранва себе си и близките си. Концертът му за цигулка и оркестър, породен от близкото приятелство с големия цигулар Давид Ойстрах, остава 7 години в забвение. Премиерата се състои едва на 29 октомври 1955 г., две години след смъртта на Сталин. Чак тогава Шостакович чува своето произведение за пръв път.

- Нарицателно за политиката, която се намесва пагубно в живота не само на обикновения човек, а и на твореца...
- И като говорим за интересни дати и събития, свързани с нашия концерт, нека да добавя още един факт. Прокофиев има нещастната съдба да почине в един и същ ден със Сталин. Милионите, афиширали скръбта си за Сталин, щяха да направят много по-добре, ако бяха отдали почитта си на един далеч по-достоен човек – Прокофиев. За съжаление, кончината на Прокофиев е абсолютно засенчена от смъртта на „вожда“ и във вечния му път го съпровождат само най-близките. В тази плетеница от човешки съдби има много знаци и събития, от които ние, хората на XXI век, не сме си взели поука, за съжаление. Това послание също е залегнало в нашия концерт, в който с музиката на Прокофиев и Шостакович ще празнуваме най-голямата победа – победата на изкуството над реалността и времето.

ПЕТИТЕ СИМФОНИИ

Симфоничен концерт

Диригент Григор Паликаров

Солист Светлин Русев

В програмата: Концерт за цигулка и оркестър №1 от Дмитрий Шостакович и Пета симфония на Сергей Прокофиев

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев

XXV Коледен музикален фестивал – Варна 2024

11 декември, 19.00, Фестивален и конгресен център, Зала 1