Или какво е различното между Еквадор и Бунарджика

Нека ви разкажа за една страна, страната през чиято територия преминава екватора. Защо пък точно за нея ли?..Всъщност вие можете да научите за тази интересна държава почти всичко в интернет. Аз обаче искам да насоча вниманието ви към един интересен и... малко тъжен факт.

Интерес у мен лично буди решителността и непоколебимостта, с която правителството на Еквадор е решило да построи в страната най-високата кула в света, която ще носи красивото, топло и лятно, дъхащо на зелено, на живот име - „Кулата на слънцето“. 

Каква обаче е предисторията на този акт, будещ моето изумление?

Ако не знаете, в Еквадор съществува паметник, който от много години е туристическа атракция, място което привлича хиляди туристи, защото се смяташе, че именно там , където той е построен, преминава екватора – линията, разделяща северното и южното полукълба.

Неотдавна обаче GPS-технологиите по един категоричен и безпристрастен начин разбиха на пух и прах този мит, отчитайки, че точното място, на което екваторът пресича Еквадор всъщност е на няколкостотин метра северно от въпросния паметник.

Този неприятен факт провокира моментално правителството на държавата, което дори за миг не се поколеба да вземе историческото решение, че ще издигне нов паметник, много по-внушителен от всичко, което човек е виждал досега.

Бъдещата "Кула на слънцето" вече е на ниво проект, който е дело на уругвайския архитект Рафаел Виноли. Този изключителен паметник действително ще бъде  най-високата кула в света, която ще извисява горда осанка два пъти по-нагоре от Бурдж Халифа - кула в Дубай, която към момента държи първенството за най-висока сграда в света.

В кулата в Еквадор ще има музеи, обсерватории, както и асансьор, който ще превозва посетителите до върха й. Първата копка на този грандиозен проект е насрочена за 2014 година. Във финансирането на начинанието ще се включат и други държави, сред които САЩ и Катар.

Но да се върна в началото на тези редове, където споменах, че новината освен любопитна, е и тъжна.

Защо е интересна вече стана ясно, но е тъжна, тъй като у нас, в малка България имаме толкова много исторически паметници, които са оставени, меко казано, на произвола на съдбата.

Не мога да не направя връзка с грозната сага, касаеща защитената територия Бунарджик, за която вече писах.

Как е възможно една държава да построи нещо толкова мащабно, толкова изумително, нещо което ще остане в историята завинаги, а у нас, места в които диша хилядолетна история се заличават с лека ръка от лицето на страната, от лицето на историята, за облагодетелстването на някой... На някой случайник, на когото съдбата неясно защо е намигнала, и той вече се смята за "вечния вик на природата"...Някой, който никога не би проумял, че е само един снежен човек...