Миналата година защитници на животните скочиха срещу тричането. Нарекоха обичая на бродиловци варварски и организираха мълчалив поход

Странджанското село Бродилово съвсем е притихнало в студения зимен ден. В дворовете на къщите не се чува кучешки лай дори. Две жени със зачервени от студа лица метат мегдана и не искат да разговарят с пришълци.

Зимата тук винаги е дълга, а единственият скорошен повод за веселие - идването на пролетта, който традиционно се отбелязва с Кукеровден, е на път да бъде помрачен.

От поне сто години бродиловци си шият костюми и си правят маски за празненствата. Дават отбрана храна на домашните си любимци - кучетата. На Кукеровден рано сутринта в попарата на животните сипват по малко ракия или вино, за да ги загреят преди да изпълнят онзи малко странен, но отколешен обичай.

Местните го наричат тричане и сърдито обясняват , че думата в никакъв случай не означава бесене, а въртене на животното над водата. Те вярват, че това се прави за доброто на кучето, а и на стопанина му. Кучето да не побеснява и да не хапе, а пък стопанинът му да има здраве и берекет през годината, пише в. "Труд".

Така всяка ранна пролет на селския вир, още в началото на Бродилово, омотават едно по едно кучетата през средата с въже и ги провесват над водата.

Развръзката е винаги една и съща - кучето се бухва във вира, после се изтръсква, малко замаяно хуква, за да направи почетна обиколка по близката поляна и се връща при стопанина си.

Миналата година защитници на животните скочиха срещу тричането. Нарекоха обичая на бродиловци варварски и организираха мълчалив поход навръх Кукеровден в селото. Няколко коли с униформени пък се залостиха до вира и никой не посмя да си заведе кучето там. А местните изчакаха всички неканени гости да си тръгнат и пак си направиха обичая.

Бродиловци, които са близо 200 души, се обидиха на света. Тук, в сърцето на Странджа, е люлката на нестинарството. Оттук са родом най-известните магьосници на жаравата. Както нестинарството е обичай, така е и тричането, недоумяват хората. И се заканват, че и тази година ще тричат, макар че в края на януари се чу, че официално се отказват. Аргументът им е железен - досега през годините не е имало нито един инцидент с животно, камо ли смъртен случай.

"Това са си наши питомци. Ако е за лошо - защо да го правим? Тричаме само държеливите животни", обяснява кметският наместник Илия Илиев. Той стои твърдо зад хората си. Всички се чудят - защо светът иска да им заличи обичая? Дават пример с детските въртележки и заключават: "И там децата един вид се тричат, но никой не забранява лунапарка."

Изведнъж пред селското читалище се чува врява. Денка Михайлова, чийто прякор е Калимана, е разбрала, че някой пак пита за тричането. Идва и на висок глас обяснява, че никой не може да забрани да си върти кучето.

"Аз си го гледам, аз си го храня. Ако искам, ще го трича, ако искам - няма", отсича снажната странджанка и призовава: "Спасете ни обичая, защитавайте народа!" За десетина минути селото, уж пусто, а бръмва като кошер. Хората се събират и изливат недоволството си.

"Аз моя Гонзо съм го тричал осем пъти. Все по-здрав и по-пъргав става", хвали се бай Яни. Децата му кръстили кучето на името на известния футболист, защото са му фенове.
Бродиловци се разотиват. Скрили са кучетата си. Прибрали са ги на тайни
места в дворовете, защото ги е страх да не дойде някой да ги отрови или да ги вземе. Затова всъщност из селото не се чува кучешки лай.

След дълги уговорки бай Яни се съгласява да покаже Гонзо, а Калимана - своя Кирчо.
Тази година Кукеровден се пада на 16 март. Бродиловци имат уговорка с близкото село Кост. Правят си празника винаги седмица след костийци. "Ще го направим и тази година. Дано да няма забрана за тричането. Но ние вече се подготвяме. Удълбаваме си вира край село", казва Илия Илиев.

Единственият човек, когото срещнахме в Бродилово и от когото чухме, че е против обичая, е Тодор Мавров. Той живее в Словакия, но е гледал въртенето на кучетата като дете и смята това за отвратително.

Думите му отприщват нови прения на мегдана. Жените, които го премитат, отбелязват сърдито: "В градовете кучетата изядоха хората, а тук за тричането правят въпрос!" Бродиловци не искат да правят обичая тайно, защото казват, че нито крадат, нито лъжат. Животът и без друго ги смачква, остава им само тази веселба. Ако им я отнемат, отнемат им свободата.

Местните ловци също критикуват забраната на обичая. И дават пример как кучетата им сами скачат в ледената река, за да донесат ранн дивеч. Каляването и смелостта им идвали от тричането.

Непознаването на обичая и прекаленото раздухване в медиите водели по грешна следа защитниците на животните. Сега да си природозащитник било мода, но бродиловци не искат да се простят с традицията, завещана от дедите им. И отсичат: тричане ще има, явно или тайно. Още повече, че след това по традиция местните се събират в кръчмата.

Към компанията се присъединяват и англичаните, купили къщи тук. Един от тях е популярен сред бродиловци с прякора "Нашият занаят", защото обичал чашката и черпел останалите селяни...